ЕМПРОМПТЮ 1
Готови ли сте за среща с емпромптю?
Не, не мога да свиря на пиано. Най-близкото, по което играят пръстите ми, е клавиатурата – едно време на пишещата машина, а днес на компютъра. И композирам пиеси с помощта не на ноти и тонове, а на букви и думи.
Но вярна на духа на оригиналното музикално емпромптю остава характеристиката на (повечето от) произведенията в този сборник – те имат импровизационен характер, съчинени изведнъж и наведнъж, без подготовка. Родени са на момента, плод на внезапно въображение, спонтанно създадени да имат собствен живот.
В съзнанието ми изниква идея и се опитвам да я уловя. Помагам й да се оформи – кога го правя съзнателно, кога съм просто наблюдател.
Опитвам се да я запиша. Понякога успявам, щом го сторя веднага, друг път не, ако съм зает със спешна работа. После, когато най-сетне съм готов да я запиша, често идеята е отлетяла вече. Може безвъзвратно, а е възможно също да се върне след час, ден, седмица, година.
Най-добре е, когато мога не само да запиша идеята, но и веднага да я разработя, например в разказ. Ако ли не успея докрай, тя остава като план за бъдещо произведение.
Вълшебството обаче се възцарява, когато я оставя да лети на воля, неконтролирана и неограничена, а аз просто да я следвам по пътя – понякога едва насмогвам! Да се изненадвам на непланирани поврати в повествованието, да притаявам дъх при внезапна кулминация, или да се учудвам на неочакван край, към който тя ме води смело.
Обичам този процес. Той ме среща едновременно и с фантастика, и с мистерия – тъй както съм си в действителността. Защото идеята, съюзила се с въображението, може да построи небивали, невероятни, неповторими светове, които да насели със земни и неземни герои. Идеята се изплъзва от контрол като при преследване на неуловим заподозрян, за да разбули сетне загадката на неочаквания край, до който – изненада! – се стига съвсем логично.
Важно е писателят да е в състояние да преглътне сюрпризите на спонтанното творчество, сладки или горчиви, да осъзнае, че контролът върху процеса на писане невинаги е най-доброто решение за въздействащо и незабравимо произведение, да приеме, че той самият, подобно на героите си, може да бъде управляван от неведома сила и да се подчинява на чужда воля.
Възможно ли е творчество в екстаз? Да, разбира се! На автора не му е нужен пегас – трябва само да се освободи от оковите на мнимата реалност и да изхвърли от съзнанието си излишния багаж, трупан през целия живот. Ами читателят? Как да се докосне до такъв еликсир, как да усети магичното му въздействие? Като забрави всички насадени предубеждения и не търси излишни сравнения, като се отърве от чужди норми и щампи, или нелепи опити за ненужна класификация на произведението. И се отдаде просто на насладата от четенето.
Затова и вие, скъпи читатели, не затягайте коланите, а се оставете да полетите свободно с вихъра на всяко емпромптю.
Авторът