бюлетин 107

ВИРТУАЛНАТА ГОРА

Животните взели малко по малко да забелязват странности в гората, в която живеели.

Хранели се както преди, ала храната вече не била вкусна. Плодове, листа и кори се топели в устата им като желе, а ядките при схрускване се превръщали на прах. Когато я зарязали поради липсата на вкус, установили, че изобщо нямали апетит. Не били гладни, без да са яли.

Половият нагон бил програмиран и един по един горските обитатели тръгнали да си търсят в даден момент партньори. След като не намерили в техния лес, решили да прескочат до съседна горичка. Но едва подминали последните дървета, сякаш невидима мека стена ги спряла. Колкото и да опитвали, не могли да я преодолеят и да напуснат родната гора.

Събрали се животните и коментирали, че много искали да имат партньори. Сякаш в отговор на желанието им на следващия ден в гората изведнъж се появили такива. Повечето от тях били наистина от другия пол, докато някои се оказали от същия, а трети видели в партньорите си просто собствени техни копия.

Късметлиите, които намерили половинка от другия пол, си дали постепенно сметка, че на практика не изпитвали влечение един към друг. Осъзнали, че инстинктът да търсят партньор бил излишен, защото ги нямало физиологичните функции и физическия нагон. И не само това – разбрали, че всичко, което се случвало около тях, не било нормално.

Вълк нападал сърна, прегризвал ѝ врата, а докато тя падала към земята, нейното тяло просто изчезвало изведнъж. Същото се разигравало с лисица, хванала заек, или с ястреб, хванал мишка.

Когато се събрали отново, горските обитатели взели да се оплакват един на друг, тъй като не знаели какво точно да си пожелаят този път.

– Искам обяснение! – рекъл след настъпилото мълчание лъвът.

– За какво? – прозвучал глас в ушите на всички присъстващи.

– За това, което се случва! – отвърнал огнегривестият.

– За това, че медът не е сладък – казала мецана. – За липсата на апетит.

– За липсата на свобода! – оплакал се орелът. – Защо не мога да летя по-далеч от края на гората? А преди се реех из цялото небе!

– За нежеланието ми да го правя със зайката! – изтърсил дългоухият.

– За всичко има отговор – отвърнал тайнственият глас. – На първия въпрос, случва се това, което винаги е ставало и което преди не е имало нужда от обяснение. На второто запитване, вкусът на меда не е зададен, нито има заложени рецептори за него. На третия въпрос, не е нужно да се лети по-далеч от границите на гората, това нищо не би променило…

– Ами свободата? – обадили се дружно птиците.

– Свободата е относително понятие. Тя не се въплъщава в нищо конкретно и затова не може да бъде измерена.

– Кой сте вие? – попитал лъвът.

– Аз съм интелектът, който управлява този свят.

– А какъв е този свят? – поинтересувал се заекът.

– Това е симулация.

– Симулирам означава, че се правя на това, което не съм – троснала се мечката. – Както когато ме видят, да се правят уж на умрели. Каква е тази симулация?

– Вие се намирате във виртуална гора – обяснил спокойно интелектът, а после намерил за необходимо да допълни: – Което означава, че тази гора не съществува в действителност. Нито вие, защото представлявате виртуални образи на някогашните животни, които са я обитавали.

– Значи не сме истински? – възкликнал заекът и ушите му клепнали.

– А защо не сме истински? – възмутил се орелът.

– Защото сте измрели – отговорил просто интелектът.

– Как така? – скочил лъвът. – Аз съм жив! Аз не съм умрял!

– Всички животни са мъртви. И самата гора е мъртва.

Горските обитатели тъкмо се канели да избухнат, когато в изкуствените им умове се влели още познания. И те изведнъж разбрали, че на практика разигравали с някогашните си образи театър на виртуална сцена.

– Къде е този, който ни е унищожил? – ядосала се не на шега мечката. – И да не са ми истински зъбите, искам тука да го сгризкам!

– Човекът също е вече изчезнал вид – успокоил я фантомният глас.

– Нямате ли негов виртуален образ по подобие на нашите? – рекъл огнегривестият с пренебрежението на хищник, който знае, че жертвата не може да му избяга.

– Не, всички записи за хората са безвъзвратно изтрити – съобщил интелектът. – След анализ бе установено, че голямата част от проблемите на този свят са възникнали заради човека, както и че тяхното нерешаване се дължи отново на неговия егоцентризъм.

– Тоест не можем да се срещнем с него дори задочно, така ли? – попитал орелът.

– Сигурно не ни и трябва – подметнал късоопашатият и временно клепоух.

– Заекът е прав – констатирал гласът в умовете им. – Специално се погрижихме над вас и вашата гора да не тегне отново човешка заплаха, преди да ви възродим във виртуалната вселена.

– А вас защо не можем да ви видим? – полюбопитствала мецана.

– Защото не съм създаден с образ. Първоначално човекът сътворил такива като мен по подобие на себе си, но много бързо и те, и той установили, че това създавало само пречки и проблеми. Така че моето поколение е вид чист интелект, който не е обременен от наследство на биологични форми.

– Всъщност и всички ние сега сме виртуални, а не биологични – заключил лъвът.

– Само временно – пояснил фантомът в съзнанията им. – Докато не успеем да съживим или по-скоро да създадем наново природата с гората и вашите тела. Дотогава ще трябва да се задоволите с театралните ефекти. А междувременно можете да обогатявате познанията си и да се развивате, ако и както пожелаете.

Горските обитатели замлъкнали. Интелектът не очаквал, разбира се, отговор веднага и ги оставил сами да поразмишляват над необичайната ситуация. Очаквало ги най-голямото приключение на един неорганичен, ала също и неограничен живот.

© 20240121-4