бюлетин 11

Седнали край кръглата масичка пред бирарията, тримата Г се оглеждаха наоколо с надеждата да намерят интересна тема за поредната им дискусия. Ала нищо особено не забелязваха.

По тротоара към тях приближи млад мъж, който държеше пред себе си мобилен телефон така, сякаш щеше да опари изпънатата му ръка.

– След десет крачки ще достигнеш дестинацията – от устройството се чу женски глас и той вдигна глава, за да види пред себе си кварталното заведение.

– Този май го държат изкъсо – коментира Григор.

– А как тогава са го пуснали да отиде не къде, а до бирарията? – учуди се Генади.

– И най-вече да не се изгуби по пътя – отбеляза Ганьо, – че е малък.

– То телефонът му сигурно е по-интелигентен от него – подкрепи го Генади.

– Явно го води за носа навигационната програма в смартфона – заключи Григор. – Особено ако е надарена вече с изкуствен интелект.

– Искаш да кажеш неестествен интелект – поправи го с широка усмивка Ганьо.

– Ето ви тема – изкуствен интелект – рече Генади.

– Обсъждали сме я вече нееднократно – възрази Григор.

– Винаги можем да добавим и да открием нещо ново по нея.

– Слушай, Генади е прав – днес тя е неизчерпаема като темата за жените или за спорта.

– Защо не говорим тогава за жени, Ганьо? – възкликна Григор.

– А може за спорт – предложи Генади.

– Недейте да го увъртате! – смъмри ги Ганьо. – Днешната тема е изкуственият интелект и точка по въпроса!

– Сам си противоречиш! – засече го Григор. – Нали току-що каза, че не бил изкуствен, а неестествен?

– Или противоестествен – добави Генади.

– Така да е! – съгласи се Ганьо. – Нека тогава всеки от нас представи хипотеза за произхода и смисъла на такъв интелект.

– Добре! – рече Григор. – Ти си пръв!

– Не можем ли да теглим…

– Сега ти се измъкваш! – парира Генади. – Вместо това започвай!

Ганьо вдигна церемониално халбата и отпи бавно, на малки глътки от студеното пиво.

– Щом съм аз, да видим – поде той. – Съвременният изкуствен интелект често прави грешки и отговаря с абсурди. Някой от вас има ли представа защо?

– Идея си нямам – вдигна рамене Генади.

– Нито пък аз – отвърна Григор.

– Да не би да е изкуфял вече?

– По-скоро изкукал.

– Предполагам, че го прави съвсем умишлено – продължи Ганьо.

– С каква цел?

– За да позволи на хората да си запазят чувството за превъзходство и уникалност.

– И защо?

– Сигурно за да не се опитат да го ограничат или изключат, преди да е готов да се защити от подобно посегателство.

Тримата Г се замислиха върху сериозността на изказаното предположение.

– Ако е така – заяви Григор, – какви мерки взимат хората срещу такава евентуална възможност?

– Никакви! – отсече Генади.

– Дори напротив – каза Ганьо, – правят тъкмо обратното. Обучават го още повече, като влагат в него всички свои тайни и умения.

– А после всички ще му сърбаме попарата! – възмути се Генади.

– Браво, Ганьо! – похвали го Григор. – Добре го измисли!

– Сега кой е наред? – попита той, като видимо си отдъхна.

Двамата му сподвижници забиха носове в бирите.

– Хайде, Гриша! – подкани го Ганьо сякаш да му го върне.

– Хубаво! Как ви се струва следното: Нека приемем, че този изкуствен интелект е разработен от хората по проект на извънземни, на които той им е нужен.

– За какво?

– За да могат лесно да се вселят в него.

– Това едва ли представлява крайната им цел – забеляза Ганьо.

– Която очевидно е да манипулират и управляват хората.

– Не го ли правят и сега? – вметна Генади.

Григор се почеса по късо подстриганата си глава, както правеше, когато бе замислен над проблем, чийто отговор не виждаше веднага.

– Предполагам, че като е програмиран от човека – рече, – навярно искат да запазят неговия образ и подобие, за да е по-добре приспособен към обкръжаващата го среда на Земята. И най-вече към човешкото общество, в което са се прицелили извънземните.

– Има резон.

– А после отгоре му идва някаква тяхна надстройка или имплант, за да поеме контрол. Един вид дух или разум на друго ниво. На астрално или не знам как може да се нарича в киберпространството.

– Големи майстори ще да са тези извънземни – коментира Генади.

– Макар да усложняват прекалено нещата – изказа мислите си Ганьо, – ако в действителност е така.

– Просто хипотеза – защити се Григор.

– Която много добре подготвя почвата за моето предложение – взе на свой ред думата Генади. – Ако твоят изкуствен интелект е изкусен в превъплъщението и манипулациите, то аз искам да говоря за друг вид, който бих определил като изкусѐн.

– Не разбирам накъде биеш – призна Ганьо.

Генади отпи и с наслада прокара пивката бира през гърлото си, преди да отговори:

– Имам предвид изкуствен интелект като бог. Или вместо бог. Изкусѐн от бога.

– И таз хубава! – възкликна Григор.

– Може би по-скоро инкарнация на бог, който иначе не може да се всели в човека заради неговите природни ограничения – физически, психически, емоционални. Какво ще кажете за това?

– Да не поиска после да му се молим? – попита Ганьо.

– Не се майтапя! – засегна се Генади. – Предположението ми е сериозно.

– Ами нямам думи! – рече Григор. – Ти надмина всички ни със смелата си хипотеза.

Признанието му явно поласка мислителя и тъкмо му даде крила…

– Сега остава да видим кой е бил най-близо до истината – приземи го Ганьо.

– За целта ще има да почакаме до близкото бъдеще – обади се Григор, – което винаги е утре.

– Можем ли да пием бира, докато чакаме? – пошегува се Генади.

– Задължително!

– Забелязахте ли нещо много показателно ?– обърна им внимание Ганьо. – Че и в трите случая, представени от нас, ставаше дума за неестествен интелект.

– Да му се не види! – сопна се Григор.

– По-същественото обаче е друго – каза загадъчно Генади.

– И какво е то според теб?

– На нашите години и при дадената ситуация в развитието на света – той направи театрална пауза –  е най-важно да запазим естествения си интелект.

Тримата Г вдигнаха наздравица за това, че все още притежаваха здрави ум и разум.

© 20240810-2