бюлетин 17

Обявили в гората отворен музикален конкурс, в който можели да участват всички – и професионалисти, и аматьори. Много от животните се записали, едни с надежда да го спечелят, други с идеята просто да се забавляват. Единственото изискване към кандидатите било да се представят със собствена музика в тяхно лично изпълнение.

Славеят и щурецът се представили отлично с дует. Свирели и пеели в идеален синхрон, с изключителна мелодичност, с богати импровизации. Дали най-доброто от себе си и най-малкото това ги направило много щастливи. Пък и смятали, че шансовете им да победят в конкурса били много високи.

На церемонията по награждаването организаторите ги поканили да свирят на сцената, което им се сторило добро предзнаменование.

Тяхното изпълнение, първо за галапредставлението, пожънало бурни овации.

След което конферансието обявило кой се класирал на трето място.

Бронзовото отличие получили змията и къртицата и както можело да се очаква, последвало представяне на тяхното музикално изкуство. Съскането на змията дори не се чувало от публиката, защото микрофонът бил твърде високо и тя не успявала да се изправи на опашката си така, че да го стигне. А къртицата се заела да драска и стърже по дървения подиум и за малко не пробила дупка в него.

Озадачени, щурецът и славеят се обърнали към техни колеги, които седели наблизо.

– Как изобщо са допуснали такава музика и такива изпълнители? – попитал славеят.

– Защо се учудвате? – отвърнал им кълвачът.

– Ами те нито правят музика, нито дори могат да свирят! – рекъл щурецът.

– Няма значение, те са в неравностойно положение – пояснила совата. – И това е достатъчно да ги класират сред наградените.

– Какво имате предвид? – недоумявал славеят.

– Това, че те не могат да чуват и да пеят – намесила се чучулигата, – не означава, че не бива да се уважава желанието им да бъдат музиканти. И затова не трябва да се дискриминират.

На сцената отново излязъл водещият на церемонията и поканил да се качат при него жабата и козата.

– Представяме ви носителите на сребърното отличие на тазгодишния конкурс…

Изпълнението на неслушаем фюжън от дуета, безразборно редуващ крякане и мекане, накарало повечето присъстващи да си запушат ушите. Когато класираните на второ място замлъкнали най-накрая, с риск да се изложи като пълен музикален невежа, щурецът се осмелил да попита:

– А защо мислите, че жабата и козата заслужават награда?

– Не е ли очевидно? – рекла му кукувицата. – Това, което току-що чухме, се отличава с оригиналност, авангардност, най-вече със съвременно звучене.

– Само че му липсва мелодичност! – не се сдържал славеят.

– Да вземем за пример вашето собствено изпълнение в началото на концерта – включил се изведнъж в разговора глиганът, седнал под клона, на който се били наредили повечето птици. – Да не би да е по-добро с тази музикална натруфеност и звучене като оперна ария? Тотално демоде!

На щуреца му идело да потъне вдън земя. Ако допреди малко той и славеят си мислели, че след представяния като тези нямало как те да не са спечелили, сега осъзнали, че нещата съвсем не изглеждали в тяхна полза.

В това време конферансието се провикнало отново:

– Тазгодишният победител в конкурса е… – чуло се усилващо се биене на барабани – неповторимият и недостижимият дует на… – перкусията преминала в кресчендо – гаргата и магарето!

„И тези са на първо място? – помислил си ошашавеният славей. – Какво само доживяхме!“ Искал да си тръгне, но щурецът го задържал:

– Нека все пак чуем изпълнението им.

От сцената долетели звуците на грозен рап. Освен това гаргата пеела фалшиво, а магарето се включвало в грешен момент с припева – ту избързвало, ту закъснявало. Поне според представите на професионалните музиканти, каквито, освен тях, май наоколо не се срещали.

– Просто не се слуша! – споделил на ухо щурецът на славея.

Когато изпълнението свършило, публиката станала на крака да ръкопляска.

– Как е възможно такива да спечелят? – запитали се взаимно двамата.

Макар да го произнесли тихо, с острия си слух прилепът ги чул и начаса им отговорил:

– Не разбрахте ли какво пеят?

– Имате предвид повтарящото се „га-га га га-га“? – сопнал се славеят.

– Явно не сте я слушали внимателно! – скастрил го гарванът, очевидно партньорът на наградената гарга. – По-добре идете да си проверите слуха!

– Бихте ли ни казали какво точно е изпяла? – помолил щурецът.

– „Слава на властта!“, разбира се! – рекъл гордо гарванът.

– А магарето припяваше „Да!“ – пояснил прилепът. – Макар да се чуваше малко замъглено и да звучеше като „И-аа!“.

– Какво общо има това с музиката? – възкликнал славеят. – В изкуството няма място за…

– Ами вие като живеете в миналото и не обръщате внимание на актуалното за деня!

Посърнали, щурецът и славеят се оттеглили мълчаливо. По пътя всеки от тях си мислел, че ако това представлявало съвременното изкуство, май щяло да се наложи да си сменят професията.

© 20240122-2