бюлетин 19

На вратата се позвъни. Той отиде и я отвори.

– Получихме сигнал – непознатият отвън показа полицейска карта, – че срещу вас се готви покушение.

– Срещу мен? – възкликна.

– Да. Можем ли да разговаряме?

Домакинът се отдръпна от вратата и го покани да влезе.

– Смятате ли, че информацията е достоверна? – попита, когато седнаха в хола.

– Да, иначе нямаше да съм тук.

– И защо според вас ще ме нападнат?

– За да ви убият, разбира се.

– Че с каква цел ще искат да го направят? – учуди се жертвата. – Никому нищо не съм сторил, нито дължа.

– По поръчка – спокойно отвърна гостът и вдигна рамене. – Причината естествено няма значение.

– Кой ще го извърши?

– Наемен убиец.

– А известно ли е кой е поръчителят на убийството?

– Да.

– Кажете ми тогава, ако го знаете!

– Съжалявам, но не мога да го споделя. Въпрос на професионална тайна и етика.

Жертвата се сепна, изгледа подозрително представилия се за полицай и рече:

– Вие сте този наемен убиец, нали?

Непознатият в креслото отсреща мълчаливо кимна.

– Какво чакате тогава? – попита жертвата.

– Исках да се запозная с вас.

– Защо?

– Защото на практика вие не съществувате – отговори наемният убиец, – което донякъде затрудни предварителната подготовка. Затова ми бе интересно да разбера какво представлявате в действителност.

– Как така не съществувам? Не ме ли виждате?

– Не беше лесно да ви издиря, когато за вас липсва дигитална следа.

– Не ви разбирам.

Той погледна жертвата, забеляза искреното ѝ недоумение и реши ѝ да обясни по свойски:

– Виждате ли, от една страна социалните мрежи и изобщо интернет са пълни с мъртви души. Това са профили както на вече починали, така и фалшиви такива на несъществуващи хора. И те се поддържат като живи.

– Какво общо има това с моето убийство?

– От друга страна, там могат също да те убият – продължи той. – Виртуално, разбира се. Достатъчно е да съобщят, че уж не си жив вече. Най-малкото да те обявят за мъртъв в киберпространството.

– И какво ще постигнат? – поинтересува се жертвата.

– Например да ти усложнят или почернят живота. Но не това е страшното. Могат да те заличат изцяло и да изтрият отвсякъде факта, че съществуваш. Че изобщо някога си живял на този свят.

– Наистина ли е възможно?

– Не е нужно хакер да го стори. Заложено е в алгоритмите на социалните мрежи, ако не им хареса какво правиш и как се изразяваш. Изкуственият интелект с лекота може да го направи, ако му хрумне или най-вече ако му наредят да го стори.

– Ала аз нали ще продължавам да съм жив!

– Може би да, може би не. Защото след това физическото ти премахване е проста работа и никой няма да го забележи, защото ти на практика не съществуваш. И никой няма да ме заподозре, преследва или накаже, ако те убия в този случай.

– Щом си наемен убиец – заключи жертвата, – значи някой ти плаща да ме убиеш. Ще ти дам повече, за да не го направиш.

– Не става така. Ако се съглася, рискувам да си загубя имиджа и съответно работата.

– Виж, не разбираш ли, че при такива обстоятелства, когато могат да унищожават хората виртуално, ти оставаш без работа? Какъв е смисълът тогава да ме убиваш? Аз вече съм мъртъв тъй или иначе. И никой няма да разбере, ако в действителност не си ме ликвидирал.

Наемният убиец се замисли върху казаното.

– Ако никой няма да те заподозре, че си извършил убийството ми – продължи домакинът, – на практика означава, че също никой няма да знае и ако не си го сторил, след като официално не съществувам.

– Има логика – съгласи се гостът.

– Помисли тогава струва ли си да изпълниш едно безсмислено действие и дали не е по-изгодно да получиш две възнаграждения, ако не го направиш.

© 20241017-2