бюлетин 26

Ами сега какво да правя? (#26 / 22.1.2025)
Скъпи приятели и драги читатели,
Ето една миниатюра за ситуация, в която всеки би могъл попадне – наяве или насън.
Приятно четене!
Емануел
ПРЕМЕЖДИЯ
Орлин тръгна за дерби мача на любимия си отбор достатъчно рано, за да може да намери място за паркиране и спокойно да се придвижи до стадиона. Но на средата на пътя усети, че колата сякаш не се подчиняваше на управлението му.
Отби, спря и излезе от автомобила. Веднага видя, че предната му лява гума бе спаднала значително. Веднага реши, че навярно бе спукана, защото нямаше време да я напомпа и провери. Побърза да извади от багажника резервното колело, крика и кръстатия ключ и сръчно смени с него предното ляво за броени секунди като на състезание за автомеханици.
Като прибра обратно сваленото и затвори багажника, Орлин направи крачка встрани и погледна колата отдясно. За негов ужас установи, че задната гума там се бе сплескала така, че джантата почти опираше в повърхността на уличното платно.
Явно със собствения си автомобил нямаше как да стигне навреме за мача. Извади мобилния си телефон с идеята да поръча такси.
В този момент забеляза приближаваща жълта кола със зелена светлина в горния десен ъгъл на предното стъкло. Замаха бурно и с двете си ръце, като за малко не изхвърли телефона от рязкото движение на дясната. Късметът му проработи в този сюблимен момент и успя да спре свободното такси.
– Карай към стадиона! – каза той на шофьора, след като се качи.
Но след две пресечки таксиджията нелепо катастрофира. Колата пред него спря внезапно на светналия жълто светофар и той се заби в нея.
Орлин нямаше ни време, ни желание да участва в последвалата разправия между двамата шофьори и се прехвърли на тролей с надеждата, че с това ще сложи край на неволите си.
Ала не позна. Още преди да стигне следващата спирка, тролеят намали и спря.
– Съжалявам, но бяхме дотук – обяви водачът. – Временно е прекъснато електрозахранването на мрежата на градския транспорт.
До стадиона оставаше малко над километър. Орлин погледна часовника си и хукна натам.
Накрая стигна изпотен и запъхтян, но на портала не го пуснаха.
– Не можете да влезете за мача без билет! – рече проверяващият, заобиколен от двама едри пазванти. – Моля отдръпнете се, за да не пречите на редовните посетители.
Оказа се, че докато сменяше гумата, в бързината си го бе забравил на предната седалка в колата.
Орлин си тръгна омърлушен и като мина покрай малка кръчма недалеч от стадиона, реши да влезе вътре и да изпие някоя бира, с която да погаси разочарованието си. Съпругата му тъй или иначе нямаше да го очаква преди края на мача.
В дъното на притъмненото почти празно заведение работеше телевизор, на който за голяма изненада на госта не даваха дербито. Поколеба се дали да не помоли да превключат канала, че поне да погледа мача на малкия екран. Ала в същия момент прекъснаха предаването за извънредни новини. Очевидно перипетиите му днес не искаха да престанат.
На телевизора се появи снимка на стадиона и това привлече вниманието на Орлин. Кръчмарят увеличи звука и без специално подканване.
– По време на играещия се тази вечер мач – съобщи говорителка зад кадър – внезапно се е срутила козирката над сектор А на стадиона. По все още неофициални данни има голям брой жертви сред зрителите. Дербито е било прекъснато и отложено, като няма информация кога и къде ще се проведе отново.
Билетът на Орлин бе именно за сектор А.
Тогава изведнъж си спомни, че преди да тръгне, жена му бе казала, че я глождело лошо предчувствие, и го бе молила да не ходи на мача. Той, разбира се, не я бе послушал с довода, че не бил суеверен…
Събуди се, плувнал в пот. Всичко това било просто сън, успокои се Орлин. После в ежедневната суматоха забрави кошмара.
Привечер, преди да тръгне за стадиона, съпругата му рече:
– Слушай, имам лошо предчувствие. Моля те остани си у дома!
Тъкмо да ѝ отвърне, че не бил суеверен, в съзнанието му изплува изведнъж сънят.
Ами сега какво да правя, запита се Орлин.
© 20241226-1
Към други издания на бюлетина „Емануел Икономов разказва“, публикувани на сайта:
–– За бюлетина
–– 2024 (#1–22)