бюлетин 27

Заекът, който откакто се помнел, отглеждал моркови и зеле, набрал от тях да напълни две дисаги и ги занесъл за продан в пазарния ден.

Когато стигнал поляната, с изненада видял, че половината пазар бил изчезнал и на негово място се издигал нов супермаркет.

Все пак заекът открил свободна сергия между катерицата, която предлагала орехи и лешници, и таралежа, който бил донесъл ябълки и круши.

– Пак че имах късмет да намеря място при вас – казал заекът.

– Не ти е нужен късмет – заявила катерицата. – На пазара идват все по-малко и по-малко производители, така че постоянно се освобождават места.

– А защо не идват вече?

– Сам ще разбереш сега – отвърнал таралежът.

Приближило се магарето до сергията, погледнало морковите и рекло на заека:

– Твоите моркови са скъпи, виж цените в супера!

Почудил се заекът. Винаги смятал, че цените му били съвсем разумни, както и че стояли непроменени от много лета.

Като видял, че край производителите не се навъртали клиенти, решил да влезе в супермаркета и да огледа.

Зелето и морковите били по-дребни и изглеждали далеч по-бледи от собственото му производство, но цените им били несравнимо по-ниски от неговите. Видял също евтини краставици, домати и много други плодове и зеленчуци.

Заекът забелязал също, че до входа продавали на промоция развалени джанки. Ала като били толкова евтини, купували се като топъл хляб.

– Видях вътре орехи – споделил после на катерицата. – Едри и хубави, за цената да не споменавам.

– Да, докарват ги дотук през девет планини и морета – обяснила тя. – Само че са токсични.

– Как тогава ги продават?

– Имат явно разрешение от инспекцията по храните.

Която била прословута с подкупността си.

– Купувачите…

– Не ги мисли! – сопнала се катерицата. – За тях няма значение друго, освен че са много евтини.

– Вътре има много стоки с цени далеч по-изгодни от нашите – обърнал се заекът към таралежа. – Евтини праскови, кайсии, краставици, домати…

– А ти пробвал ли си ги? – наежил се съседът му. – На вкус всички са като пластмаса.

Щом обаче видели колко бил сащисан, се смилили и после му обяснили.

В супермаркета продавали също мотики и лопати, които се чупели ако не при първо, то при второ използване. А никъде не пишело, че били за еднократна употреба.

Предлагали разноцветни сапуни, от които нито един не измивал мръсотията. Както и шампоани, от които ти падала козината.

Само че, както било добре известно на всички от години, пазарът в гората се диктувал единствено от цените, а не от качеството.

– Как е построен супермаркетът? – заинтересувал се заекът.

– С разрешение на горската управа – рекла катерицата, – дадено на някакви гастрольори, дошли от странство.

– Които безогледно и безочливо ограбват жителите – допълнил таралежът, – защото евтиното после им излиза прескъпо през носа.

– И същевременно съсипват бизнеса на всички малки производители като нас.

Пазарният ден минал само с две-три дребни продажби на сергията.

Заекът си прибрал морковите и зелето да си ги изяде сам и решил, че оттук нататък щял да отглежда само толкова, колкото му било нужно и достатъчно за самия него.

По едно време покрай неговата колиба минали таралежът и катерицата и се спрели да поговорят добросъседски.

– Виж, Зайо – казал му таралежът, – ние също мислехме всеки от нас да произвежда само за собствена консумация.

– Само че се споразумяхме помежду си – допълнила катерицата – да си разменяме от време на време плодове за ядки.

– Затова и ти можеш да се включиш в обмена с твоите зеленчуци.

– Ако искаш, разбира се.

Заекът приел на драго сърце, което допреди малко се било свило и туптяло като лудо.

– Изглежда решението е в натуралното стопанство като в далечното минало – заключила катерицата. – Което, за щастие, е в наши ръце и зависи единствено от нас.

– А не в този пазар – заявил таралежът, – който се контролира от управата и облагодетелства само избрани.

С такива съседи и приятели животът придобил отново смисъл и радост за заека.

© 20240809-2