бюлетин 28

Когато забеляза цветята, Мю се очарова на мига.

Бяха толкова много, толкова различни, толкова красиви. Цяла една непозната вселена, която изведнъж се разкри, когато я погледна.

Оттогава започна да вижда и света с други очи. Нещата, които преди управляваха живота и му придаваха смисъл, вече нямаха същото преувеличено значение.

Досега не познаваше това, което наричаха цветя, и потърси информация за тях. Разбра, че имаха много имена в различни краища на света, както и по едно странно наименование на изчезнал вече език. Откри, че бяха хиляди на вид, а ако се добавеха вариациите им по цветове, размери и ухания, можеха да са десетки или стотици пъти повече.

Мю се учуди защо нещо толкова живо и красиво трябва да се нарича с име на мъртъв език. Затова реши, че имената не бяха важни и се отказа да ги учи и помни.

Изпита желание да разкраси своята обител с цветя. Както установи, че го правеха на много места – в домове, магазини, хотели, учреждения. В парковете беше забранено да се късат и затова излезе извън града – на мястото, където за пръв път се срещна с тях. Набра пъстри букети и се прибра с ново, неизпитвано досега чувство на радост.

Нареди ги в каквото намери и се възхити от получилата се украса.

Ала цветята бързо увехнаха. Изненадващо клюмнаха, пожълтяха и загубиха красотата си. И това накара Мю да изпита неочаквана болка.

Реши, че явно бе грешка, когато ги откъсна от природата. Отиде в цветарница и купи по едно цвете от няколко различни вида. Забеляза, че ги държаха във вода. Когато се прибра, наля вода във вази и буркани, в които ги сложи.

След няколко дена те отново умряха. Очевидно водата не помагаше.

При ново посещение в цветарския магазин Мю разбра, че за да изтраят по-дълго, бе най-добре да се отглеждат в саксии. Но това изглеждаше сложно и за момента нямаше готовност да се пробва от страх да не го направи неправилно и неуспешно.

Затова подходящо решение бе да вземе първоначално изкуствени цветя.

Опита с хартиени. С времето ярките им цветове първо изсветляха, после съвсем избеляха. Реши да ги полее, както видя да правят хората. Обаче те се свиха, смачкаха и накрая се разпаднаха.

Взе пластмасови. Постави ги на прозореца, където обаче слънцето ги изгори. Изгубиха цветовете си и станаха ронливи. Сложи ги на масата, но една вечер видя как започнаха да се стопяват в близост до запалена свещ.

Отгоре на всичко пластмасовите и хартиените нямаха ухание. Мю трябваше да признае, че бяха мъртви по рождение.

Реши да направи сериозната крачка и да отглежда цветя в саксии. Най-напред ги държеше вътре, където те залиняха. Изглежда водата им не бе по мярка. Установи, че ако бе недостатъчно, цветята изсъхваха, а ако бе твърде много – изгниваха.

Премести ги отвън с надеждата, че така ще са по-близко до природата и това би помогнало. Най-малкото излишната вода щеше да се изпари.

Саксиите на прозореца бързо бяха нацвъкани от гугутките. Някои цветя прегоряха при директното им изложение на слънце. А накрая градушка попиля останалите живи.

Като следваща стъпка Мю предприе да ги насади в лехичка пред къщата. Изпита неимоверна радост и задоволство, когато поникнаха, пораснаха и накрая разцъфнаха.

Не след дълго разбра, че и там изглежда не им бе добре. Кучета и котки ги поливаха и наторяваха с вредни за тях вещества. Деца редовно стъпкваха лехичката, макар да бе оградена. Дори когато успееха въпреки всичко да израснат хубави цветя, безсрамни минувачи нагло ги обираха.

Много обичаше цветята, ала не можеше да ги гледа. Имаха такъв крехък живот!

В световете, в които бях досега, каза си накрая Мю, нямаше такава красота. Природата тук е чудна и ако не е уникална, то навярно е доста рядко срещана – след като за пръв път попадам на нея след безброй прераждания. Никой, който не я е виждал на живо и не се е докоснал до нея, не може да си я представи. А веднъж живял сред нея, вече не може да я забрави.

Макар животът на цветята да е мимолетен, много ми се иска някой ден да изпитам тази красота у себе си.

© 20230423-1