бюлетин 29

Кръчмарят донесе на масата на тротоара, където по традиция бяха седнали тримата Г, пълни халби. Генади, Ганьо и Григор вдигнаха наздравица и отпиха.

– Бай Цено! – викнаха подире му, преди да влезе обратно в заведението.

– Какво има? – отвърна той, застанал на прага. – Мезе ли ще искате?

– Не – отвърна Григор. – Бирата е топла!

– Ами топла ще е, като няма ток.

– И таз хубава! – възкликна Генади.

– А какво мезе ще предложиш? – облиза устни Ганьо.

– Само студено! – тросна се кръчмарят. – Нали вече ви казах, че няма ток.

Изгледаха го така, сякаш едва сега им просветна.

– Откога няма? – попита Григор.

– От три часа.

– А знаеш ли защо, бай Цено?

– Казват, че не стигал да захрани квартала и при претоварване мрежата изключвала.

– Нима често се случва? – полюбопитства Ганьо.

– Напоследък най-вече – отговори той. – Откакто взеха да си зареждат новите коли. Ако бях запазил генератора на трафопоста, да го бях оставил да си стои в мазето, сега щях да им продавам ток на хубавците.

– И студено пиво – добави Генади.

– Вие май от друго не се интересувате! Проблемите на другите не ви вълнуват.

Кръчмарят влезе навъсен в заведението и остави тримата Г отвън да се наслаждават на топлата бира.

– Май трябва да обсъдим е-бъдещето на София – заяви Григор.

– Преди да правят електрификация на цялата страна – отвърна Ганьо.

– На цяла Европа имаш предвид.

– Електрификация на всяка цена – рече Генади – изглежда гласи новата партийна повеля.

– Този път не от Москва, а от Брюксел – подкрепи го Григор.

– И как си представяме това е-бъдеще? – попита Ганьо.

– Тъмно! – отсече Генади.

– Защо?

– Защото като се зареждат нощем електроавтомобилите и токът не стига, няма да има например улично осветление.

– Те са още малобройни у нас – каза Григор. – А представете си, когато станат повече.

– И не само леките коли – вметна Генади, – ами електрическите камиони и други, например строителни машини, които гълтат много повече.

– Тогава ще сме не само на тъмно – предположи Ганьо, – а и на задимено.

– Какво имаш предвид?

– Че ще ни опушат навярно. Защото като не стига ток за отопление с климатици, хората ще преминат на твърдо гориво – на дърва или на нафтови и газови печки.

– Звучи разумно – съгласи се Григор. – Особено след като цената на тези горива ще е паднала драстично, защото не се купуват от шофьорите на е-колите.

– Представете си градския транспорт! – подхвърли Генади. – Като не стига ток за електрическите трамваи, ще започнат да ги дърпат с коне като през деветнайсети век.

– Ако се намерят коне, разбира се! – засмя се Григор.

– Не забравяйте, че сигурно ще трябват и за метрото – пошегува се Ганьо. – Горките животинчета в тунелите!

Макар и да не бе студена, бирата бе почетена надлежно от тримата Г. Особено на фона на картината, която рисуваха.

– Ако вървят така нещата – разсъждаваше Григор, – то не една, ами пет атомни централи няма да ни стигнат да захраним с ток всичко.

– А като имаме само половин, че и по-малко? – замисли се Генади. – Тогава какво ще правим? Вече започнахме да внасяме електроенергия, докато преди изнасяхме.

– Едно време имахме и ТЕЦ, и ВЕЦ, че и ПАВЕЦ – припомни той.

– Сега имаме вятър и мъгла! – рече Ганьо. – Пардон, тоест нямаме вятър. Като не духа, как ще се въртят перките на ветрогенераторите? И ако не е слънчево, как ще функционират фотоволтаиците?

– И да работят, токът, който произвеждат, е твърде скъп – забеляза Григор. – Да не говорим за грешната сметка с КПД-то.

– Накъде биеш?

– Коефициентът на полезно действие на електродвигателите естествено е по-висок – обясни той. – Най-вече спрямо двигателите с вътрешно горене. Но си помислете, че за да използвате електромобили, токът трябва първо да се произведе – от други енергоизточници, било те възобновяеми или не в повечето случаи. После трябва да се пренесе, което също не е без загуби. И най-вече да се зареди в акумулаторите, които се разреждат дори да не ги използваш. Тоест, ако не си караш колата, пак губиш, макар и бавно. За разлика от резервоар с бензин или дизел, който ще си остане пълен, ако не черпиш от него.

– Да, това е проблемът със съхраняването на електроенергията – допълни Генади. – Батериите все още са далеч от постигане на ефективни резултати. Трябва може би съвсем различна технология.

– Имаме нужда от някой нов Никола Тесла – заключи Ганьо.

– Стига да не потулят откритията му.

– Защо не вградят слънчеви панели в покривите на автомобилите? – попита Григор.

– Макар да се опитват – отговори Генади, – засега не изглежда като разумно, още по-малко ефективно решение по много причини.

– Да не говорим – ухили се Ганьо, – че не е подходящо, ако слагаш багажник на покрива. Или пък ако караш кабриолет.

– Защо никой не казва „наздраве“? – учуди се Григор.

– Защото няма опасност бирата да се стопли!

Тримата Г се разсмяха и глътнаха останалото пиво в халбите си.

– Трябва да се замислим и върху друг проблем – продължи Генади. – Какво ще стане с всички моторни превозни средства с двигатели с вътрешно горене, които ще бъдат изхвърлени на боклука?

– Интересен въпрос! – светнаха очите на Ганьо. – След като едва ли ще могат да бъдат изнесени за продажба извън страната.

– Имам идея! – подхвърли Григор. – Да се използват за запълване на дупките по пътищата!

– Умно! – потупа го по рамото Генади. – Ала това ще ги закърпи така здраво, че много хора ще останат без работа, след като отпадне нуждата да ги ремонтират ежегодно.

– Аз пък имам по-безумно предложение – каза Ганьо.

– И какво е то?

– Да се използват за вдигане на предпазни стени покрай околовръстния път на София например. За намаляване на шума и против излитане от платното.

– При дължина около шейсет и два километра, по две за всяка от страните, при средна дължина на кола пет метра – пресметна набързо Генади, – ще се наредят една зад друга двайсет и четири хиляди и осемстотин.

– А в София има поне един милион автомобили – забеляза Григор.

– Тогава ще трябва да ги натрупаме една върху друга – не се отказа Ганьо. – По десет един върху друг, да речем в две редици.

– И тогава пак ще са само половината – отметна Генади.

– Значи по двайсет на височина.

– Това ще заприлича на Великата китайска стена – смая се Григор. – А от какво ще брани тя София?

– Да не дойде случайно токът!

От бирарията излезе бай Цено.

– Токът дойде! – обяви той. – Ще поръчате ли нещо от скарата?

Тримата Г се спогледаха.

– Не, благодаря – отговори Генади.

– А още бира? Вече е студена.

– По-добре дай сметката.

От перспективите за светлото е-бъдеще изглежда бяха загубили вече апетит и за ядене, и за пиене.

© 20240814-1