бюлетин 44

След като Лъва абдикирал, животните направили гласуване в гората. Но не успели да изберат никого с мнозинство, така че да поеме управлението ѝ.

В крайна сметка решили тези, спечелили най-много гласове, да направят комитет, който да работи за благото на гората. В него се включили Орела, Рака, Щуката, Дивата коза и Хамелеона.

Изненадващо, Орела, Рака и Щуката, известни отдавна като непримирими врагове, се споразумели да съюзят сили в името на доброто и развитието на гората. Като не знаели как да представят пред съответните си избиратели компромиса, който направили, нарекли своето обединяване некоалиция, защото по принцип не можело да има коалиция помежду им според твърденията им.

И докато всички си мислели, че като в приказката тези тримата няма да се разберат, некоалицията заработила с пълна пàра за всяка парà, която можела да присвои.

Орела, Рака и Щуката започнали да заграбват всичко, до което се докопали, или да унищожават онова, което не успели. Пресушили кладенците, отбили единствената река през гората, отсекли дървета, уж за да имало повече поляни. Ала истината била, че дърветата например пречели на Орела да вижда плячката си. А Щуката имала нужда от течаща вода край кабинета си, за да не отсъства от важни заседания и да не изпусне някоя далавера. Зазидали също пещери, за да не могат другите животни да се крият на топло през зимата. Рака, верен на обичая си да дава заден ход, само се оправдавал, че поредната идея за лично облагодетелстване на властващата тройка в ущърб на горските обитатели била предложена от други. Но винаги гласувал за нейното прокарване и не отстъпвал от позицията, до която се бил домогнал.

За ужас на животните, гората бързо останала без храна и вода. Обаче некоалицията не спряла дотук.

Първо дала подслон на стадо маймуни от съседна гора, която с неблагоразумието си те сами били подпалили. И вместо да угасят пожара, се разбягали към другите гори, където поискали да ги приютят като жертви и да ги хранят безплатно, докато те мързелували по най-хубавите клони, които домакините им отстъпили.

После некоалицията поканила орди плъхове от града, защото там ги били тровели или хващали в капани, а в гостоприемната гора можели да намерят убежище.

Междувременно старите горски обитатели не мигвали през нощта, защото се опасявали да не ги изядат плъховете, докато спят, или маймуните да не вземат да запалят и този лес.

Лъва никакъв го нямало, за да въдвори ред както преди. А друг нямал престижа му.

Хамелеона приказвал едно, а именно как щял да промени нещата, ако зависело от него, обаче после, когато комитетът се събирал, гласувал заедно с тройната некоалиция. Или съвсем необяснимо отсъствал, така че да успеят да се прокарат неудобни и неприемливи решения.

Дивата коза само говорела против управлението, подкрепяно от комитета, без да предложи начин как да се излезе от тази ситуация.

Докато през цялото време тройната некоалиция официално раздувала лъжи. Или просто мълчала, докато скришом безчинствала.

Властта се усладила неимоверно на Орела, Рака и Щуката. И макар за момента никой да не им пречел, те се замислили как да се окопаят здраво, та никой да не можел да ги бутне. Затова решили да променят правилника на гората, за да останат евентуално вечно на власт.

Така те обявили гората за негора, а управлението им за неуправление, за да не ги съдят после за грешки. Дори цар или бог можел да си признае, че бил сгрешил, но не и тройната некоалиция, която се смятала за безпогрешна. Защото при допускане на някой гаф тя винаги била в състояние начаса да промени така горския правилник, че привидното ѝ съгрешение да се окаже в крайна сметка просто спазване на закона.

Обитателите на негората се превърнали изведнъж в неживотни и като такива имали само неправа, неистория и некултура.

И всеки, който се почувствал от това бесен, бързо ставал небесен.

Хамелеона твърдял на всеослушание, че бил против всичко случващо се, но вече не му вярвали, защото никой не го видял да гласува против. Докато Дивата коза само се тръшкала от яд и безсилие.

Скоро след това Орела и Рака и започнали да се карат помежду си. Но Рака бързо осъзнал, че Орела можел да го изяде, и затова млъкнал.

Докато се карали, Щуката поела командването. Досега тя успявала да се намести добре във всяка ситуация, като продавала гласа си за облаги и изгоди. А сега сметнала, че вече било време да излезе начело.

Животните в гората сякаш били обзети от овчедушие. Не реагирали на случващото се, освен с недоволни въздишки. Правели се, че не забелязват безобразията, които ставали около тях, а често и с тях самите. На практика се оставяли без бой да им измъкнат чергата изпод краката.

Нямало кой да ги събуди и обедини за противодействие на тройната некоалиция.

Обитатели на съседни гори наблюдавали внимателно как неживотните от негората вървели с ускорени крачки към изчезване и се надявали един ден те да се настанят в нея, ако преди това тя не пламнела и не изгоряла.

Но тези им планове се оказали безпочвени, когато прозрели за кого в действителност работела тройната некоалиция. Всеки можел да се запита какво ще правят Орела, Рака и Щуката, след като обричали на пълна гибел нещастното население на приказната едно време гора. Неочакваният отговор бил, че някакви извънземни, чиито заръки тримата изпълнявали безпрекословно, им обещали да ги пратят на други, уж по-хубави планети, след като свършат вместо тях мръсната работа тук и после им освободят територията.

Докато на неживотните от негората, които не могли да имат нормално битие, им оставало само небитие.

© 20240121-2