бюлетин 45

Открай време животните в гората използвали своята локално емитирана валута, която за по-кратко наричали лев. Разпространено било и друго тълкуване на туй съкращение – лека евтина валута, с което някои искали да покажат своето пренебрежение към нея, защото я подценявали. Малцина си давали сметка, че на практика дължали на лева своя лесен живот, ефективна работа и вяра в бъдещето.

Когато започнали обаче да пътуват извън родния лес и да търгуват със съседите си, им казали, че трябвало да вземат пример от други гори и да сменят валутата си с нова, по-модерна.

Повечето горски жители знаели добре, че такава подмяна нямала да промени особено битието им. Срещали се и такива, които твърдели, че щяло да е за тяхно добро, докато мнозина се съмнявали, че в действителност би могло да се окаже за по-лошо.

Докато животните, хванати в примката на всекидневните задачи, не се вълнували особено от този неактуален въпрос, управниците им си навили на пръста, че трябвало да направят гората модерна. И за целта решили да започнат именно със смяна на локалните пари.

Събрала се горската управа да умува и да избере нова валута, с която да замени родния лев, традиционно разпространен досега.

– За обменно средство предлагам да въведем камъка – изказала се Къртицата. – Както знаете, камъните са универсално приложими навсякъде.

– За дребни може да се използва пясък – обадил се Папагала, – както и скали за по-крупни суми.

– Да гласуваме! – обявил Глигана, който оглавявал горският съвет.

Без да се консултират с никого за плюсовете и минусите на предложената валута и без да обмислят последствията от въвеждането ѝ, управниците набързо гласували за нея.

За тяхна изненада камъните и пясъкът се оказали твърда валута, каквато в гората нямало в естествен вид. Така че се наложило да ги внасят отвън срещу огромни количества местни плодове и ядки. И понеже не си направили добре сметките, попрекалили и накрая цялата гора била посипана с чакъл без стойност, защото изведнъж имало твърде много от него. Освен това той държал студено вместо предишната покривка от мека шума и трева.

А животните гладували, защото останали без ядки и плодове.

Горските управници се събрали отново да търсят изход от положението.

– Както вече видяхме – започнала Лисицата, – ядките се приемат добре на пазара. Вместо да търсим друга валута, защо не използваме направо тях?

– Ще дадем различни стойности на орехите, лешниците и бадемите – допълнил веднага Папагала. – А най-евтини ще са фъстъците.

– Кой е „ЗА“? – викнал Глигана.

– Не е ли добре първо да проучим пазара – рекъл плахо Таралежа – и да помислим, преди да гласуваме?

Ала никой не му обърнал внимание, защото всички се надпреварвали да изразят своята подкрепа пред главата на съвета.

Решението отново не донесло очаквания просперитет за гората. Опарена от предишния си опит, управата не посмяла да харчи много, за да се предпази от евентуални загуби. Само че след година горската валута силно девалвирала, тъй като междувременно ядките гранясали.

А обитателите на леса отново гладували, защото им били забранили да се хранят с ядки, за да не пилеят бюджета. Ако ги изядели, щели да ги загубят безвъзвратно като валута, твърдели управниците. И без да са ги яли, в крайна сметка пак ги прахосали за нищо.

Поредното събиране на горския съвет жужало нервно.

– Какво правим с валутата? – попитал гневно Вълка, който бил предводител на най-голямата група в управата. – Омръзнаха ми тези издънки! Ако допуснете нова, ще искам от вас разплащане с жива плът.

– По време на пътуванията ми попаднах на решение, което може би ще е добро и за нас – рекла Свраката. – Лесно приложимо е и позволява много добро управление.

– Какво е то? – изгрухтял Глигана, докато наум преценявал дали му била достатъчно здрава кожата, за да устои на зъбите на Вълка.

– Виждате ли, просто се използват листата на дърветата. Върху всяко от тях се маркира чия собственост е тази валутна единица в момента.

Членовете на съвета се замислили. От една страна, гората била богата на листа. От друга, не си представяли как точно те ще допринесат за благосъстоянието им.

– Ще се разплащаме с листа, така ли? – удивил се Таралежа. – Само че те умират още с откъсването им, загниват или изсъхват. Това означава, че много бързо ще се обезценят.

– Съответни инспектори ще се грижат непрестанно за листата – пояснила Свраката, – за да няма посегателства върху тях. Да не бъдат унищожени, нито присвоени.

– Това означава също нови работни места! – възкликнал Папагала.

– А на листата ще е записано всичко: кому принадлежат в даден момент, кога са станали техни, платени ли са данъците при придобиването им, а после какво са купили срещу тях.

– Интересно! – забелязал Вълка.

– По този начин се гарантира, че местните жители ще останат да работят, печелят и харчат тук – въодушевено продължила пернатата. – Защото не могат да вземат листата и да отидат другаде. А ако заминат, управата, тоест ние, ще ги зачислим към бюджета в името на благосъстоянието на гората.

– Приема ли се предложението? – попитал Глигана присъстващите.

За пореден път горският съвет решил, без да пита обитателите на леса, каква да е новата валута. И понеже представил избора си като печеливш за всички, след като в гората имало изобилие на листа, никой не го критикувал.

Дошла есента и листата по дърветата започнали сами да окапват или изгниват. Изведнъж гората фалирала и животните били обречени отново на глад и студ, защото нямали пари за храна и отопление. Сащисаните управници се чувствали в капан между гнева на Вълка и нарастващото недоволство на горските жители, които искали възмездие.

В настъпилата суматоха изглежда никой не обърнал внимание на дребна грешка, довела до тези пагубни последици. Тъй като Свраката не владеела чужди езици, тя не била разбрала точно и не предала съответно на колегите си една особеност на листата – че тези, на които се записвало благосъстоянието, били виртуални.

© 20250601-1