бюлетин 54

Един ден, очаквано или не, най-сетне дойде съобщение от космоса. Преди някой да успее да реагира, множество комуникационни спътници на орбита автоматично го препратиха към Земята на подходяща честота. Така съобщението можеше да се предава от радио-и телевизионни станции, по интернет и чрез мобилен телефон. Но всичко, което хората можеха да чуят, бе шум.

Събран бе Международен екип по контакта с извънземни цивилизации и интелект, който да работи първо за дешифриране на съобщението, а по-нататък – за отговор и за установяване на връзка с космическия разум. Логичното му съкращение МЕКИЦИ обаче не се възприе и той остана просто Екипа.

Опитите на Екипа да дешифрира съобщението отначало не вървяха добре. Което можеше да се очаква, след като никой не знаеше откъде и от кого идваше то, нито на какъв език бе написано, нито дали съдържанието му изобщо бе нещо смислено, а не просто случайно излъчен сигнал.

Първият пробив дойде, когато част от съобщението бе изолирана и разглеждайки само нея, химиците заявиха, че тя дава картина, която отговоря на спектралните линии на кислорода.

Новината за включването на кислород в космическия позив бе приета особено радушно от обществото, защото означаваше, че извънземните може би не бяха чак толкова различни. Което малко по-късно бе подкрепено от второ откритие – спектралните линии на въглерода.

След тях се потвърди, че друга част от записа се отнася до органични съединения на базата на въглерода. Малко по-късно химиците откриха логично – както се изразиха медиите – референции за силикати.

От своя страна физиците също отбелязаха успехи в дешифрирането на посланието, като установиха, че в него е заложена не само молекулната структура на водата, но и нейните точки на замръзване и на кипене.

Работата на Екипа напредваше бавно, като от време на време излизаха с новина за поредното частично разгадаване на част от записа. Но това бе достатъчно на хората, за да си помислят, че извънземните са доста близки до тях.

Най-накрая дойде и моментът, в който учени и лингвисти в сътрудничество решиха, че може би са успели да разчетат космическото съобщение.

Участващи в Екипа представители на правителства или по-точно на техни тайни служби се опитаха веднага да го засекретят. Но в крайна сметка изследователите успяха да надделеят и бе взето решение грубият превод да се предостави на медиите за публикуване.

И естествено той се появи на момента, достъпен за цял свят. Ето какво гласеше той:

„Търся спешно планета с атмосфера с минимум двадесет процента кислород, вода, твърда земя, средни температури 0 до 30 градуса по Целзий, живот (алтернативно тълкувание: храна) на основата на въглерод, цена по договаряне.“

© 20201228-2