бюлетин 56

Като студенти Борис Трудолюбов и Трифон Мързеланов не се познаваха, защото учеха в различни университети. Докато един ден не се озоваха заедно в приемната на фирма Софсофт, където всеки от тях бе кандидатствал за работа. Шефът на бързоразвиващата се компания влезе и ги сканира с поглед един по един. Двамата млади мъже изглеждаха коренно различни – висок и строен с къса тъмнокестенява коса и гладко лице и нисък, набит, с дълги руси къдри и буйна брада.

– Кой от вас е Трудолюбов? – попита шефът.

– Аз – отвърна високият.

– С темповете, с които се разрастваме, нямам особен избор и ще назнача и двама ви. Макар като гледам дипломите ви, вие сте завършил с отличен, а Мързеланов – с петица.

– Доцентът не писа никому шестица – рече русият, – защото само равни на него по познания можели да я заслужат.

Трифон не спомена, че този преподавател също ненавиждаше и наказваше по-кадърните от него с още по-ниски оценки. На него му се бе разминало, защото не се бе заяждал като други колеги. А Борис премълча, че неговият професор не желаеше да се занимава със студентите и написа шестици на всички, защото отличният успех на неговите възпитаници му носеше съответните академични точки.

– Затова – продължи шефът – определям Трудолюбов за ръководител на работната ви група. Тъй като нямам време да се занимавам лично с всички служители, той ще получава задачите и ще ги разпределя помежду ви, а после ще ми докладва.

Двамата започнаха работа във фирмата при равни условия. Но Мързеланов бързо установи, че на практика колегата му не вършеше почти нищо.

– Борка, хващай се на работа! – рече му веднъж Трифон. – Няма да пиша цялата програма сам.

– Аз съм началникът тук, а не ти, за да ме командваш! – бе неговият отговор.

– Не те командвам, а те моля да си изпълниш задачите. Гоним срокове!

– Да знаеш, че аз обичам труда, но не и работа.

Когато завършиха тази програма, Трудолюбов се яви пред шефа, за да я отчете. И да получи заданието за разработване на нова система.

Когато я приключиха успешно, шефът събра всички, за да похвали Трудолюбов и да му възложи да я представя пред потенциалните клиенти. А на Мързеланов пожела да вземе пример от колегата си.

– Слушай, Борка! – каза му Трифон, когато останаха насаме. – Ако не кажеш на шефа кой в действителност е програмирал цялата система, ще има последствия.

– Какви последствия? Заплашваш ли ме?

– Не, просто те предупреждавам.

– И какво ще направиш? – изсмя се Борис. – Аз мога да те докладвам, че не си вършиш работата, и да те изхвърлят.

– Хубаво, направи го! Аз пък ще ти сложа бомба в програмата.

Трудолюбов замълча. Не искаше да покаже, че нямаше представа за какво говореше колегата му. Затова реши също да води Мързеланов със себе си на срещи с клиенти и да му дава думата той да представя системата. Така хем нямаше да се издаде в случай, когато не разбираше нещо, хем сам щеше да научи повече в процеса.

Дойде краят на годината, която според думите на шефа бе изключително успешна за фирмата. Затова той раздаде щедро премии – всекиму според заслугите. Като видя дребната сума в банковата си сметка, Трифон се изненада. Очевидно Борис така бе представил работата му в отчетите.

Ако не го оценяваха, проблемът си бе донякъде негов. Защото освен че си изпълняваше усърдно задачите – за разлика от други, – предпочиташе да не се самоизтъква и да мълчи, вместо да спори. Надяваше се, че който трябва, ще забележи заслугите му. Но, уви, явно не и тук.

Щом не го оценяваха, нека си решават проблемите сами. Мързеланов си подаде оставката и реши да започне новата година с нова, своя фирма.

– Какъв неблагодарник само! – възкликна шефът, когато я получи. – Дадохме му шанс да се научи, а той и това не ще. Сигурно от мързел!

Когато след половин година системата, разработена от Борис и Трифон, се срина, шефът веднага извика Трудолюбов.

– Как можа да допуснеш такова нещо? – смъмри го той. – Излагаш ни пред клиентите!

– Предполагам, че Мързеланов… – започна Борис.

– Забрави този нехранимайко! Нали вече не работи тук. Върви да оправиш спешно системата!

Трудолюбов излезе от кабинета с наведена глава. Не знаеше как да каже на шефа истината, че системата бе разработена изцяло и единствено от колегата му, както и че той самият не беше добър програмист и нямаше никаква представа от програмите ѝ.

Тогава си спомни думите на Трифон: „Ще ти сложа бомба в програмата!“ Осъзна, че явно бе изпълнил заканата си. За което виновен беше той, Борис. Ако не се бе правил на велик началник и не се бе подиграл с него, можеше да не се стигне дотук.

Един по един сроковете за гаранционна поддръжка в договорите с клиентите изтекоха. Разочаровани, тъй като системата не работеше от известно време, те прекратиха взаимоотношенията си със Софсофт. Предпочетоха да ползват занапред услугите на друга фирма – ТриМър, чийто шеф Трифон Мързеланов вече добре познаваха и който неведнъж им бе помагал в нужда.

Управителят на ТриМър имаше девиз, но по стар навик предпочиташе да не го споделя много-много и затова не го бе превърнал в мото на фирмата си. А той гласеше: „Програмирането е проста работа за този, който го умее.“

© 20211225-1