бюлетин 62

Да празнуваш деветдесети рожден ден е немалко постижение самò по себе си. Кирил го знае и разбира, че баща му иска този ден да е паметен със забележително събитие. Събитие, в центъра на което е той, младоликият и бодър за възрастта си професор Георги Кирилов.

– Нека ви разкажа, когато аз бях…

Проблемът на Кирил е, че е виждал много паметни събития, в центъра на които е баща му. Не е в състояние да изброи дори само тези от последните десет години. Ако може, просто ще ги умножи по пет – десетилетията, през които ги е наблюдавал. И цифрата няма да включва тези от поне две-три други десетилетия преди неговото раждане, които знае, че трябва да са били още по-бурни.

– Днешните младежи – за Кирил не е тайна, че с тези думи визира него, сина си – нищо не разбират от…

Нека празнува, казва си Кирил. Заслужил го е.

– Разкажете, професоре, за…

Ненужно подканване. Той, разбира се, ще разкаже и без него. Все едно наливаш масло в огъня. Винаги е неуморим да разказва, когато има кой да го слуша. Жаден е за публика, а сега поводът е достоен да събере огромна аудитория. И да разказва, докато гласът му не пресипне. Не че това може да го спре.

– Знаете ли, че когато бях при ескимосите – започва след поредната наздравица история, която Кирил знае, че е измислена, но се въздържа да го изтъкне. Всички останали слушат внимателно, попиват всяка дума, пренасят се в света, описван от професора.

– Когато преди десет години едно кенгуру на пътя уплаши жена ми…

Съпругата му, майката на Кирил, е покойница от петнадесет години вече. Няма как да е била с него в Австралия преди десет години. Където и самият Кирилов никога не е ходил.

– Професоре, вярно ли е, че сте спасили живота на известната естрадна певица…

Митове и легенди, които след стотици разказвания придобиват статута на истински истории. Често за това помагат медиите, които ги тиражират, без да ги проверят. А и да искат, няма да могат. Защото героите на тези предания отдавна не са сред живите, с изключение на дълголетния Георги.

– След като лодката потъна в Амазонка и едва се спасихме от крокодилите, ме приюти вождът на местното индианско племе…

За разнообразие включва и наистина преживени истории, усмихва се Кирил. Къде малко поукрасени, като например с вожда, кога не съвсем точни, като крокодил вместо кайман. Разкрасяването е безобидно и е далеч по-добре от пълната измислица, разказвана всеки път в различна нова версия, нерядко противоречива на предишните.

– Докато през август пресичахме под жаркото слънце Андите откъм Аржентина към Сантяго, столицата на Чили…

Синът стиска зъби. Проходът е на над три хиляди метра височина и може да е заснежен дори през лятото. А през август там, в южното полукълбо, е зима.

– Преди три години по време на традиционния поход Ком–Емине се бяхме събрали пъстра група веселяци…

– Преди три години лежа цяло лято след операцията – не се сдържа Кирил.

– Неее, професорът беше с нас – обажда се непознат мъж в туристическо облекло дори на празника. – Ние с Иван тук сме свидетели.

Това е неочаквано. Много от гостите са слушали нееднократно една или друга история, за да я познават детайлно. Но да твърдят, че са свидетели, когато е очевидно невъзможно, представлява новост. Той замълчава и баща му продължава да разказва.

– Ето тук русата дама – посочва гостенка – помни как танцувахме до зори на миналия ми рожден ден. Добре, че тренирахме месеци преди това.

Жената с явно боядисана заради побеляване коса кима в знак на съгласие. Кирил я вижда за пръв път. Георги не помни имена – един от първите симптоми на деменция, проявили се още преди години. Ако русокосата мисли, че е съпреживяла тези танци, може и нейната памет да е зле.

– Като студент обичах да си правя шеги с колежките – разправя професорът. – За съжаление една такава шега доведе до трагичен край.

Кирил не е чувал тази история, но с течение на годините е развил нюх за правдоподобност в разказите на баща си. Този път не е сигурен, че е измислица. Възрастните хора често възпроизвеждат спомени, които изплуват изведнъж след десетилетия на забрава.

Ами ако историята е действителна? Кирил изтръпва при мисълта. И се заема да следи внимателно повествованията до края на вечерта.

Забелязва, че още няколко неправдоподобни случая намират подкрепа от публиката. Той не спори. Досега обаче не е срещал такива свидетели на подвизите на баща си. Започва да си мисли дали той самият, макар едва преминал петдесетте, не страда от деменция.

Затова на следващия ден решава да провери някои от изопачените предишната вечер истории, за които е сигурен, че е писано в пресата. Георги има натрупана обширна колекция от изрезки от вестници и списания, публикували разкази за неговите забележителни прояви. Папките са подредени по години.

Започва с приключението по Амазонка. Списанието е публикувало снимка, която Кирил не помни. На нея се виждат прегърнати професорът и индианският вожд.

Сеща се, че някъде бе писано как Георги спасил известна естрадна певица. След дълго търсене намира изрезката. Самият Кирил никога не е вярвал в истинността на тази история. Но за жълтата преса това не е проблем. Изненадва се обаче, когато прочита съпътстващ коментар от певицата, потвърждаващ случката.

Любопитство го подтиква да провери някоя от измислиците.

Посещението при ескимосите е там. Както и снимка от похода Ком–Емине отпреди три години с туриста от снощи, приятеля му Иван и… професора.

И стига до пълния абсурд, когато открива фотос с кенгуру върху предния капак на колата, докато край нея е клекнала видимо уплашена жена. Типично за баща ми, е първата мисъл на Кирил, да снима вместо да помогне. После се вглежда в лицето на жената. Нима може да е майка му, изведнъж оживяла пет години след погребението ѝ?

Винаги е знаел, че някоя от невероятните истории на Георги може да се окаже реалност. Случвало се е неведнъж. Но този път е различно. Те сякаш изкривяват действителността. Което е невъзможно. По-склонен е да приеме, че изрезките са фалшифицирани.

Кирил отваря компютъра и трескаво започва да търси същите публикации, които вестниците и списанията няма как да не са качили на интернет страниците си.

Намира ги една по една. И те съвпадат с изрезките.

Цял ден мислите за случилото се, за това безпрецедентно откритие не му дават мира. Чувства се объркан, измамен като дете, на което неусетно са подменили сладката торта за десерт с кисела ябълка.

Не иска дори да си представи, че такава подмяна на историята е наистина възможна. Че може да съществува подобна реалност. Какви биха били само последствията, пита се и веднага се отказва да разсъждава в тази посока.

Георги продължава да е празнично настроен. Чете вестниците, които са отразили юбилея му. Кирил вече не е сигурен какво е казал баща му в интервютата по повода.

Вечерта не може да заспи.

Става и се качва на тавана. Сваля оттам прашен стар компютър и го пуска. Истинско чудо е, че машината работи.

Преди много години бе сканирал изрезките от пресата, събрани от професора. Файловете все още са на твърдия диск на този компютър, който никога не е включван в интернет.

Отваря ги наред. Търси. Когато намира и прочита познати истории, те звучат именно както ги помни. Истински. В сканираните файлове няма нито една от измислиците. За тях очевидно не е писано. Действителността не е променена.

Навън вече се развиделява. Прекарал цялата нощ пред екрана, той се чуди какво да предприеме. С кого да сподели.

Знае, че баща му просто би махнал с ръка. Какво, ще рече, голяма работа!

Медиите едва ли биха обърнали внимание. Не и когато трябва да публикуват опровержение на собствени публикации. Още повече, че най-вероятно техните архиви ще съдържат новите версии от изрезките. Нали всички могат да ги видят и прочетат на интернет страниците им?

Как да върне действителност, която изглежда той единствен помни? Как да приеме реалност, която не е неговата? Всичко в случая сякаш се отнася само до него, до неговите възприятия, до неговите спомени.

Има ли нужда да прави нещо? Георги очевидно е щастлив в новата реалност. Както и приятелите му, които не забелязват подмяната на действителността. Техните спомени са живи. Кирил иска също да има спомени на техните години. От значение ли е какви ще са те?

Избира всички сканирани файлове и ги изтрива. После изключва компютъра.

© 20201227_1