бюлетин 68

СПЕЦИАЛНА ОПЕРАЦИЯ

Открай време мечката си живеела в пещера, която се намирала в подножието на високата скала на север от гората. А на поляната отпред отглеждала пчели и произвеждала мед, който сама си хапвала. Когато жители на гората пожелаели, тя им продавала част от натрупаните запаси кехлибарена течност.

Не щеш ли, по едно време вълкът и лисицата, които отдавна ѝ завиждали на спокойния и сладък живот, започнали да ѝ правят номера и проблеми. Като при това обаче гледали да не се изявяват сами, а използвали други да им свършат мръсната работа.

Първо решили да ограничат достъпа на мечката до меда, затова наредили на таралежа да измайстори голям дървен сандък, с който да покрие един от кошерите. Пчелите с мъка се провирали през пролуки между недобре съединените дъски. Дошла мечката и като видяла какво ѝ били направили, хванала здраво сандъка между двете си предни лапи и дъските, от които бил скован, се спраскали. После тя метнала парчетата от тях към един храст на границата на гората, където надушила, че се били спотаили пакостниците. Една от дървените отломки се забила в бодлите на скрилия се там таралеж и той тръгнал да търси кой да му помогне, за да я свали от гърба си. Неговите поръчители, разбира се, никъде не се виждали.

След някой и друг ден кошерът се оказал изведнъж под прозрачен похлупак. Вълкът и лисицата не се интересували, че така пчелите попаднали в затвор, от който не можели да се измъкнат, колкото и да се блъскали в невидимата стена. Като се върнала, мечката ударила с тежка лапа стъкления купол и той се пръснал на парчета. А тя хвърлила няколко от тях отново към храстите, между чиито листа забелязала да стърчат уши. Заекът побягнал, но порязал ходилата си на натрошеното стъкло и се прибрал с клепнали уши да си лекува раните. Вълкът и лисицата не го били предупредили за такава опасност, когато го накарали да изпълни задачата им.

След време последвал и трети опит – този път кошерът попаднал под метален купол. Дошла пак мечката, приклекнала, хванала го с две ръце и го вдигнала, като изтръгнала от земята шишовете, които го държали закрепен на място. После го запокитила към пролуката между две дървета, където се чуло изохкване на дивото прасе, ударено от желязото.

През цялото време, докато траела тази необявена война, вълкът и лисицата убеждавали жителите на гората колко лоша, зла и вредна била мечката и ги насъсквали срещу нея. Наредили на всички – не по право, а от позицията на силата – да не купуват повече мед от мецана. Това не засегнало много горските обитатели, защото повечето от тях нямали никаква нужда от мед. Еленът, сърната, дивата коза похапвали зеленина и дървесни кори, които не вървели с мед. Заекът предпочитал зеле и моркови натюр. Понякога катерицата хапвала за разнообразие ядки с мед, но можела спокойно да си ги хрупа и без него. Дивото прасе обичало да яде тиква, полята с мед, но после трудно почиствало гъстата и лепкава течност от зурлата и козината си.

Това не се харесало на вълка и лисицата, защото не им помагало в плана да се разправят с мечката. Която също не страдала, защото продължавала да си яде меда сама.

Тогава двамата неуморни в заяждането пакостници решили, че трябвало да се действа по-грубо, но нямало на кого да възложат изпълнението на поредната атака. Таралежът, заекът и дивото прасе вече били разказали на всеослушание за патилата си, а тайно споделили с близки и приятели кои били истинските виновници за страданията им. Така че никой в гората не желаел повече да си има работа ни с мечката, ни с поръчителите на битката с нея.

Наложило се вълкът и лисицата сами да извършат новия набег срещу кошерите на мечката. Още по тъмно призори притичали до най-близкия от тях и бързо го разбили на парчета със сопа и тояга. Разгневените пчели, които живеели в кошера, наизлезли изпод развалините на дома си, литнали и започнали да жилят нападателите. Понеже били дребни и много на брой, двамата нарушители на мира не успявали да се защитят от тях и понесли многобройни ужилвания, преди да успеят да избягат в гората на достатъчно разстояние от унищожения кошер. Мечката се зарадвала първоначално, че пакостниците били наказани подобаващо, но после ѝ станало мъчно, защото за нейно съжаление смелите пчели платили с живота си за извършената операция по ужилването.

С подути и изстрадали тела под козината, която скривала нанесените им поражения от очите на останалите, вълчо и лисана заложили остри капани на всички пътища, тръгващи от поляната към средата на гората. Ала мечката си стояла в бърлогата и излизала само да наглежда кошерите. Нямала работа в гората. Вълкът и лисицата също нямали какво да правят на поляната, но много ги сърбели ръцете да си отмъстят на мецана. Придържайки се към храстите в края на гората, те започнали да я замерват с камъни, когато я видели, а към кошерите хвърлили запалени факли. Мечката едва успяла да потуши пожарите.

Дълго предизвиквана, но отказваща да се включи в мръсната игра на вълка и лисицата, накрая мечката се ядосала и решила, че трябвало да им даде урок. Затова предприела специална операция.

Докарала от съседна гора голям рояк оси и ги настанила в съвсем нов бляскав кошер, видът на който да извади очите на вълка и лисицата. Последните не се сдържали и събрали отново наглост да нападнат. Когато го приближили, видели, че бил ограден с бодлива тел, но забелязали празно място в заграждението, през което явно мечката влизала до кошера. Двамата на часа се втурнали през дупката и не усетили как лапите им скъсали опънати връвчици ниско над земята.

Изведнъж стената на кошера пред тях паднала и отвътре се изстреляли насреща им две дузини гюленца. Късно било да свърнат встрани или да отстъпят, но когато летящите обекти ги ударили, пакостниците не усетили болка. Тогаз видели, че на практика гюленцата представлявали кухи черупки от орехи, напълнени с мед. Лепкавата течност се стекла по козината им, но те не приели това за проблем, защото после щели да се изкъпят на водопада и да се отърват от нея. Вълкът и лисицата се засмели, без да подозират, че им било за последно.

От отворения кошер излетели рояци оси и се насочили към белязаните с мед натрапници. За разлика от пчелите те можели да жилят колкото си искат. Освен това осите инжектирали в раните отрова, която в обикновен случай трябвало само да парализира жертвата им. Ала многобройните ужилвания усмъртили вълка и лисицата.

След случката никой в гората не смеел вече да припари към поляната с кошерите. Мечката продължавала да си живее необезпокоявана и да се подслажда с медец. От време на време оставяла пред храстите по някой буркан от кехлибареното лакомство.

Знаела, че един ден някой няма да му устои.

© 20251102-1