бюлетин 74

БЕЗВЕРИЕ

Като малък баба му го учеше да уважава религията и църквата.

– Трябва да вярваш в Бог, Любчо! – повтаряше му тя. – И да почиташ църковните традиции, които ще са ти опора в живота. А Господ бди над теб.

Когато тръгна на училище, неговите родители му дадоха кратка и проста заръка:

– Вярвай на учителката, тъй както вярваш на нас! Научи всичко, което можеш! Това ще е основата на бъдещето ти, на живота ти.

След гимназията го взеха в казармата, където армията проповядваше:

– Вярвай на командира си! Вярвай в оръжието си! Вярвай в победата! И тя ще дойде.

В университета след това професорът му учеше студентите:

– Вярвайте в науката! Тя ще спаси човечеството и света!

Постъпил в института, разбра, че имаше по-важно от работата, когато прекият му ръководител започна да го наставлява:

– Вярвай в Партията, Миро! Само чрез нея ще можеш да напреднеш в службата.

Дойде и отмина превратът. Миролюб постъпи на работа във фирма.

– Вярвайте само на парите! – рече шефът му. – Те са законът на бизнеса.

Всевъзможни медии бълваха всякакви псевдоновини и непроверени информации, като всяка от тях обаче наблягаше на това, че човек може да вярва единствено на нея.

Реклами под път и над път приканваха хората да вярват само на продуктите, които те превъзнасяха.

Когато реши да се ожени, водещият сватбената церемония го поучи:

– Вярвай на съпругата си и ще имаш щастлив живот!

Настъпи времето на интернет и всички повярваха в световната мрежа.

Сетне социалните мрежи превзеха света и затръбиха:

– Вярвайте в туй, вярвайте в онуй…

Като възрастен се разболя от нещо, което лекарите не можеха да диагностицират.

– Вярвай в медицината, Миролюб! – приканваха го те, ала на практика го караха да вярва на фармацевтичните компании, с чиито продукти го тъпчеха.

Накрая, безсилни да направят каквото и да било, за да му помогнат, докторите вдигнаха ръце и му рекоха:

– Вярвай в Бога!

Цикълът се затвори. Но след всичко дотук Миролюб не вярваше повече на нищо и на никого. Всички го бяха излъгали горчиво по едно или друго време през живота му.

Все пак Бог го прибра при себе си в Рая и го попита:

– Защо не вярваш, Миролюб? Ако не в мен, защо поне не вярваш в себе си?

Той се замисли и накрая призна:

– През цялото време ме караха да вярвам в какво ли не. Ала никой никога не ме научи да вярвам в себе си.

© 20211225-2