бюлетин 75

ПЪРВА СРЕЩА

Даниел се усмихна за сбогом на русокосата и изключи екрана. После се обади на приятеля си Теди.

– Е, как ти се стори? – попита Теди.

– Не беше зле.

– Насрочихте ли втора среща?

– Не, и не мисля, че ще стигнем дотам.

– Защо?

– Ами тя леко заекваше.

Друга вечер Даниел пак се обади на Теди след поредната среща.

– Какви са ѝ шансовете? – попита направо Теди.

– Слаби. Твърде е висока за мен. И защо си мислят, че харесвам руси?

На следващия ден срещата му бе с жена с вълниста кестенява коса.

– Добре изглежда – сподели той после с приятеля си, – само че пуши.

След още няколко срещи Даниел попадна на образ на жена, какъвто отговаряше на идеалистичните му представи.

– Мисля, че я намерих – радостно каза той на Теди.

*

Даниела едва изчака връзката да прекъсне и въздъхна тежко. Сестра ѝ Лили мигом се появи на вратата.

– Не си подслушвала, нали? – попита я Даниела.

– Не. Защо?

– Защото щеше да знаеш и да не питаш.

– Станало ли е нещо?

– Не. Ала каква наглост само! Не може да говори, а тръгнал жени да сваля!

След още някой ден Даниела се оплака на сестра си:

– На какви все налитам! Един не можел да танцува. Друг не пиел. Трети директно ми предложи брак още преди да ме познава.

На следващата вечер Лили я завари в по-добро настроение от обикновено.

– Хубавец! И заможен – обясни тя. После добави печално: – Не съм сигурна обаче дали си пада по жени.

Дойде ден, в който Даниела обяви:

– Този е сериозен. Изглежда подходящ и много ми допада като мъж.

*

Теди забеляза, че Даниел държеше обла чаша в шепата на ръката си, което бе рядка гледка. Или досега камерата не бе успявала да я улови.

Надяваше се да не е последното.

– Скъсахме! – вдигна рамене приятелят му.

– И защо? Нали всичко вървеше много добре?

– Аз не понасям опера, а тя ненавижда футбол.

– Два телевизора няма ли да решат проблема?

– Ако ще си пия сам бирата пред екрана, и сега го мога.

Даниел бързо намери нова изгора, която да харесва и която да му допада като характер. След време обаче се раздели и с нея.

– Смятала научната фантастика за пълни глупости – обясни той на Теди. – А пита ли ме, когато трябва да слушам празнодумните разговори с нейните дружки.

След време Даниел не се сдържа да се похвали на приятеля си, че новата му връзка била сериозна:

– Тя ме възбужда всякак си – и като жена, която да желая, и като партньор на интелектуално ниво, с когото разговорите са истинско предизвикателство.

– Как я откри? – рече Теди с нескрита завист.

– С все същата програма. Очевидно са я усъвършенствали много, откакто започнах да я използвам. Не знам как успява да намери такова добро съчетание и за двамата – замисли се той. – Като си дам сметка, напоследък съм харесал всички жени, с които съм се срещал, и само разни дребни прищевки са ни попречили да продължим заедно.

*

Когато Лили открехна вратата, видя, че Даниела беше бясна, готова да хвърли по нея първото, което ѝ попадне в ръка. После, очевидно разпознала сестра си, тя захлипа.

– Какво става? – прегърна я през раменете Лили.

– Скъсах с него! И да знаеш, ако ти каже, че той е скъсал с мен, лъже!

– Мислех, че връзката ви е сериозна.

– И аз така смятах – подсмръкна Даниела. – Докато не разбрах какъв егоист е всъщност. Говорихме – теоретично, разбира се, – как ще отидем на големия благотворителен бал. На което той каза, че не бил луд да дава безумни пари за входните карти. А се похвали, че си купил нов персонализиран сет за голф. Познай колко струва!

След седмица случаят бе забравен, защото Даниела бе хлътнала вече по друг, който, както се изрази, не бил толкова дървен като предишния. Не мина обаче много време, преди да скъса и с него.

– Аз че искам деца, искам – изплю тя камъчето пред сестра си. – Но не и да ставам домашна прислужница, докато той се събира на чашка с приятели.

Съвсем скоро Лили чу отново звънкия ѝ глас, докато обясняваше пред монитора какво ще облече, така че да е в тон с новото бижу.

– Имаш май ново гадже – предположи Лили.

– Не гадже, а може би жених. Не мислех, че мога да срещна наяве мъжа на мечтите си. Внимателен, разбиращ, готов да ме приеме такава, каквато съм.

– Къде го намери, ако не е тайна? – полюбопитства сестра ѝ.

Въпросът накара Даниела да слезе от райските облаци, преди да отговори:

– Има една програма за запознанства, в която се регистрирах преди време. Отначало бях разочарована с какви типове ме свързва. И тъкмо щях да се откажа, когато започнаха да се появяват истински мъже. Може и да съм изпуснала някого, като сме се скарали за дреболии. Но явно е било за по-добро. Защото така нямаше да срещна моя избраник.

За пръв път от години Лили забеляза истинска усмивка по лицето ѝ.

*

Записи от дистанционните срещи между мъже и жени се изпращаха с придружаващ анализ към районните централи. Обобщени отчети се събираха за по-нататъшна обработка на орбитални станции. Накрая един доклад, който синтезира изводите от цялата натрупана информация, бе предоставен на висшия съвет.

Командирите на космическата флотилия се бяха включили предварително във връзката. На екраните им се появи председателят на висшия съвет, който в далечния космос изпълняваше ролята на главнокомандващ.

– Всички прочетохте ли доклада? – попита той.

Един по един командирите потвърдиха.

– Тогава сигурно сте на моето мнение, че е настъпил моментът. Има ли сред вас такъв, който се съмнява в това?

Изчака малко в настъпилото мълчание, но никой не се обади.

– Готови сме за контакт – обяви тържествено председателят. – В състояние сме да предложим на хората идеалните им избраници. Възможно и предполагаемо е някои от тях да останат разочаровани, като осъзнаят, че те са виртуални. Но се надявам да разберат по-важното – че ние не сме им врагове и че можем да им бъдем добри партньори.

© 20210124-1