бюлетин 76

ИМАЛО ЕДНО ЦАРСТВО

Имало едно време един цар, който допуснал грешката, че когато трябвало и имал възможност, не изчистил царството си от опасни алени бандити. Затова, когато починал, а синът му бил малък, те успели да завземат с преврат властта и проявявайки същата слабохарактерност като него, не убили, а прокудили принца в изгнание.

След половин век алените бандити толкова се ояли и самозабравили, че вярвали в своето неоспоримо божествено положение – според тях нищо не можело да ги свали от властта. Така те разрешили на принца, вече на преклонна възраст, да се върне в бащиния си дворец, който бил в развалини. Бедният престолонаследник нямал пари дори да си замине обратно в чужбина. От бащиното му наследство не било останало нищо, което червените бандити да не били заграбили.

Принуден да работи в родината, за да си изкара прехраната, той открил слабите места на алените бандити и решил да ги използва най-малкото за да си отмъсти. Така от достоен аристократ и бъдещ владетел той се превърнал в продажен политик, чиято единствена дарба и едновременно най-силно оръжие била лъжата. Скоро той успял да си възвърне загубеното заедно с лихвите. Вътрешно повярвал, че си е възвърнал престола и може да прави във и със царството каквото си поиска.

Ала ужилените алени бандити се събудили от летаргията си и бързо му показали, че дълбоко се заблуждава.

Така властта сменила няколко пъти ръцете, които я държали, докато накрая царството, изтощено от безумното и безскрупулно издояване на народа, не се стопило и не изчезнало от картата на земята.

© 2005