бюлетин 78

ОГНЕН ЛЕТОПИС

Старият дракон бавно повдигна клепач и завъртя полуотвореното си око. Видя, че край него се бяха събрали поне две дузини любопитни на различни възрасти – от дребосъци с още розовеещи люспи до индивиди в разцвета на силите си. Предположи, че може би са родители на малките.

Преди обаче да спусне отново клепача си, един от наобиколилите го неканени гости успя да забележи отвореното око и се провикна:

– Буден е!

Всички обърнаха погледите си към него.

– Разкажи ни! Разкажи ни! – чуха се множество възгласи.

Неканените гости бяха, разбира се, добре дошло разнообразие за самотния старец. Пък и той обичаше да разказва истории. Така хем поддържаше паметта си, хем се чувстваше отново полезен.

Старият дракон повдигна глава от скалата, на която я бе подпрял по време на дрямката си, и отвори и другото си око.

– Историята ни на Земята е дълга – поде разказа си той – и интересна. Изпълнена с изненади и поврати. Щом сте тук, предполагам, че не я знаете. Малките още не сте я чули, а родителите ви навярно са я забравили.

Един едър и лъскав мъжкар отвори уста да отговори, но не посмя, като видя погледа, с който го стрелна разказвачът.

– Драконите са древни същества, по-стари от повечето видове на Земята. Дълго време живеят в мир, необезпокоявани от други животни. В природата е естествено едни да изяждат други. От една страна, това е нужно, за да се нахранят. От друга, така се поддържа равновесие, защото ако не се намалява популацията на някои видове, те ще се размножат прекомерно и съответно това ще доведе до екологична криза. Колкото до драконите, те са интелигентни същества и знаят как да контролират числеността си в разумни граници.

Докато на Земята не се появява човекът. Отначало той не представлява проблем. Изхранва се с плодове и ядки, които събира. Постепенно започва да ловува също, първоначално дребни животни, после и по-едри. Ала не само за прехрана, а и за нещо, което нарича спорт. Междувременно открива как да борави с огъня и да го използва. Тук навярно е първата грешка на драконите, че допускат това да се случи. Защото хората се срещат с огъня благодарение на нас.

Да, хората притежават разум. Но се оказва, че те са по-скоро хитри, отколкото интелигентни. И страдат от синдром на превъзходство над другите същества на Земята. А най-простият начин да го докажат, според тях, е като изтребят останалите. Включително нас, драконите. Ние може би сме по-интелигентни от тях, и като такива проявяваме повече разбиране и отстъпчивост, което за малко да ни струва скъпо.

Какво е особеното на драконите? Наред с много други неща, основното, което ги откроява сред останалите животни, е бълването на огън. Те имат нужда да го правят периодично, за да се разтовари системата. За целта притежават специални жлези и орган, който трябва да се освобождава от натрупаната секреция. Подобно на пикочен мехур или тестиси при бозайниците.

Да, драконите изпитват естествено нужда да палят, но не палят какво да е. Например не палят гора, защото дърветата са живи. Не палят камъни, защото те не горят. Избират стари, изсъхнали дървета и храсти. Обрасли с плевели поля. Непроходими гъсталаци, които само пречат на растителния и животинския живот. Или просто бълват огъня си във въздуха.

След като човекът се развива и завзема все по-големи територии, в които унищожава природата, драконите се ориентират да палят реколти, понеже те не са естествени. Хората засяват и жънат например зърнени култури, каквито сама природата няма да отглежда.

Могат да палят и села, тъй като хората убиват дракони, макар да не са в състояние да ги ползват за нищо друго освен трофеи и сувенири. Както споменах, те ловуват не само за храна. По-скоро прилича на клане на добитък, въпреки че не ядат драконово месо.

Друга причина да се палят селища е и защото хората генерират твърде много боклук. За разлика от човека драконът се грижи за природата, той е родѐн еколог като повечето животни на Земята.

Тази тиха война между хората и драконите продължава столетия или хилядолетия, без страните да признават това. Драконите не желаят война с никого, просто живеят както винаги са живели, или се отбраняват при нападения. А хората не се осмеляват да обявят открито война, сигурно защото се страхуват, че драконите могат бързо и лесно да ги изпепелят.

Докато един ден мъдрец от село предлага на местния дракон – който, разбира се, е също умен и мъдър, обратно на вярванията на хората – да му дават определена цел, която да пали, вместо произволна по негов избор. Както и храна, когато драконът е зает с работа в селото и не ходи на лов за прехрана. На практика това са болни животни, които хората няма да изядат, но които драконът може без проблем да поглъща и храносмила.

Драконът добродушно се съгласява. И това е втората грешка.

Хората го насочват към някоя стара къща, която е за събаряне. Ако няма такава, му пробутват набързо сглобена колиба от събрани сухи дърва. Отначало нещата вървят добре и за човека, и за дракона.

Хората обаче традиционно тънат в боклук, от който не знаят как да се отърват. Или не си дават ни труд, ни мисъл за надлежното му отстраняване. Човек може да не обръща внимание на околната среда – непосредствената, в която живее, или тази в широки граници. Но дракон не приема, нито може да трае подобно безхаберие и затова се обръща към хората от селото с конструктивно предложение.

Така те построяват огромен каменен котел, където събират отпадъци, които драконът да изгори. Когато няма достатъчно отпадъци, решават да изхвърлят стара покъщнина, за да я заменят с нова – мебели, одеяла и дюшеци, дрехи, обувки, вестници и книги, домакински уреди и принадлежности, играчки, работни машини, например станове, плугове и прочее. И това съответно води до развитие и разцвет на занаятите.

След време, през една зима, хората си казват, че топлината от изгарянето на отпадъците се губи напразно така. Консултират се с дракона и правят водна риза на котела и с тръби отвеждат загрятата вода до домовете си.

Постепенно селото се превръща в град, строят се повече котли за изгаряне на отпадъци.

После откриват, че могат да произвеждат и ток. Котелът за изгаряне на отпадъци се превръща в топлоелектрическа централа.

Един ден на друг мъдрец му хрумва, че когато не палят и не изгарят, драконите могат да пренасят до други населени места контейнери със стоки или пътнически вагони с хора. Нашите предшественици се съгласяват да услужат и с това в името на мирното и добро съвместно съществуване на човека и дракона. Което представлява поредната грешка.

Изведнъж еколози решават, че драконите замърсяват атмосферата не само с процеса на изгарянето, но и с бълването на самия огън. Като успяват да се наместят в градската управа, те издават заповеди за ограничаване действията на драконите.

Знаете ли кои са тези тъй наречени еколози? Това са хора, по природа анархисти, които обаче се крият зад маската на уж учени, загрижени за опазване на околната среда. Коя околна среда искат да защитят на практика? Тази, създадена и управлявана от човека. А в името на проповядваната от тях кауза за екозащита те са готови на всякакви действия, повечето от които биха съсипали природата.

Според тях драконовият огън отделя твърде много вредни емисии, например на газове като въглероден оксид и въглероден диоксид. Сравняват го с напалм, смес, изобретена от човека за имитиране на драконов огън. Твърдят, но без да доказват, разбира се, че по този начин драконите допринасят за катастрофалното глобално затопляне на планетата. Ние, които сме живели на Земята много по-дълго от тях, сме забелязали цикличност в промените на климата – голямо затопляне се редува с ледников период. А в дадения момент на планетата започва вече именно застудяване. Еколозите обаче решават – и никой не им се противопоставя, че изгарянето на отпадъци трябва да се преустанови, а драконите да се ограничат в бълването на огън. Без да предлагат каквато и да е алтернатива нито за унищожаването на боклука, нито за контрол на една чисто физиологична функция.

Виждате ли, драконите са високоинтелигентни същества и не могат, разбира се, да се оставят току-така на своеволията на разни еколози. Затова се събират да решат как да отвърнат на предизвикателствата, пред които са изправени. След задълбочен анализ стигат до два възможни изхода от създалата се ситуация.

Едното решение е да зарежат хората да се оправят сами и да се оттеглят на отдалечени, труднодостъпни за човека места на Земята. Ала междувременно хората са станали много зависими от драконите – за ток, топлина, транспорт, изгаряне на отпадъци и прочее. Именно последното обаче е от ключово значение и крие опасност за природата. Хората много бързо ще я замърсят и унищожат, ако няма как да се справят с боклука, който сами произвеждат непрестанно в огромни количества. Затова драконите трябва да намерят и начин за обработване на отпадъците, например чрез тяхното евентуално рециклиране. Защото не искат просто да се скрият, без да се погрижат за опазване на природата на Земята.

Ако хората наистина са толкова опасни за природата – те не допринасят с нищо за живота на Земята, напротив, рушат, унищожават, избиват, замърсяват, отглеждат само тези растения, от които единствено те имат полза, нарушават екологичния баланс и само с помощта на драконите успяват да го контролират, – може би трябва да се предприемат по-крути мерки. Затова другото решение е драконите да се върнат към практиките си от стари времена и да изгорят селищата и реколтите на хората, като покрай това унищожат и самото човешко население, което създава проблем.

Накрая съветът на драконите поставя въпроса на гласуване…

– А ти, който си живял толкова дълго – обади се младо драконче, – виждал ли си някога човек?

© 20210728-1