бюлетин 84

ПОМНИ ЧОВЕКА С ДОБРО

Животните се събраха, за да отбележат една година от изчезването на Човека от Земята. След като отпадна радиозамърсяването, дошлите на срещата техни представители можеха отново да говорят помежду си телепатично. Разбраха се, че ще се изказват не лично, а от името на съответните си видове.

– Здравейте, всички! – започна Лъва. – Бихте ли споделили как се чувствате?

– Много добре! – отвърна пръв Заека. – Вече не ме е страх да ме сгазят или прострелят.

– Вече не съм застрашен от изчезване – обяви Тигъра. – Предполагам, че и много други животни могат да отдъхнат, щом изчезна заплахата от изтребление.

– Да, преди Човека бе готов да ме убие просто ей така – сподели Дивото прасе, – а дори нямаше да ме изяде от страх.

– Не знам за теб – рече Шарана, – но мен определено щеше да ме сготви и погълне.

– И аз бях на границата на изчезване заради прекаления улов – допълни океанската Риба тон, – а сега мога да се размножавам на спокойствие. Остана само заедно с другите морски обитатели да се преборим със замърсяването на водите.

– Да, замърсяването на Човека се забелязваше къде ли не – спомни си Мухата, – на сушата, в морето, във въздуха. И за малко щеше да ни погуби всичките.

– Как стигнахме до това безпомощно положение? – попита Коня.

– Когато нещата излязоха извън контрол – обясни Бухала, – ние, животните, вече бяхме загубили възможността да общуваме помежду си заради мощните радиосигнали и други електромагнитни излъчвания. И така не успяхме да се обединим.

– Ако пак тръгнем натам – заяви Катерицата, – предупреждавам ви още отсега, че ще ви замерям с орехи и лешници по главите, докато не ви дойде умът в тях!

Всички се засмяха.

– Много съм щастлива – изчурулика Лястовицата, – че вече няма излъчвания, които да ми пречат на ориентацията.

– И аз – изтрака Щъркела. – Иначе всеки път се питах дали ще открия гнездото.

– Освен по други признаци, мога да се ориентирам добре и по електромагнитни полета – каза Пчелата. – Но когато наоколо гъмжеше от тях, се лутах безпомощно.

– А къде се изгубиха едноклетъчните? – учуди се Маймуната.

– Тук сме – отвърна бактерията Ешерихия коли от името на няколко вида, – просто сме твърде малки, за да ни забележите.

– А вирусите?

– Те не могат да се включат в разговора, защото нямат самостоятелен живот – допълни Ешерихия коли. – Част от тях продължават да виреят успешно, други, основно изкуствено създадените от Човека, изчезнаха заедно с него.

– Вече никой не си прави експерименти с мен – обади се Бялата мишка. – Макар да бе забавно понякога да тичам из лабиринта или в колелото.

– И аз тъгувам за колелото – прошепна Хамстера.

Лъва се прозя шумно.

– Ето че не всичко, свързано с Човека, е било лошо.

– Можеше да ме стриже или заколи – съгласи се Овцата, – но ме пазеше от кръвожадни нападения.

– Казваш го с други думи, но имаш предвид мен – засегна се Вълка. – А аз целогодишно бях обект на отстрел.

– Сега няма кой да ми издои млякото – оплака се Кравата. – На телетата им идва много.

– Ако растенията можеха да говорят – поде Лъва, – интересно какво ли щяха да ни кажат.

– Можем! – мина като повей на вятър недоловима дотогава мисъл. – Мнозина от вас не биха оцелели без нас, растенията. Както и ние без пчелите, пеперудите и други насекоми. Но Човека ни унищожаваше със или без нужда. Грижеше се само за някои видове, които използваше за лични нужди.

– Така е – потвърди Свинята.

– Да се разхождаш сам не е същото – сведе тъжно глава Кучето. – Да няма кой да си поиграе с теб. Да ти хвърли пръчка или топка.

– Човека бе досаден – призна Котката, – но само как можеше да чеше! Зад ушите, под брадичката. Разкош! С моите остри нокти не е същото като с неговите тъпи и плоски.

– Нека запомним Човека с добро – предложи мъдро Слона. – И да се надяваме, че сме си научили урока.

© 20210118-1