бюлетин 87

ФОРМУЛАТА НА УСПЕХА

– Решението на научния съвет – заяви в края на доклада си директорът – е да закрие лабораторията по компютърна лингвистика, тъй като дейността ѝ не носи никакви резултати.

Професор Уърд скочи възмутен:

– Това не е вярно! Изследванията ни са известни в цял свят, участвали сме с доклади на световни конгреси и сме публикували над петдесет статии. В тази лаборатория са защитени досега три дисертации, от нея са излезли десетки висококвалифицирани специалисти и дори един професор.

Директорът се подсмихна лукаво.

– Смятах ви за добър лингвист и не очаквах такава елементарна грешка от вас – отвърна той. – Истина е, че под формата на командировки сте обиколили цял свят, а през последните години съм чел най-малко петдесет анекдота на тема компютърни езикови грешки в неделното издание на местния вестник – всичките във ваш стил. Не оспорвам и броя на специалистите, които са ви напуснали. Но ще ви помогна да поправите последната неточност – от лабораторията ще излезе един професор, и то за да си отиде.

След като смехът, разтресъл членовете на научния съвет, утихна, Уърд запита този път невъзмутимо:

– Какво би ви възпряло да провалите многообещаващите ни изследвания?

– Успех. И то не на теория, а на практика. За да сме наясно, професоре, нека го преведа от компютърен на нашия обикновен език – не академичен, а финансов успех. Може да не е голям, достатъчно е да покрие издръжката на всички хора и най-вече машини в лабораторията.

*

– И така – започна професор Уърд, след като всички в залата заеха местата си, – искам да представя на уважаемия научен съвет и на нашия гост г-н Голдмайн, благодарение на чиято финансова помощ стана възможно извършването на откритие в световен мащаб, равносметката от нашите изследвания през изминалата една година.

При думата „равносметка“ директора на института го сви стомахът.

– Темата, по която работихме и чиято заявка бе подкрепена от асоциацията, представлявана от г-н Голдмайн – продължи важно Уърд, – бе въз основа на компютърен лингвистичен анализ да установим предпоставките за успех в обществената среда и методите за постигането му. Всички текстове, отнасящи се директно до въпросната тема, бяха естествено изключени от проучваната литература, понеже е добре известно, че тъкмо те не дават желаните резултати. В тях авторите са синтезирали предполагаеми препоръки по свое мнение. Именно затова нашият подход бе да анализираме световното творчество за косвено описани прийоми, които водят до успех, и да проверим статистически тяхната ефективност.

Директорът забеляза, че навярно не бе единственият в залата, който изпитваше необяснимо притеснение. Колкото повече говореше професорът, толкова по-голяма нервност излъчваше гостът.

– В обширния увод на отчета за извършените изследвания сме разгледали какво представлява успехът и тук няма да се спирам подробно на този основен, но все пак страничен по отношение на нашата тема въпрос. – Сред присъстващите се разнесе въздишка на облекчение. – Мога обаче с гордост да заявя, че постигнахме изключителен успех по главната ни задача – да определим как се постига успех. Тук искам да подчертая, че на практика нашата заслуга за това е по-скоро скромна. Ние открихме, че съществува една задължителна, но не и достътъчна предпоставка за успех.

От формулировката на резултата секна дъхът както на директора, така и на г-н Голдмайн.

– Тази предпоставка сигурно не е тайна за никого, но ние първи научно обосновахме нейната достоверност и не по-малка важност. Трябва да отдадем дължимото на човека, който с такова прозрение я е описал съвсем точно – Марк Твен в своя незабравим роман „Приключенията на Том Сойер“.

Едва зародило се, предчувствието за катастрофа на директора направо се сбъдна. Г-н Голдмайн се опита да стане, но изглежда нямаше сили.

– Бихте ли уточнили тази предпоставка, професор Уърд? – зададе от място той въпроса си с глас, достоен за лелята на Том.

– На нея сме посветили по-голямата част от основното изложение на отчета. – Залата сякаш се изправи на нокти. – Ще ви я кажа обаче обобщено с тъй наречената от нас „формула на успеха“: за да постигнете исканото от вас, трябва да накарате останалите членове на обществото да ви го дадат, и то най-добре по тяхно желание.

– А как можем да ги накараме да го сторят?

– Това, г-н Голдмайн, е много интересен, но съвсем различен от темата ни въпрос. Макар да е доста по-трудно да му се намери отговор, все пак с удоволствие бихме го анализирали през следващите няколко години. Срещу съответно доста по-щедра финансова подкрепа, разбира се…

© 1995