бюлетин 9

Никола Фичев по принцип избягваше да изпълнява обществени поръчки – било то държавни, общински или партийни. Не бе особено трудно да надуши, че ще се прекара, иначе едва ли щяха да ги предложат публично. Колкото до онези тлъсти апетитни проекти, за които говореха медиите, знаеше, че предварително са определени гушите, които ще пълнят, и простосмъртни не могат да се доберат до тях.

Но този път не се сдържа. Конкурсът му се стори особено примамлив не с конкретната работа или с доброто възнаграждение за нея, а с това, че видя в него шанс не само да спечели, но и да си осигури дългогодишен гарантиран бизнес.

Лесно го спечели, почти като подарък за Коледа – оферира толкова ниска цена, че никой от конкурентите нямаше шанс да падне под нея, ако не иска да се разори. Калкулирал бе нищожна печалба, но не тя бе истинската му цел.

Когато през пролетта извикаха Никола Фичев в столичната община да подпише договора за асфалтиране и поддръжка на огромна мрежа от малки улички, освен юриста на фирмата той доведе със себе си известен адвокат, както и нотариус.

– За какво ви е тази делегация? – посрещна го по-скоро възмутен, отколкото обезпокоен кметът.

– За да съм сигурен, че договорът ще е перфектен – отвърна предприемачът.

– Нали вие сте го изготвили? – обади се заместник-кметът, отговарящ за инфраструктурата и благоустройството. – Правният отдел на общината го приема.

– Прочели ли са го внимателно? – попита с недоверие юристът на фирмата, който го бе изготвил.

– Че как иначе? – възкликна кметът. – Дори много им хареса. По-точно на колегите от финансовия отдел.

– Което означава, че общината приема условията, вписани в него. Например декларирането от страна на градската управа, че всички необходими строително-монтажни работи по инфраструктурата на всички указани улици са предварително извършени и окончателно завършени, преди да се пристъпи към процеса на асфалтиране по този договор. Както и че обект на гаранцията е само поправката на некачествено изпълнени или пострадали при природни бедствия участъци, което изключва злоумишлени действия или допълнително поръчани от възложителя изкопни работи.

– Да, разбира се – съгласи се заместник-кметът. – Нали според договора фирма „Стройсоф“ поема гаранция и задължение да поддържа в продължение на петдесет години?

– Такъв е гаранционният период, който нашата фирма предлага – отвърна Фичев. – Ако ви устройва.

– Доста дълго време! – забеляза поканеният на срещата адвокат.

– След половин век може да не сме сред живите – обади се градоначалникът.

– Именно затова сме довели и нотариус – обясни юристът на „Стройсоф“, – за да се завери договорът. Така че да няма по-късно какъвто и да е повод за спор между сегашните собственици на фирмата или техните наследници, от една страна, и представители на това или следващо легитимно избрано ръководство на столичната община, от друга.

– Та това е просто един договор за асфалтиране!

– За него и става дума.

*

Фирма „Стройсоф“ завърши асфалтирането в планирания срок и с договореното качество, което специално свикана комисия от страна на общината и независими строителни експерти установи в приемо-предавателен протокол, отново надлежно заверен от нотариус. Фичев получи остатъка от сумата, дължима му по договора, и прибра хора и техника от уличките, чийто пресен гладък и лъскав асфалт блестеше под лъчите на есенното слънце.

Неговите колеги в бранша уж бяха престанали да му се подиграват за голямото прекарване, според тях, с гаранцията, но сега бяха дошли да видят резултата. Който не им хареса, както и фактът, че работата бе свършена в срок. Смятаха, че това излага цялата строителна гилдия и подбива цени и условия по недопустим начин. На Фичев му бе добре известно, че някои от тях отдавна крояха планове да го злепоставят рано или късно. Той самият бе успял да осуети вече няколко опита за саботаж по време на изпълнението на задачата по договора.

За добро или за зло, сега работата бе свършена. Поддръжката оттук нататък бе лесна.

Но така изглежда смяташе единствено той. Всички останали бяха на мнение, че кошмарът за „Стройсоф“ тепърва започва, имайки предвид най-малкото опита от други ремонти на столичните улици през изминалите години.

Единствено времето щеше да покаже.

Зимата дойде и отмина. Заредиха се сезони, после години. Асфалтът продължаваше да изглежда така, сякаш току-що го бяха излели.

*

Кметът, заместникът му, отговарящ за инфраструктурата и благоустройството, главният финансов директор и целият правен отдел на общината се бяха събрали да си блъскат главите как да решат проблема.

– Наистина ли нищо не може да се измисли? – попита градоначалникът.

– Не, договорът е перфектен – отвърна шефът на юристите. – Според условията му не можем да искаме от него да извърши ремонта безплатно.

– А защо не му платим тогава? – попита заместникът.

– Защото предлага цена, която е поне пет пъти по-висока от тази на други фирми – обясни финансистът.

– Нека тогава наемем друга фирма – предложи кметът. – Нали договорът не е изключителен и ни позволява да работим и с други изпълнители?

– Да, така е. На пръв поглед – потвърди юристът. – Само че това ще се сметне и със сигурност ще се приеме в съда за нарочно извършени строителни дейности, за които не е в сила гаранцията по договора.

– Ами да възложим на другата фирма също запълването на изкопа и асфалтирането след това – побърза да се намеси заместникът по инфраструктурата, защото усещаше как топката ще падне, че дори и ще остане в неговия двор.

– В такъв случай губим гаранцията, защото според клаузите тя се отнася само за настилка, поставена от изпълнителя на договора.

Кметът се замисли.

– Нищо – рече той накрая. – Намерете друг изпълнител и задраскайте тази улица от договора.

*

Никола Фичев получи нотариална покана да се яви в общината във връзка със сключения между нея и фирмата му „Стройсоф“ договор. Щеше да отиде дори ако просто му се бяха обадили по телефона. Но предположи, че официалността спазваше стила на работа и взаимоотношения, които преди време самият той бе наложил.

– С какво мога да ви бъда полезен? – обърна се предприемачът към кмета, след като се бе уверил със спешна проверка, че по никоя от поверените му за поддръжка улици не се е появил какъвто и да е проблем.

– Нека ви обясни заместникът по инфраструктурата и благоустройството – градоначалникът отклони по навик директния въпрос.

– Имаме проблем – започна зам.-кметът.

– И какъв е той? – полюбопитства Фичев, макар да не му бе трудно да се досети.

– Налага се да разкопаем една улица.

– Че защо?

– Да прокараме спешно едни тръби.

– Нали уж всичко бяхте изградили по инфраструктурата преди асфалтирането?

– Да, така е. Но сега имаме спешна нужда…

– В такъв случай няма проблем – рече той. – Нали ви изпратих оферта?

– За съжаление тя не се прие и избрахме друга фирма за изпълнител – обясни главният финансов директор на общината.

– Ваша воля – вдигна рамене строителят. – Живеем и работим при условията на пазарна икономика.

– Само че фирмата твърди, че не е в състояние да изпълни задачата… – поде пак заместникът.

– Ами сменете я тогава!

– … защото „Стройсоф“ не е изпълнил както трябва асфалтирането – довърши смутено той.

Никола Фичев не знаеше да се смее ли, или да плаче.

– Какво искате да кажете с това „не е изпълнил както трябва асфалтирането“? – попита след пауза предприемачът.

– Според строителите асфалтът не е с нужното качество…

– Мога ли да попитам защо смятат така?

– Защото не могат да го пробият – призна най-накрая зам.-кметът.

– Какво? – скочи Фичев. – Обвинявате ме, че след като асфалтът ми не се рони и дупчи от само себе си или от времето, нито от човешки посегателства, той е некачествен, така ли?

– Не сме казали това – намеси се юристът.

– При условията на договора, подписан от вас, отговарям единствено за срочно и качествено свършване на работата, което бе установено от комисия, както и за гаранционната поддръжка. Неща, които смятам, че съм изпълнил и продължавам да изпълнявам.

– Не го оспорваме – защити се на свой ред юристът.

– Само че не сме очаквали, че асфалтът ще е непробиваем – допълни заместникът.

– Като четете клаузите на такъв договор, какво си представяте? – тросна се предприемачът. После омекна и се обърна пак към кмета: – Кажете все пак с какво мога да ви бъда полезен?

– Ами… вие можете ли да пробиете поставения от вас асфалт? – попита изведнъж градоначалникът.

– Естествено. Ние сме професионалисти.

– Тогава искаме да ви възложим – като допълнителна поръчка извън договора, разбира се – да отстраните временно асфалта. Както и да го поставите след това. А след като тъй или иначе ще работите на обекта, сме съгласни да извършите и самия монтаж на тръбите съгласно вашата оферта, която приемаме.

Финансовият директор се опита да се обади, но кметът го изгледа строго в явен знак да мълчи.

– Налага се да допълня въпросната оферта – каза Фичев.

– С какво? – настръхна заместникът, предусетил задаваща се буря.

– Най-малкото с допълнителната задача, която не съм калкулирал – отстраняването на асфалта.

Той извади от чантата си предвидливо взетото копие на офертата и вписа още един ред със съответна сума в края му. После я подаде на кмета, който демонстративно я прехвърли на финансиста, без да я погледне.

– Не може да бъде! – подскочи последният, после се сви одве, сякаш го сряза сърцето.

– Да не получи инфаркт? – разтревожи се юристът.

– Какво сте написал там? – попита сериозно кметът и се опита да изтегли листа от ръката на главния финансист.

– Нищо особено – отвърна Фичев. – Просто изкопни дейности.

– Само че… – едва успя да промълви финансовият директор. Пое внимателно дъх и опита отново: – Само че цената им е десет пъти по-висока от тази на асфалтирането.

– Как така? – едновременно подскочиха като ужилени градоначалникът и шефът на правния отдел.

– Това е безчинство! – рече единият.

– Това е изнудване! – поправи го вторият.

– Общината няма толкова пари! – допълни финансистът.

– Както желаете – вдигна рамене предприемачът и тръгна да си върви. На вратата се обърна: – И ако обичате, предайте на моите колеги, ламтящи да заемат мястото ми, че не е скъпо да се поддържа или ремонтира, а да се разбие качествено изпълнено строителство. Особено когато това не е залегнало в договора.

© 20060831