бюлетин 90

ВЪЛШЕБНОТО ОГЛЕДАЛО

– Огледалце, огледалце, кажи ми коя е най-красива на света?

– Ти, принцесо.

Мътната повърхност на огледалото се избистри, за да покаже образа на прелестна девойка. „Да, това съм аз – каза си принцесата. – Макар другите, съвсем обикновени огледала да ме показват по-красива от вълшебния ми талисман.“

– А коя е най-богата? – попита тя.

– Ти, принцесо.

– И има ли някой, който да не ме обича?

– Не, принцесо, всички те обичат.

– Защо тогава не се чувствам щастлива? – сопна се девойката.

Образът в огледалото трепна, въпреки че принцесата не бе помръднала.

– Този въпрос е много важен – отвърна след малко огледалото. – Надявам се, че вече сте достатъчно голяма и умна, за да разберете сериозния ми отговор.

– Какъв е той? – запита тя нетърпеливо и малко уплашено в очакване на неприятна изненада.

– Причината е много проста. Народът е неспокоен, защото се носят слухове за предстояща война, и ви гледа с неприязън, тъй като, ако тя избухне, ще обвини монарха и цялото му семейство за нея. Баща ви е нервен и не ви обръща внимание, потънал в мисли как да я избегне.

– Възможно ли е да успее?

– Да, принцесо – огледалото млъкна за момент. – Ако вие му помогнете.

– Готова съм да направя каквото трябва.

– Слушайте тогава – изведнъж образът – в огледалото се разми и след миг от него я погледна красив момък. – Този е принцът, който ще вдигне бунт за…

*

След като огледалото свърши с обясненията, принцесата натисна копчето в долния десен ъгъл на рамката му от слонова кост и кристалната му повърхност потъмня. „Най-добре е да поговоря с татко веднага – реши принцесата, – докато не съм забравила всички подробности.“

Кралят изглежда не бе в настроение да слуша брътвежите на щерка си, но тя настоя да я изслуша не с молби, а с изненадващо сдържан тон. А щом спомена думата „война“, той съвсем се сепна. Принцесата явно бе пораснала повече, отколкото си даваше сметка баща ѝ.

– Нима вярваш, че това твое вълшебно огледало може да предрича бъдещето? – попита кралят, след като чу разказа ѝ. И преди дъщеря му да отговори, добави престорено сърдито: – Да не би да смяташ, че татко ти ще приеме фантазиите му за чиста монета?

– Ако не те уважавах като крал, ако не те обичах като баща и не бях готова да се жертвам, за да спася кралството, мислиш ли, че бих споделила всичко това с теб? – тросна се тя.

Не беше нужно да признава, че с удоволствие би се омъжила за такъв красив, смел и умен принц, какъвто ѝ го бе представило огледалото.

– Добре тогава, остави ме да помисля малко – отстъпи кралят. – Знаеш, че не обичам магиите. Ала все пак разкажи още веднъж плана на твоето вълшебно огледало.

*

Принцът изгледа остро помощника си.

– Взел съм те за съветник, защото наистина ценя идеите ти – рече накрая той. – Но нямам нужда от помощта на магьосник!

– Ако бях магьосник, първо, нямаше да ви кажа истината, тоест откъде съм получил тази информация – забеляза съвсем спокойно съветникът. – И второ, много по-лесно щях да ви омагьосам и тогава да ви накарам да правите каквото аз пожелая.

Думите му, както винаги точни и причиняващи болка със силата на истината, бяха достатъчни да разсеят съмнението на принца. Явно говорещата кутия на съветника не беше измишльотина. Нямаше как човек да знае толкова факти и подробности не само за миналото и настоящето и особено най-вече за бъдещето.

– Сигурен ли си, че кралят наистина ще обяви такъв конкурс? – запита принцът. – И най-вече ще даде щерка си на този, който го спечели, независимо дали е приятел или враг?

– Почакайте и ще видите сам. А ако помислите малко, ще проумеете, че от една война най-много би загубил той. Така че при възможност би я избегнал. Конкурсът ще му позволи това, без да накърни честта и достойнството си.

– Как обаче ще го спечеля?

– Знам задачите и…

– Откъде можеш предварително… – прекъсна го принцът, но начаса си отговори сам.

– … и верните решения. Надявам се, че с вашите умения ще успеете да усвоите необходимите ви знания…

*

След като Последната световна война и последвалите я локални конфликти в районите с оцелели доведоха до пълно унищожаване на човечеството, експертната система, управляваща мрежата от сателити и чрез тях всички комуникации и компютърни системи на Земята, започна да търси начин за възкресяване му. Но високата степен на глобална радиация обезсмисляше използването на генетичен материал от незасегнати все още хранилища – нямаше да има място, където хората да оцелеят дори и с мутации до неузнаваемост на човека. Така че оставаше единствено да се промени… миналото.

Близо век и половина отне разработването на машина за вмешателство във времето. Диапазонът ѝ на действие бе ограничен – само в периода, в който бяха налични не твърде първобитни компютърни системи, и в рамките на устройства, използващи електромагнитни телекомуникации, или още най-много на такива, които бяха свързани с тях в мрежа.

Да се убедят хора с факти, цифри и логически изводи, че нещо, което се канят да извършат, ще е пагубно за цялото човечеството, се оказа обаче непосилна задача. Те просто не вярваха или дори да вярваха, бяха готови да се опитат да опровергаят всичко на практика.

След близо още едно столетие, прекарано в напразни опити за вразумяване по пътя на фактите и логиката, експертната система направи въз основа на натрупаните познания заключение, че по този начин няма да успее. Трябваше да избере друг подход.

Изучавайки цялостната история на човечеството, тя стигна до предположението, че хората трудно се убеждават с конкретни доводи, но са склонни да повярват на недоказуемото. С други думи, на магия. Експертната система започна да крои план за коригиране на някоя от критичните грешки на човечеството. Реши да опита да спре бунта на Черния принц срещу Белия крал.

В случай на успех следващата ѝ цел щеше да е предотвратяване – с помощта на магия – на някоя от по-ранните катастрофи…

*

Белият крал все още не можеше да повярва, че някой бе разрешил всички метафорични загадки, на които той единствен – е, и дъщеря му с вълшебното огледало – знаеха скрития смисъл и истински отговори.

По-изненадан от него бе самият Черен принц – от факта, че бе успял. Защото в гнева си след последните абсурдни напътствия, дадени му от неговия помощник, бе взел говорещата кутия и я бе хвърлил в огъня. Но в крайна сметка, изпаднал в безизходица, бе послушал съветника си.

Принцесата бе изплашена. „Всичко започна на шега – мислеше си, отпивайки за успокоение вино от сребърен бокал, – а ето че ме чака венчавка, от която няма измъкване.“

– Сама съм си виновна – каза тя полугласно. После погледна към огледалото с тъмноматова, едва отразяваща повърхност и добави: – Е, не точно…

Запрати вече празната чаша към него и то се пръсна на хиляди парченца.

© 1995