бюлетин 95

ИСТИНАТА ЗА ИСТОРИЯТА

Животните забелязали по много дървета окачени плакати за предстояща лекция под наслов: „Истинската история на гората“. Темата им се сторила интересна и в уреченото време и място те се събрали да слушат.

Насред горската поляна била издигната лъскава сцена, а зад нея се виждала стена с огромна цветна картина, на която в едър план били изобразени прегърнати вълк и агне във вихъра на танц. Зад тях им ръкопляскала лисица със заек на едното рамо и кокошка на другото. Над танцуващите кръжал ястреб с накацали по разперените му криле мишлета. Най-отгоре бил изписан лозунгът „Вечна дружба“. А между клоните на боровете, ограждащи поляната, били опънати транспаранти с надписи: „Вълкът – пръв приятел на овцете и сърните“, „Лисицата – покровител на кокошките и зайците“, „Ястребът – защитник на мишките“ и тем подобни.

Горските обитатели ги прочели с почуда и се запитали дали били дошли на сериозна научна лекция или на водевил. Ала преценили, че и в двата случая им предстояла неочаквана и занимателна вечер.

Прилепът бил водещ на събитието и поканил на сцената свинята да направи кратко изложение по темата.

– Като представител на Министерството на истината – заквичала тя във фалцет – искам най-напред да ви приветствам с добре дошли на първата от поредица лекции, които имат за цел да хвърлят светлина върху някои аспекти от историята на нашата гора и да ни освободят от заблудите, с които сме живели десетилетия.

От първия ред пред сцената заръкопляскали. Прилепът веднага се намесил да спре прибързания ентусиазъм на очевидно платените клакьори.

– Предполагам, че всички съзнавате – продължила свинята – въпиещата нужда от пренаписване на историята, която досега се е характеризирала с гнусната пропаганда на шепа предатели. Крайно време е да изкажем и наложим с всички средства истината.

Чули се две-три спорадични пляскания, които начаса замрели.

– Както знаете, шири се невярното и нелепо твърдение, че вълкът бил много лош и кръвожаден. И най-вече, че като такъв бил враг номер едно на агнета, прасета, телета, сърнички и тем подобни. Това не може да е по-далеч от истината! Вълкът е мил и грижовен към тези животни, даже си слага овча кожа, за да влезе при тях в кошарата. Ето какъв приятел е той на онези, които в резултат на туй зловредно изопачаване не го уважават от поколения.

Една сърна се опитала да каже нещо, но прилепът веднага кацнал върху муцуната ѝ и я накарал да замълчи.

– Незаслужено е също отношението към лисицата – не спирала да нарежда охранената особа от подиума. – От незапомнени времена тя е смятана за неприятел на кокошки, пуйки, патици, зайци, таралежи и прочее твари. А защо? Какво им е сторила тя, кажете, освен да им е била защитник и благодетел?

Видял какво се случило със сърната, един шарен заек предпочел да не се изказва.

– Да не изреждам тук всички неоправдано обвинявани животни, като ястреба, мечката, змията и още други…

Бутафорната лекция щяла да продължи сигурно още, ако не се бил намесил лъвът.

– По-слабите животни естествено се страхуват от по-силните – рекъл той – и приемат, че едва ли има основа за приятелски взаимоотношения между тях. И това е напълно в реда на нещата. Защото бихте ли обяснили с какво се храни всъщност вълкът, ако не тъкмо с обгрижваните, както се изразихте, от него овце и свине?

Репликата, засягаща включително представителката на Министерството на истината, предизвикала смяна на цвета на лицето ѝ от розов в морав. Тя отворила уста да отговори, ала лъвът явно не бил свършил.

– Ако не ядеше птици и дребни бозайници, лисицата щеше ли да оцелее? Представяте ли си я на тревопасна или плодова диета?

Сред животните, дошли да слушат лекцията, се разнесъл приглушен кикот.

– Ред! – пропищял прилепът от сцената. – Моля спазвайте реда! Никой не ви е дал думата!

– Искам да… – започнал отново лъвът, но пред него се изправила огромна мечка, която попречила да се чуе какво казвал.

– Мисля, че представянето на госпожа Свинята бе повече от ясно и изчерпателно – продължил с пронизителен глас прилепът, за да надмогне надигащата се глъчка сред насъбралата се тълпа. – Някой има ли въпрос към нея?

– Ако вълците и лисиците не са основните врагове на тревопасни и пернати – обадил се смело еленът, – кой тогава ги убива?

За разлика от сърната, той носел на главата си огромни рога, които респектирали прилепа и водещият дори не си помислил да влиза в обсега им.

– Истинският враг на овцете е кучето – рекла свинята, като се закашляла, за да прикрие оригването си от преяждане. – То е, което ги удушва и разкъсва, а после изоставя трупа на поляната. И за да не остане месото зян, вълците го изяждат, разбира се. Котката напада кокошки и мишки, за което после грешно обвиняват лисицата и ястреба.

– Откъде ви е тази информация?

– Можем да ви покажем статистики и свидетелски показания.

– А как се е стигнало до такава заблуда? – попитал от един клон бухалът.

– Предполагаме, без да можем да сме напълно сигурни, защото не разполагаме с писмени доказателства…

– Не увъртайте! – срязал я лъвът, докато междувременно мечката, по сигнал на прилепа, била пристъпила към елена. – Кажете го направо!

– Дезинформацията се корени в приказки на неук човек овчар, предавани после от уста на уста в продължение на десетилетия. Затова нямаме неоспорими записи, за съжаление. Обаче нашите твърдения са напълно достоверни, като се има предвид…

– Как така достоверни? – провикнал се еленът. – Преди малко сама казахте, че липсват доказателства!

– Млък! – разпискал се отново прилепът.

Еленът навел глава, но не за да се подчини, а за да държи с рогата си мечката на разстояние.

– Ето това е пропагандата, срещу която се борим! – изквичала представителката на Министерството на истината. – Кучето и котката винаги са се умилквали около човека и са го накарали да разпространява явна дезинформация за случилото се.

– И вие какво искате сега? – обадил се пак лъвът. – Да пренапишете историята ли?

– Да, трябва незабавно да отстраним от учебници, енциклопедии и прочее тези фалшиви версии на събитията. Както и да изтрием всякакъв спомен за тях.

На заека много му се искало да ѝ отговори, че на практика Министерството заменя досега познатата история с нова пропаганда, най-вероятно на вълка, лисицата, ястреба и техни сподвижници.

Ала в крайна сметка не посмял да го изрече на глас. Все пак го пуснал като анонимно съобщение в горската социална мрежа и то се разпространило с шеметна скорост и размери. Веднага го харесали милиони читатели, които още не били забравили истинската история. Докато някой угоен представител на Министерството на истината не побързал да го изтрие.

© 20240122-1