бюлетин 97

СЛЪНЧЕВОТО ЗАЙЧЕ

Когато сутринта Мила отваря очи, вижда на стената над леглото ѝ три слънчеви зайчета, които леко трепкат. Протяга ръка към едното и оставя то да пропълзи върху нея.

Представя си, че е малка пухкава топка. Какво му липсва на бялото зайченце? Свива три пръста, като оставя изпънати показалеца и средния във формата на V. Ето му и ушите.

Усеща лека топлина по дланта си.

Мила се усмихва. Пожелава си прекрасен и слънчев ден. След което става и се отправя към банята.

*

Лъч светлина върху профила на спящия Симо докосва затвореното му ляво око. Той изръмжава и се обръща на другата страна. След малко лъчът светлина стига този път до дясното му око.

Симо въздъхва и отваря очи. Върху стената над леглото забелязва три трепкащи слънчеви зайчета. Отива до прозореца и спуска щората, докато те не изчезнат.

Запътва се към кухнята да си направи кафе. Знае, че го чака тежък ден с проклетата курсова работа.

*

Мила щраква ключа, но в банята не светва. Спомня си, че когато вчера крушката изгоря, тя опита да я смени, но и с трите нови, с които пробва, лампата така и не светна. Сеща се също, че днес трябва да дойде електротехник, за когото даде заявка предишния ден.

Тръгва да затвори вратата и забелязва, че изведнъж в банята се появяват слънчеви зайчета. Много сте палави днес, казва им тя. Но оставя вратата полуотворена, така че те да си играят в банята. Тяхната светлина е достатъчна, за да си вземе набързо душ.

*

Симо включва лаптопа на масата в хола. Върху клавиатурата се появява слънчево зайче. Навъсен, той спуска и щората в хола.

Когато се обръща, вижда, че зайчето е изчезнало. Но и екранът на компютъра е потъмнял. По дяволите, казва си. Снощи не го остави да се зарежда.

В този момент чува странно шипене откъм кухнята. Притичва и вижда, че кафето е изкипяло. От котлона се носи мирис на изгоряло.

Няма как да си направи ново. Сложил бе последната доза от буркана.

*

Миля сяда на масата в кухнята да си изпие сутрешното кафе. Посяга към чашата и забелязва блясък по повърхността на кехлибарената течност. Поредното слънчево зайче, казва си. Или е едно и също навсякъде?

Отпива с радост от кафето и поглежда часовника на стената. Ако побърза, ще успее да напазарува от близката зарзаватчийница.

Струва ѝ се, че когато глътката се разлива приятно върху езика ѝ, усеща същата лека топлина като по дланта си по-рано.

*

Излязъл да изпуши цигара на балкона, Симо примижава, когато по очите му минава слънчево зайче. Оглежда се да види кой си играе с нервите му тази сутрин, но не забелязва никого. Може би е просто отражение от остъклената сграда малко по-надолу от отсрещната страна на улицата.

Време е да засяда над курсовата работа, казва си. Но чувства главата си празна. Какво да напише, от пръстите си ли ще го изсмуче?

Ако отнякъде можеше да му дойде поне малко вдъхновение…

*

На връщане от пазар Мила среща млад мъж, който се оглежда наляво-надясно като изгубен. Когато обръща лицето си към нея, по него заиграва слънчево зайче. Той замижава, но не вдига ръка пред очите си. Само леко свива глава към раменете си, в резултат на което зайчето застава на челото му.

Колко е симпатичен, усмихва се Мила.

– Извинете – заговаря я той, – да знаете кой е номер дванайсет? На тези нови постройки понякога забравят да им сложат табелки.

– Ще ви покажа. Аз самата живея там. Кого търсите?

Мъжът изважда смартфон явно за справка, но тя вече се досеща.

– Да не сте електротехник?

– Да. Как разбрахте? – учудва се той.

– Тогава сигурно търсите мен – казва засмяно тя и се представя: – Мила. Аз поръчах да дойдете.

Електротехникът изправя глава и отвръща също с усмивка:

– Аз съм Калин. На вашите услуги.

Сега зайчето залепва за бузата му. На Мила ѝ идва да я целуне, ала бързо се усеща. Ако го направи, кого ще целуне всъщност – зайчето или младия мъж?

Изведнъж си помисля, че има нужда от светлина не само в банята, но и в живота си. И ако търси кой да я внесе, сигурно ще го намери.

Слънчевото зайче може да ѝ помогне.

© 20210107-1