бюлетин 101

ЗАКЛИНАНИЕ

От малък Ник обичаше фентъзи романите. Отначало най-вече да ги чете, а по-късно сам да ги пише. Независимо обаче дали бяха четиво или занятие, в книгите той винаги се сблъскваше с един и същи проблем – решенията и действията на героите.

Много добре разбираше, че те зависят изцяло от писателя. А от собствен опит междувременно бе установил, че дори това може да не е вярно. Под натиск на читателите или на издателите от време на време от авторите се изискваше да внесат в произведенията си решения и действия, които не отговаряха на тяхната собствена представа за героите и повествованието. И те често отстъпваха – неохотно, със стиснати зъби, но не от куртоазия или защото бяха съгласни, а по принуда, заради най-обикновено икономическо изнудване.

Ник често си мислеше какво би било, ако той като писател нямаше влияние върху действията на персонажите в книгата, която пишеше. Ако можеше да е само наблюдател, хроникьор на събитията, който описва преживяванията на героите такива, каквито са в даден случай. И повествованието да се развива без изненади тип деус екс махина.

Всичко това щеше да си остане мечта, ако една нощ Ник не бе сънувал заклинание, с което героите в книгата могат да оживеят и да действат сами без негова намеса.

Когато се събуди, си каза, че е твърде хубаво, за да е истина.

После си припомни, че именно такова отношение към неизпитани дарове и техните неизвестни възможности възпираше мнозинството хора да хванат юздите на живота и да осъществят желанията си. Дори ако нищо не стане, какво му пречеше поне да опита?

Още същата сутрин Ник седна да пише и да създаде няколко герои, които населяват приказен свят. Описа ги внимателно, до най-малки детайли. Когато реши, че бе готов, произнесе заклинанието. И ги остави да действат и да се развиват.

Насън можеше да следи живота и подвизите им в приказния свят и после да ги опише. Минаха няколко нощи, но не се случи нищо интересно, което да добави към романа.

Ник се запита дали бе запомнил точно заклинанието. Но като размисли, разбра, че грешката бе негова, на писателя. Подходил бе твърде мързеливо и самонадеяно.

Този път седна да пише сериозно книга за приказния свят. Героите му бяха вече добре оформени. Описа историята на кралствата в тази чудна страна, създаде необходимите предпоставки за конфликти между персонажите, доведе повествованието до кулминация. Тъкмо до момента, когато героите трябва да разплетат загадката, да раздадат правосъдие, да излязат невредими от опасна ситуация…

И където реалният свят най-често се намесваше в творческата работа на писателя.

Именно там активира заклинанието.

Този път се получи. Още същата нощ приказният свят претърпя бурно развитие. Съвсем самостоятелно, без никаква намеса от страна на автора. На сутринта Ник едва смогна да запише всичко, което бе запомнил от съня си.

Когато прочете обаче написаното, бе силно разочарован. Да, героите мислеха и действаха сами. Ала не се бе получил ефектът, на който той се бе надявал. Романът изобщо не приличаше на този, който си бе представял в мечтите. Даже би казал, че изглеждаше коренно противоположен.

Романът бе грозен като силите на мрака, които царяха в приказния свят. Героите, които Ник обичаше, бяха избити от злодеи, вместо да стане тъкмо обратното. Красивата и невинна принцеса се ожени за зъл магьосник, жертва на измама и сляпа за неговата истинска същност. Но книгата беше такава, каквато я бяха създали нейните герои.

И не бе по-различна от действителността, в която живееше писателят.

Кой щеше да иска да чете такъв роман, още повече да го хареса?

Нали в жанра фентъзи доброто обикновено побеждаваше злото. Нали заради това хората обичаха да се потапят в неговите вълшебни владения. И самият Ник бе винаги привлечен от искрата надежда, която след люти битки и премеждия неизменно светваше накрая.

Макар и с нежелание, си даде ясна сметка, че трябваше да го напише наново.

Но как да съживи загиналите герои? Запита се как да отмени заклинанието, изречено от него самия? Не бе сънувал друго заклинание, с което да спре действието на първото.

Писателят не знаеше какво да прави. Нямаше кой да му помогне този път – ни верни читатели, ни добронамерени издатели.

А докато не успееше да намери начин да промени лекомислено въведените правила в приказния свят, романът, героите му, че и самият той бяха обречени.

© 20210101-2