бюлетин 102

РИТЪМЪТ НА ЖИВОТА

Професор Льотан бе седнал да си изпуши пурата между сутрешните и следобедните занятия, когато един по един запристигаха студенти от последния му час. Мислеше, че стената от храсти в този затънтен край на университетската градина ще го скрие от любопитни погледи, но очевидно не бе познал.

– Споменахте, професоре, че може да ни разкажете нещо за времето, което не влиза в академичната програма – обърна се към него Жак.

– Някой друг път – опита да се измъкне той.

– Молим ви, професоре! – добави Мари с лъчезарна усмивка.

Ако щеше да им говори, защо не сега и тук, рече си той. Погледна часовника си. Имаше време. И нали тъкмо за време ставаше дума.

– Някой може ли да каже каква е основната разлика между аналоговите и цифровите часовници? По принцип, не в частни случаи, когато едните имитират другите.

– Аналоговите са образни!

– Цифровите са по-точни!

– Аналоговите използват циферблат!

– Аналоговите могат да са също толкова точни колкото цифровите. Както и някои цифрови могат сериозно да се отклоняват с течение на времето – отвърна Льотан. – Виждате ли, красотата на аналоговите може да е в тяхната образност, но не това е същественото.

Насъбралите се студенти престанаха да гадаят и се приготвиха да слушат.

– Представете си цифров часовник. Например на компютър или на телефон. Може и на будилник. Независимо дали показва цифри или използва графика като на класически часовник. С какво, освен с времето, го свързвате?

Някои извадиха телефоните си, други се спогледаха, ала всички мълчаха.

– Прав ли ще съм, ако кажа с тишината?

– Да – отговориха почти едновременно няколко гласа.

– А сега си представете аналогов часовник. На стар будилник с камбанки. На стенен часовник с кукувица. В коридора на училището едно време. Или в класната стая. На кулата на кметството. Също така часовник с махало.

– Не всички обаче издават звук, когато работят – побърза да се изяви Пол.

– Така е, наистина. Но не е нужно да го чувате, за да усетите ритъма на времето. Дали ще е с тиктакане, цъкане, люлеене на махало – всички дават ритъм на живота, който може да усетиш и следиш лесно. Ако сте наблюдавали преместването на стрелката на секундите, нейното отсечено движение е достатъчно да ви внуши този ритъм.

Като погледна студентите, Льотан си даде сметка, че за някои от съвременните младежи и девойки това навярно бе непознато.

– Докоснете леко с пръсти вътрешната страна на китката си и усетете пулса си – продължи той. – Не ви ли напомня на отмерването на часовник? Ако сте спокойни, пулсът ви ще е шейсет. Цифрата, разбира се, е индивидуална. Но ако е шейсет, какво означава това?

– Един Херц – обади се някой отзад. – Сърцето бие с честота един Херц.

– Правилно! – потвърди професорът. – Ала това, което исках да чуя, е, че човек все едно е в крак с времето. Нито по-бързо, нито по-бавно. Умерено, спокойно. Бих казал също уравновесено – в равновесие със себе си и със света около себе си. Затова смея да твърдя, че аналоговите часовници или по-точно тези с ритъм помагат на хората в живота, в ежедневието.

– За разлика от цифровите? – възкликна Розин, като погледна телефона си.

– Цифровите часовници също помагат на хората, разбира се, и то много. Особено в работата. Без тях всички системи за управление и комуникации, както и тези, които ползваме за какво ли не, няма да са в синхрон. Но в индивидуален план те не са от такова значение. Когато на човек му липсва този естествен ритъм, по-трудно се ориентира.

Пред него Жак пристъпяше от крак на крак. Накрая изплю въпроса:

– Професоре, а преди да създадат първо часовниците, а после компютрите и телефоните, как са се ориентирали хората?

– Слънчевият часовник например не дава ритъм – не пропусна да добави Пол.

– Очаквах този въпрос – усмихна се Льотан. – И неговият отговор е от най-голямо значение. Виждате ли, преди това хората са слушали ритъма на сърцето си, който е най-важен и им е служел за всичко необходимо в техния живот. С часовници и други машинки постепенно са престанали да го чуват. Но той е там, винаги е бил там. Усетете пулса на ръката си. Вслушайте се в биенето на сърцето си. Доловете ритъма на живота. На вашия собствен живот. Слушайте го и му вярвайте. Той е най-добрият ви пътеводител.

© 20210103-2