бюлетин 103

СТЕЛТ

Марин не предполагаше, че бизнесът му ще потръгне толкова добре. Навремето, когато създаде фирмата, започна да продава видеокамери и друго охранително оборудване. Стигна до това решение, след като прецени, че не желае да се занимава повече с агенцията за охрана. Съдружниците му нямаха нищо против, разбира се. Без него работата нямаше да намалее, а щяха да делят печалбата между двама вместо между трима. Самата охранителна дейност се изпълняваше основно от пенсионери, бивши военни или полицаи.

Причината да се оттегли от този сектор, която Марин не сподели с никого, беше, че изгуби вярата си в полезността на това, което прави. Да, имотите на хора и фирми продължаваха да се нуждаят от защита както преди. Когато обаче охранителната дейност взе да се смесва твърде с политически машинации и персонални вендети, той реши, че този бизнес не е за него.

Инженерните познания на Марин допринесоха много фирмата му, наречена Инкогнито, да завоюва уважение и добри позиции на пазара. Старите му връзки с агенции за сигурност и охрана помогнаха също немалко. Но в крайна сметка Инкогнито си оставаше малка еднолична търговска компания. И той не се оплакваше. Бе доволен от работата и живота си.

Докато един ден Марин не осъзна, че може да погледне на бизнеса си и от друга гледна точка. Досега бе обслужвал тези, които искаха да се следи непрекъснато всичко, за да опазят себе си и имуществото си. С други думи денонощно наблюдение седем дни в седмицата. А напълно възможно и съвсем редно бе хората, които волно или неволно попадаха в обсега на такова следене, също да искат да се защитят.

Никой дотогава не бе обръщал внимание на този пазарен сегмент. На хора с други, съвсем противоположни нужди. Като например да останат невидими за очите на вездесъщите камери. Марин бързо пресметна, че на практика те бяха много повече от потенциалните клиенти на охранителните фирми.

Първото, което му хрумна, бе естествено да направи телата на хората невидими. Ала не бе биохимик, за да може да намери решение как да постигне такъв ефект. Пък и човек трябваше да е гол, защото дрехите му щяха да останат видими. Което не бе особено удобно и нямаше да привлече желаещи да купят подобен продукт.

Алтернативата бе инженерно решение, именно каквото отговаряше по-добре на собствените му възможности. Избра да направи стелт костюм. Под костюм Марин разбираше не сако и панталон, дамска премяна или друга дреха. Достатъчно бе да създаде наметало, което да скрива човек с каквото и да е облекло. Но костюм звучеше по-добре според него. Поне от бизнес гледна точка.

Задачата не бе проста, но като имаше ясна представа какво иска да постигне, инженерът работи неуморно, докато накрая успя да получи желания ефект. Новият продукт, запазена марка с висящ патент на Инкогнито, бе стелт костюм срещу наблюдение с камери.

Марин едва насмогваше да произведе наметалата за всички клиенти, които се редяха на опашка пред офиса на фирмата. Не стигна до отваряне на магазин – нямаше на разположение свободна стока, която да покаже в него. А като се има предвид естеството на продукта, клиентите предпочитаха да го купуват най-вече онлайн.

Камерите за наблюдение отдавна бяха излезли извън тясната ниша на охранителната дейност. Бизнесът със следенето – както частен, така и държавен в по-голям мащаб – процъфтяваше през последните години. Затова империята на тези, които искаха да следят хората под път и над път, не закъсня да отвърне на удара, който Марин ѝ нанесе, без сам да си дава сметка за сериозността му.

Градът се напълни с инфрачервени камери, които виждаха хората, покрити със стелт наметала. Още нямаха възможност да разпознаят лицата им, но бе въпрос на време технологията да се усъвършенства.

Инкогнито все още продаваше добре костюмите си, обаче Марин усещаше как неговият бизнес модел може всеки момент да се срути. Трябваше да намери бързо контрарешение в създалото се положение. И то не закъсня да го осени.

Новостта, която той предложи на пазара, бе водолазен костюм със стелт технология плюс термоизолация, така че да не го регистрират инфрачервените камери.

Играта на котка и мишка загрубя. Едни искаха да не бъдат следени, докато други държаха на всяка цена да ги наблюдават непрестанно.

Големият бизнес и държавният апарат прибягнаха до поставянето на чипове у хората, за да могат да ги следят. Мнозина, разбира се, отказаха да се подложат на процедурата. Но не успяха да се измъкнат, защото неизвестно кой успя да преодолее съпротивата им, като ги порази с невидими за човешко око наноботове с радиопредаватели, разпространени и погълнати от хората с храни и напитки. След което тяхното следене в добре покрития с 5G мрежа град бе фасулска работа.

Марин бе готов да се предаде, ала се сети да вгради в термоизолацията на костюма проводяща метална решетка, която да генерира ефекта на Фарадеев кафез и да блокира обмена на радиосигнали между наноботовете и 5G мрежата.

В отговор един ден градът осъмна осеян с портални рамки, които да засичат с рентгенови лъчи невидимите клиенти на Инкогнито. Инженерът добави плътен слой оловно покритие на костюма си, за да предпази отново от следене хората, които му се бяха доверили.

Независимо каква щеше да е ответната атака от страна на Големия брат, Марин ясно съзнаваше, че бизнесът му постепенно пропадаше. Тежестта на предлагания от него стелт костюм бе непосилна за носене от повечето му клиенти. Без дори да се коментира цената, която бе още по-смазваща.

В очакване фирмата му скоро да фалира, той реши да предложи евтино решение, което на шега представяше за последна дума на научно-техническия прогрес. Костюм за масовия потребител, достъпен почти за всеки джоб. Прозрачно стелт наметало.

Отначало клиентите погледнаха на продукта с удивление и недоверие. Обаче през годините Инкогнито винаги им бе предоставяла ефикасни решения за техните нужди. Затова повярваха и си купиха новите стелт костюми.

За голямо учудване на самия Марин те изпълняваха функцията си. Минаваха незабелязани под каквито и да са свръхмодерни камери. Дежурните не ги виждаха на екраните. Понеже кликата, посветена на следенето на гражданите, търсеше всичко друго, но не и незащитен от нищо човек. Облеченият в скромен и непретенциозен костюм гражданин оставаше невидим в техните очи.

© 20210121-1