бюлетин 112

ПРЕВОДАЧИТЕ

В Галактическата централа настъпи оживление. За пръв път щяха да дойдат хора от Земята. Пратениците от хиляди светове щяха да видят на живо най-новата раса, приобщила се в техните редици. Щяха да се запознаят с една странна цивилизация, за която представителите на разума имаха досега само вторична информация от текстовете в библиотеката.

Хората не говореха още пангала, така че се налагаше превод. С мъка бе осигурен преводач, защото традите бяха на изчезване. Едва намериха един в зоопарка на централата, който между другото бе най-богатият в галактиката.

Когато делегацията от Земята трябваше да излъчи говорител, за да направи представянето, настъпи някакъв необясним смут.

Застанал отстрани, Тради – както го бяха нарекли галено – преведе на един от галактическите секретари за какво спорят земяните.

– Високият рус мъж се казва Ханс Бах и е от Германия. Повечето предлагат той да представи земната делегация, докато други и най-вече той самият възразяват, че не говорел английски.

– Тогава на какъв език говори той?

– На немски. Доколкото разбрах, хората в Германия говорят на немски.

– А останалите английски, така ли?

– По принцип и други езици. Само че използват английския като общ подобно на пангала.

– Тради, ти нямаш проблем да превеждаш от немски, нали?

– Нямам.

– Тогава им кажи да прекратят спора и този Ханс да побърза с представянето, защото делегатите чакат в залата.

*

Ханс Бах бе дотолкова объркан от струпалите му се на главата нови впечатления, че едва в средата на представянето си даде сметка колко перфектно превеждаше Тради. Странното същество, което изглеждаше сякаш голо, защото по него не се забелязваха нито дрехи, нито косъм дори, говореше едновременно с Ханс. Нещо повече – не изчакваше човека да довърши фразата, започваше успоредно с него. Как бе възможно това при превод от такъв сложен език като немския, в който, за да се разбере смисълът или посоката на действие, трябваше да се изчака краят на изречението, за да се чуе глаголът?

Бах се стресна. Откъде бе сигурен какво говори Тради, след като той самият не владееше пангала, за да следи превода? Имаше обаче усещането, че всичко е наред. Възможно ли бе структурата на немския, която създаваше трудности на желаещите да го научат хора, да пасва така добре на пангалактическия език? Не му се вярваше. Макар вътрешно да му се прииска да бе прав.

Улисан в тези мисли, той забави представянето си. И му се стори, че Тради завърши поредната сложна фраза преди него. Беше невъзможно. Трябваше да внимава повече.

Ала чувството, че преводачът направо го води за носа, не го напусна. И Ханс реши да рискува.

– Ние вярваме – рече той, – че ще допринесем за… – и млъкна.

Остави едва започнатото изречение недовършено. Точно преди планираната пауза за прожекция на филм.

Тради обаче продължи да говори и Бах се почувства неловко. След това пуснаха филма точно навреме, така че преводачът трябваше да е довършил фразата именно с умишлено пропусната от него информация за старта на прожекцията.

– Аз не го казах – рече Ханс в полумрака. – Как го преведе?

– Но го мислеше и щеше да го кажеш – отвърна невъзмутимо Тради.

– Ами ако бях казал друго?

– Няма значение – ти мислеше точно това.

*

Чак сега си даде сметка какво го смущаваше у Тради – липсата на видими полови органи. Не че у другите представители на галактиката се забелязваха такива, ала те поне ходеха облечени и не се знаеше какво крият.

Приемът, въпреки перфектната работа на преводача, бе толкова скучен за Ханс, че съзнанието му се занимаваше с всякакви несъществени подробности от странната обстановка, в която някои от хората се чувстваха неловко като него, докато други плуваха радостно сякаш в собствени води.

– Слушай, Тради – рече Бах, решил да задоволи любопитството си относно инцидента с превода при представянето, – как успяваш да превеждаш неща, които човек не е казал?

– Като улавям вълните на мисълта им – отвърна непринудено съществото. – Така мога да разбера всеки език, колкото и непознат да ми е той.

– Подобно твърдение не е ли прекалено самонадеяно от твоя страна?

– Не. Защо? Нали за това съм създаден.

– Искаш да кажеш „роден“ – поправи го земянинът.

– Не роден, а създаден. Аз съм създаден за целта.

– Изкуствено ли?

– Да.

– Но ти не приличаш на робот, не си машина.

– Създаден съм биологически – обясни бавно като на дете Тради, – а не технически.

– Тогава нямаш ли родители?

– Не.

– Значи си уникален.

– Не съм.

– Какво означава това?

– Че съм клониран. Традите се клонират. Всички са идеално копие на първия преводач, създаден при обединението на галактиката, за да помогне при комуникацията между различните раси.

– Но те нали говорят пангала?

– По онова време универсалният език още не е бил сътворен.

Ханс поспря разпита, за да осмисли получената невероятна информация, която му звучеше като фантастика.

– Какво правят сега традите, след като всички се разбират на пангала? – запита той накрая.

– Останали без работа, те измряха. Аз съм последният от тях – преводачът явно бе осъзнал, че ако обясни предварително повече, ще си спести ред от очакваните въпроси на госта от Земята. – Живея в галактическия зоопарк, в който единствено могат да оцелеят създания като мен. – После допълни: – Но е по-добре, когато върша това, за което съм създаден. Да служа на онези, които имат нужда от превод.

Колкото и да се напрягаше, Бах не успя да долови дори нотка на тъга, съжаление или радост в отговора на Тради.

– Не изпитваш ли чувства, нямаш ли емоции?

– Не. Аз лично нямам нужда от тях. Обаче ги познавам добре, защото често се налага да ги претворя при превода, с което да го направя по-ясен и точен.

В това време към тях се приближи единствената жена от земната делегация.

– Твърдиш, че можеш да превеждаш – поде изведнъж Ханс в друга посока, осенен от безумно хрумване, – без дори да чуеш какво ще изрече човек, нали?

– Така е.

– Преведи ми тогава какво си мисли тази жена, без да го казва?

– „Как ли го правят тези странни създания помежду си?“ – издекламира Тради, без да се смути ни най-малко.

Работи като машинка, рече си Бах. И то добре смазана.

*

Когато настана време гостите да отлетят обратно, Ханс се обърна към галактическия секретар, дошъл да ги изпрати.

– Разбрах, че Тради не ви е нужен повече – каза той на усвоения набързо пангала. – Обаче на нас, хората, може да е много полезен, защото все още говорим на куп различни езици. Бих искал да го вземем с нас на Земята.

Секретарят остана мълчалив, но Бах си даваше сметка, че телепатически обсъжда случая с колегите си от Галактическата централа.

– Сега ще го доведат от зоопарка – заяви накрая.

*

След няколко десетилетия – което бе не повече от миг за мащабите на вселената – делегация на обединената галактика пристигна на Земята. Посрещнаха я тълпи любопитни – хора, придружени от тради.

При разговорите се оказа, че хората отлично владеят пангала.

– Тогава защо имате толкова много тради? – не се сдържа да попита учудено един от галактическите делегати.

– Имаме нужда от превод – отвърна един от представителите на Земята, участващ в срещата.

– Нали всички говорите вече един език?

– Вярно е – съгласи се човекът. – Ала ако не използваме тради, ще продължим да живеем с безбройните недоразумения и лъжи от миналото.

– Не разбирам – рече гостът.

– Виждате ли, хората често казват едно, а мислят съвсем друго – поясни земният представител, който по случайност се падаше син на Ханс Бах. – Например политици. Или съпрузи.

– Нима и в случая, когато говорят един и същ език? – недоумяваше делегатът на галактиката.

– Да, за съжаление. Затова баща ми е постъпил много мъдро, когато е довел първия тради на Земята. Сега почти всеки по-заможен има собствен тради. Така се избягват всевъзможни грешки. В изказванията, имам предвид – допълни той с усмивка. – Защото преводът, разбира се, е винаги перфектен.

© 2005