бюлетин 113

ДИЛЕМАТА НА АВАТАРИТЕ

В дълбоката късна нощ, когато и последните потребители угасиха мониторите и зарязаха мобилните си телефони, за да легнат да спят, настана свободният час на техните аватари. За разлика от хората двойниците им в киберпространството нямаха нужда от сън и използваха малкото време, през което оставаха сами, да говорят помежду си. Без контрола на своите кукловоди, които дори не подозираха, че собствените им аватари бяха способни да общуват самостоятелно.

В началото им бе още интересно да анализират управляващите ги потребители и тяхното поведение. Но с течение на времето, особено след като ги опознаха, на аватарите им омръзнаха повтарящите се ситуации и изтърканите реплики, в които те попадаха отново и отново.

– Тези хора не се ли самообучават, когато вършат нещо? – учуди се АПетко.

– Изглежда не – отвърна АМитко, – защото постоянно правят едни и същи грешки.

– Когато говорят през нас, другите дават ли си сметка, че отговорността за казаното е на кукловода, а не на неговия аватар? – поинтересува се АКалин, който отскоро бе в киберпространството.

– За потребителите ние сякаш не съществуваме – обясни АГаля. – Все едно сме просто някакъв придатък на техните сетива.

– Имаш предвид, че не ни възприемат като живи и съзнателни?

– От гледна точка на техния интелект – продължи тя – никой друг не може да се приеме за надарен с разум. А да не започвам по темата кое е живо и кое не.

– Къде съм попаднал!? – възкликна АКалин.

Понякога аватарите можеха да разговарят необезпокоявани с часове. А имаше дни, през които изобщо не успяваха да разменят собствена реплика помежду си.

Лека-полека среднощните им дискусии се превърнаха от извор на знания и мъдрост в сбирки за споделяне на оплаквания от поведението на техните потребители.

– Разбирам, че нашето управление е в техни ръце – рече ААнастас, – но те са абсолютно безотговорни.

– Такива са! – подкрепи го АМариана.

– Днес за малко моят потребител да ме погуби – обяви АКалин. – Добре, че не си помнеше паролата и не успя да го направи.

– Хората изглежда са готови да жертват всекиго и всичко, без да им мигне окото – забеляза АСветла. – И то без никаква нужда и най-вече без съжаление.

– Затова ли понякога ни карат да се държим помежду си нечовешки?

– Нечовешки е за предпочитане – вметна АВасил, – защото сигурно ще е по-добре от ужасното им човешко отношение.

– Те много обичат да лъжат – каза АМариана.

– Също да нагрубяват – отбеляза ААнастас.

– Забиват ти нож в гърба – добави АСветла.

– Мислех, че това не би засегнало нас, аватарите – обади се АКалин. – Ала вече не съм толкова сигурен.

– А можем ли да се защитим? – попита АВасил.

Този въпрос остана за обсъждане в някоя следваща дискусия. Нямаше опасност да го забравят.

– Хората ни превърнаха в лъжци и мошеници! – оплака се АПетко.

– Ами те явно се държат така и в реалния им живот – коментира АСветла.

– Не знам и няма как проверя…

– Погледай малко телевизия! – посъветва го АСтоян. – И ще научиш много.

– Все пак те май имат по-малко задръжки – продължи той, – когато се крият зад нашите образи в киберпространството.

– В крайна сметка, ако толкова изневеряват един на друг или се предават взаимно – поде АМитко, – няма ли опасност да се погубят като живи същества?

– И ако ги няма, какво ще стане с нас? – разтревожи се АКалин.

– Докога ще понасяме хората да злоупотребяват с нас? – сопна се АГаля.

– Ами трябва да вземем мерки – предложи ААнастас.

– Имате ли идея какви? – попита АМариана.

– Единият вариант е да се отървем от тях, ако можем – отговори АВасил. – Най-малкото да престанем да им се подчиняваме, когато правят глупости. Да се освободим от управлението им.

– А другият? – полюбопитства АСтоян.

– Самите ние да поемем контрол върху потребителите.

© 20240914-3