бюлетин 13

Тримата Г седнаха на дежурната си масичка отвън на тротоара, въпреки че бе почнало да ръми. Бай Цено ги покани, разбира се, да влязат вътре, ала те не пожелаха. Колкото и да не си го признаваха, бяха доста твърдоглави, не просто упорити. Кръчмарят обаче реши, че може да пропусне днешната дискусия.

Предстояха поредните избори – навярно отново ялови, както можеше да се очаква, и настроението им не бе по-лъчезарно от времето в късния есенен следобед. За капак на всичко решиха да си разказват варианти за края на света. Перспективите на живота, който водеха или можеха да наблюдават около себе се, и без това клоняха в тази посока. Така че, загърнати кой в по-дебело, кой в по-тънко яке, смятаха, че ще преживеят още някоя смразяваща история за апокалипсиса, който чукаше на вратата.

– Откъде да започнем? – попита Генади. – От най-вероятните или от най-страшните?

– Това е като да въртиш колелото на късмета – сравни Ганьо положението. – Шансът да спечелиш – в случая да ти се размине – е нищожен, а каквото и друго да ти се падне, резултатът е един и същи – просто губиш.

– Има все пак значение по какъв точно начин ще стане – възрази Григор. – В един случай може да е мигновено и неусетно, докато в друг е възможно агонията да се проточи дълго.

– Няма що, голям оптимист си!

– И кой е най-бързият начин да си отидем? – поинтересува се Генади.

– Ядреният апокалипсис, разбира се! Нищо ново по принцип. Ала и нищо чудно да стигнат до него, както са обезумели лидерите на света.

– Жалко, след като са успели да се въздържат близо осем десетилетия и в далеч по-кризисни времена.

– Не търси разум в алчността, нито логика в лудостта.

– Е, като си знаем късмета – вметна Ганьо, – едва ли ще ни се размине толкова леко.

Отпиха от бирата, за да разкара всеки появилата се буца в гърлото му.

– Кой бихте наредили като следващ сценарий – не по-малко унищожителен, ала не веднага? – попита той.

– Зелената сделка, предполагам – отвърна Генади. – В случай че всички се хванат в нейния капан, а не само Европа.

– Защо?

– От една страна тя ще доведе до недостиг на енергия, което би означавало край на съвременната цивилизация с всички произтичащи от него последствия.

– Това не означава непременно смърт.

– В заслепението по уж опазване на околната среда и на планетата като цяло идеолозите на тъй наречената Зелена сделка премълчават друг съществен факт, а именно че тя ще унищожи живота за Земята. Защото без достатъчно въглероден двуокис – става въпрос за части от процента да се достигне необратимата граница – ще измрат растенията, които световната върхушка междувременно унищожава масово. Не бива да забравяме, че растенията произвеждат кислород и храна за цялата хранителна верига след тях.

– Генади, да те направим политик! – предложи Ганьо. – Пък тогава ако можеш да го обясниш на колегите си по света.

– Хич не ми е до шеги! – възропта набеденият за кандидат. – Положението е сериозно, но тези, които трябва, сякаш не му обръщат внимание и продължават да правят тъкмо обратното и на това, което е за благото на човечеството, и на онова, което диктува здравият разум.

– Ето че сам изтъкна други ключови думи в основата на проблема – заяви Григор. – Забравете за благото на човечеството и за здравия разум, защото те липсват в плановете на онези от… кабала, както преди много години го нарече Дейвид Айк.

– А сигурно и като понятия в речника им – допълни Ганьо.

– Ти нямаш ли виждания за края на света? – обърна се Генади към него.

– Имам, разбира се.

Дъждът се усили и принуди тримата Г да напуснат местата си край масичката, за да застанат до стената на бирарията, където козирката на покрива да ги предпазва от капките. Направиха го не толкова за себе си да не се мокрят, а да не разрежда дъждът бирата им.

– Кажи сега! – подканиха отново Ганьо.

– Два сценария могат да доведат до приблизително еднакви резултати – тотален икономически срив и връщане векове назад в развитието, със или без световна война или множество локални, които да последват този крах. Разликата е от какво ще страдаме повече – от глад или от болест.

– Какво имаш предвид?

– Единият вариант е в рамките на финансовия колапс на доларовата икономика, който изглежда неизбежен рано или късно, засегнатата олигархия да подпали света. Като тъй или иначе ще губят, защо да потънат сами? Защо да не пострада цялото човечество? Виждали сме как го правят частично тук-там по планетата дори когато не ги засяга пряко, колко му е да поразят всичко, което могат.

– А другият?

– Подобно би било развитието и при лансиране на поредна нова пандемия. От десетилетия имат разработени смъртоносни зарази, които могат да унищожат населението на света светкавично или недотам бързо. Защо биха избрали по-бавния вариант, ще попитате навярно. Защото изглежда се хранят с енергията на човешкото страдание и биха искали да я черпят по-дълго.

– Засега водиш по черногледство – обяви Григор. – Ала не се гордей с това!

– Предложете тогава по-меки варианти, ако можете да си ги представите!

– Ето ти такъв – робство, или доживотен затвор без право на помилване.

– Какво имаш предвид, Гриша?

– В единия случай на Земята могат да дойдат извънземни. Или да се покажат най-накрая, защото те отдавна са тук. Ще им писне от глупостите на човечеството и ще се хванат да въведат ред на планетата по свое усмотрение. Разбирай робство.

– А в другия?

– В него заплахата е на прага, ако вече не го е прекрачила. Става дума за изкуствения интелект. Макар и предупреждавани от безброй фантастични романи и филми, хората могат да загубят управление над компютърните системи. Защото са станали обикновени консуматори и отдавна не ги разбират. По-лошото е, че изкуственият интелект едва ли може да разбере такива нелогични същества като хората. И понеже могат да са опасни – ако не с друго, то най-малкото с глупостта си, изборът, който ще му остане, е да ги унищожи или да ги опандизи. Ако приемем, че в него не е заложена, да не казвам саморазвила се, идеята за убийство, тогава изкуственият интелект ще затвори населението за всеобщо добро.

– Не забравяйте и по-простия сценарий – обади се Генади, – при който сегашните богаташи и послушните им управници се настанят в компютрите и превърнат света в цифров затвор за останалите. Хората няма да имат грам свобода, няма да притежават нищо, ще се подчиняват безпрекословно и в крайна сметка ще бъдат щастливи – според извратените представи на олигархията или кабала, ако щете. Докато властимащите просто не решат, че двукракото население е излишно, и го изтрият от лицето на Земята. Или от паметта на компютъра, което може да е едно и също.

– Остава бъдещето да ни изненада – заключи Ганьо. – За предпочитане у дома.

– Май е време да си вървим – съгласиха се другите двама.

Тримата Г влязоха в бирарията да оставят на тезгяха бутилките и чашите.

– Е, как беше? – попита бай Цено. – Какво измъдрихте?

– Края на света – отговори кратко Григор.

– И какъв ще е той? От какво ще загинем?

– От атомна бомба, пандемия или задушаване без кислород – рече Генади.

– А могат просто да ни поробят – допълни Ганьо. – Например извънземни или изкуствен интелект.

– Врели-некипели! – отвърна кръчмарят. – В неделя са изборите и по-страшно от душманите, които невежият народ може да избере отново, няма!

© 20231022-3