бюлетин 14

Един ден в гората дошла високопоставена делегация маймуни да се срещне специално с местната управа. Поласкан, ленивецът, който в момента я оглавявал, дори слязъл от любимия си клон, за да ги приветства.

– Нека ви разкажем за нашия нов проект за магистрала – започнала горилата. – Тя трябва да свърже горите на север, където живеем ние, маймуните, с южните гори, в които виреят банани. По такъв начин ще се осигури бърз и безпрепятствен транспорт на тези бързоразваляеми храни.

– Грандиозно начинание! – възкликнал ленивецът.

– За целта искаме да прокараме тунел под хълма, на който се намира вашата гора – взел думата орангутанът. – Така магистралата няма да наруши нейния красив пейзаж, нито шумът от движението ще пречи на жителите ѝ.

Горският наместник се замислил или по-скоро задрямал, а колегите му не смеели да вземат думата вместо него.

– Вижте, не искаме нищо от вас – рекъл накрая гибонът, – освен да ни дадете официално разрешение да го направим. Цялата работа и всичките разходи ще са за наша сметка.

– Като бонус – обадило се шимпанзето и намигнало – дори ще оставяме на уважаемата управа част от бананите или други стоки, които ще се транспортират през тунела.

Сделката изглеждала много примамлива. Ленивецът и съветниците му се съгласили, без да се допитат до никого. Нали тунелът щял да мине под хълма и нямало да засегне гората? Така че кого би го интересувало или засегнало какво са се договорили?

Само че когато трябвало да се започне издълбаването на тунела, маймуните дошли за нова работна среща.

– Наши експерти установиха междувременно – започнал гибонът, – че вашият хълм не се издига на здрава скала. Така че съществува реална опасност да пропадне при дупченето.

– Което означава, че се отказвате от проекта ли? – попитал ленивецът.

– Не, ни най-малко – успокоил го орангутанът. – Затова предлагаме да бъде прокопано през гората трасе, в което да се изгради тръбата на тунела, а после то да се зарие отново.

Въпреки протестите на горските обитатели управниците се съгласили с новия план, защото вече се били облажили от договора с маймуните и не можели да върнат процеса назад.

Маймуните изсекли широка просека в гората с най-големите и хубави нейни дървета и откарали дървения материал, за да не пречел. Третирали го като строителен отпадък, за който по договор имали ангажимент да бъде своевременно отстранен от обекта, за да не замърсявал.

После изкопали трасето на тунела, при което според наблюдатели от животните се оказало, че камъкът бил здрав и хубав. Него, както и каквито и да били други минерали и скъпоценни камъни, открити при изкопните работи, също разглеждали като строителен отпадък и начаса го изнесли надалеч от гората. Според съответния член на договора, за да не задръстят територията с огромното количество земна маса.

И изведнъж спрели дотук работата по проекта.

След време маймуните дошли пак.

– Съжаляваме, но при проектирането на тунела е станала ужасна грешка – рекла горилата на горските управници, – за която се извиняваме много.

– В смисъл? – прозял се ленивецът.

– При последния редовен преглед на проекта – обяснил орангутанът – установихме, че в действителност трасето на магистралата трябваше да мине за по-кратко през друга гора по пътя на юг.

– И сега го пренасочваме натам – допълнило шимпанзето.

– Какво ще стане със строителните дейности тук? – възкликнали горските съветници.

– Прекратяват се.

– А кой ще възстанови хълма, дома ни?

– Не е наша работа – вдигнал рамене гибонът.

Когато маймунската делегация си тръгнала, управниците отворили да четат пак договора. Според него при настъпилите обстоятелства строителите не дължали нищо на гората и нейната управа. Възстановяване се полагало само при успешно изпълнение на проекта.

Разсеченият като с меч хълм оставал грижа на самите горски жители да го запълнят, ако могат, а после да го залесят отново.

Колкото до скъпоструващия на пазара висококачествен дървен и каменен материал, както и разнообразните полезни и скъпоценни изкопаеми, на практика те не били обект на договора. За тях не се дължало нищо, защото всъщност представлявали отпадък, от който маймуните, именно като спазвали разписаните клаузи, надлежно били освободили гората.

© 20240929-2