бюлетин 15

Дъждът започна изневиделица. На места едва ръмеше, на други се изливаше като из ведро. А където се виждаше през пелената от капки, небето над него оставаше лазурносиньо.

Минувачите по улицата извадиха чадъри, предвидливо взети заради прогнозата. На фона на ясния небосклон бяха вече приели, че дъждът ще им се размине днес. Каква бе вероятността да завали, след като над цялото Софийско поле не се забелязваше дори облаче?

Но ето че заваля – като по часовник. Синоптиците бяха казали към четири следобед и ведно с камбанния звън, отмерващ точния час, от небето се заизсипваха ту пръски, ту реки.

На много места улицата ставаше твърде тясна заради разположилите се на нея незаконни заведения и пешеходците бяха принудени да се разминават твърде близо един до друг в оставените проходи. А при неволните срещи струйки от чужди чадъри се стичаха към тях и успяваха да уцелят къде деколте, къде по-отворена яка, в които да излеят хладна изненада.

Освен това човек трябваше да внимава да не стъпи в някоя неочаквано дълбока локва на неравната настилка.

Само че локви нямаше. Румен се огледа и никъде не съзря такива по пешеходната улица, по която се разхождаха.

– Виж! – удивено рече той на момичето, сгушило се в него под чадъра. – Паважът е сух!

Румяна погледна надолу към краката си.

– И новите ми обувки не са мокри! – възкликна. – Тъкмо се опасявах, че ще ги погубя още при първото им носене.

– Дъждът сякаш не стига до земята! – продължи младежът. – И не вали от облаци, както изглежда. Не е ли странно?

Тя се опита да вдигне рамене в отговор, но това само я притисна по-силно в него.

– Виждал съм през лятото, когато тротоарът е много нагорещен, капките да се изпаряват начаса и да не оставят следи по него.

– Само че сега е още хладно – потрепна Румяна. – И това е възможно при дъждец, не и при порой като този.

Стигнаха пресечка, свиха надясно в нея и после я пресякоха. Докато се шмугваха между две паркирали коли, за да минат на отсрещния тротоар, Румен пипна със свободната си ръка капака на двигателя на едната от тях.

– Как може да не се намокри на дъжда? – учуди се той на откритието си, което ги накара да спрат до бордюра. – Ако се вгледаш, ще забележиш, че капките не достигат до повърхността на колата.

– На това време не искам да гледам нищо повече! – заяви девойката и го побутна да върви. – Хайде да се прибираме!

Дъждът се усили. Подминаха три автомобила и пред тях потегли микробус. Младежът я дръпна на освободеното място и свали настрани чадъра.

– Какво пра… – започна тя, но не довърши. Вместо това вдигна очи към небето.

Стояха там, където преди бе паркирал микробусът, навярно за зареждане на магазин. Виждаха как над главите им се спускат струи като от чешма, ала те изчезваха, преди да ги достигнат и намокрят.

Румен протегна нагоре ръка и като я свали, я показа на момичето. Беше мокра до китката.

– Очевидно дъждът спира на височината на буса, който бе спрял тук – констатира той. – Но не ме питай как и защо.

Тя изглежда нямаше намерение да го прави дори от просто любопитство. Други мисли я вълнуваха повече в момента.

– Докога казаха, че ще вали? – поинтересува се.

– Обявиха само, че ще започне в четири следобед, но не и кога ще спре.

– След като на небето няма облаци, има ли шанс да свърши скоро?

– Не знам. И как бих могъл? – поклати той глава. – След като през цялото време небето е толкова чисто, защо изобщо заваля, че и продължава?

Спогледаха се и се разсмяха, като осъзнаха глупостта на въпросите си. Намираха се на странен сух остров сред обърнат океан. Прегърнаха се и останаха сгушени така няколко минути.

– Интересно, че вече не ми е хладно като преди – сподели Румяна.

– Особено когато не ни бият капките и не усещаме повеи на вятъра – допълни с усмивка младежът.

Вятър, рече си, защо изведнъж няма вятър? Като помисли обаче, нямаше вятър нито под дъжда, нито преди него. Откъде тогава дойде тази вода от ясно небе?

– Знаеш ли… – започна Румен и тя го погледна влюбено в очите, което за миг го разсея. – Чувала ли си, че светът, в който живеем, може да не е истински, а просто холограма?

– В какъв смисъл?

– Това би обяснило явлението, което наблюдаваме. Дъжд от безоблачно небе. И то такъв, който не стига до земята. Все едно на капките им е зададено да спират до повърхността на обектите отпреди започването му. Като например микробуса, който бе стоял тук.

– Имаш предвид нещо като грешка в програмата? – попита тя. – Заради която виждаме такава аномалия.

– Да, предполагам. Затова вали, но не ни мокри…

Прекъсна го писъкът на Румяна.

Върху паважа, върху колите наоколо и най-вече върху главите им изведнъж се изсипаха отрезвяващи водопади, които се спускаха от тъмносиви облаци, покрили внезапно небето.

© 20230503-1