бюлетин 18

Страшимир Веленски не смяташе, че бе вундеркинд, велик изобретател или голям бизнесмен. Но определено беше много умен, както и упорит. Това проличаваше в живота от резултатите на работата му и често караше хората около него да го смятат за някого от първите три вида. А понякога и не само от тях.

Последният плод на високия му интелект бе авангардно решение за намаляване както на разходите за комунални услуги на града и най-вече на неговите жители, така и на вредното влияние върху околната среда.

Проектът му бе не просто екологичен, а направо революционен. Или безумен, каквато бе първата реакция на всеки, който бе чул за него. Ала Страшимир бе свикнал да приемат така изобретенията му, докато практическото им приложение не докажеше тяхната изключителна рационалност и смисленост.

Защото това, което новият му проект предлагаше на потребителите, щеше да подобри начина им на живот и като условия, и като финансово бреме.

Каква беше идеята на изобретателя? Той предлагаше кардинално ново градоустройство, съобразено с особеностите на географското местоположение на населеното място. То предвиждаше сградите да са разположени върху сложна система от релси, въжета и противотежести и да могат да се местят по склона на планината – лятото да отиват по-нависоко, за да бъде по-прохладно, а зимата да слизат обратно в долината, за да не е толкова студено. Според сметките на създателя ѝ тази грандиозна структура представляваше по-евтино решение, отколкото хората да поддържат по две жилища на двете места или да се отопляват на ток, твърдо гориво, локално или централно парно, както и да използват климатици за охлаждане.

Ако се вземеше предвид промяната на града, която би го разтърсила из основи в буквален и преносен смисъл, и труда, който би отишъл за нейното осъществяване, съизмерим с построяването на Великата китайска стена, не бе чудно, че хората бяха склонни да сметнат Страшимир за луд, а идеята му за нелепа и откачена.

Веленски не се смущаваше от това. Той бе уверен в жизнеспособността на своя проект и бе готов не само да работи къртовски за неговото изпълнение, но и на първо място да се бори упорито за прокарването му през необходимите и задължителни инстанции.

Тези инстанции се славеха, разбира се, като цербери, чиято единствена цел изглеждаше да не допуснат нещо да се осъществи. Ала изобретателят имаше натрупан доста опит в борбата с тях и можеше да се похвали с постигнати успехи.

Пример за такъв положителен резултат представляваше друг негов проект със забележителен екологически и икономически ефект. Тъй като градоначалниците очевидно нямаха намерение да построят завод за изгаряне на отпадъците, Страшимир предложи, прокара и осъществи безумно изглеждащ на пръв поглед стокилометров боклукопровод. Тъй като метрополията се намираше във високоразположена котловина, пресовани топки с големината на бали сено се спускаха до друг град на по-ниско надморско ниво съвсем естествено и без нужда от допълнително задвижване и съответно разходи, тоест с помощта единствено на земното притегляне. А този друг град ги приемаше като подарък, с който захранваше собствения си завод за изгаряне на отпадъци и произвеждаше енергия, необходима му за редица комунални услуги.

Веленски подаде надлежно новия си проект за разглеждане от градския съвет, а едновременно с това го разпрати на медиите. И естествено, както можеше да се очаква, на първо четене той бе отхвърлен.

Журналисти се обърнаха към Страшимир за коментар, защото знаеха, че единственият отговор, който щяха да получат от градоначалниците, щеше да е, че проектът бил абсурден.

– Господин Веленски, възможен или утопичен е вашият грандиозен план в действителност?

– Разбира се, че е възможен! – възкликна той. – Иначе нямаше да го предложа.

– И вие вярвате, че такова пренареждане на сградите е практически осъществимо?

– Вижте, аз съм инженер и предприемач и съвсем не съм откривател на местенето на постройки – обясни спокойно Страшимир. – Каквото е правено вече многократно на куп места по света, и то не от вчера. Надявам се помните преместването на сгради в Москва преди Втората световна война?

Повечето от репортерите го зяпнаха учудено.

– Вие сте млади, но можете да прочетете за големи и забележителни проекти в историята на архитектурата и строителството. Става въпрос за улица Тверская в Москва, която по съветско време се е казвала улица Горкий.

– Дали можете да ни разкажете? – примолиха се неколцина, които явно не бяха любители на дълбоките проучвания.

– През 1935 година по нареждане на Сталин – надявам се, че знаете поне кой е той – бил съставен генерален план за мащабно преустройство на столицата. В централната част на града се намирала известната улица Тверская, която се виела тясна и дълга като змия. Планът предвиждал нейното разширение до три пъти на места. Затова се наложило преместване на големи исторически сгради, които се намирали на нея. И то още тогава със средствата на Съветския съюз през трийсетте години на двайсети век, които не са били големи, но са правили чудеса.

– Заслужавало ли си е? Не е ли било по-лесно да съборят старите и вдигнат нови?

– Да, много били съборени. Но не всички. Зданието Саввинское подворье, което е забележителен паметник на архитектурата, било придвижено на почти сто метра в рамките на три денонощия и до ден-днешен остава една от най-тежките преместени сгради на света. А легендата разказва, че това било направено за броени часове заедно с нищо неподозиращите му обитатели, докато спели през нощта.

Събралите се журналисти се разсмяха.

– Шегата настрана, задачата си е голямо инженерно постижение. Макар причината за осъществяването му да била по-скоро политическа и представителна.

– А вашият план, господин Веленски, не е ли също с цел да се изфукате? – стрелна го наперена девойка.

– Не. Вие запозната ли сте с проекта? Защото ако бяхте, нямаше да зададете този въпрос.

– В смисъл? – не отстъпи тя.

– Това, което предлагам, е икономически изгодно и същевременно много по-екологично от сегашното състояние на нещата.

– Защо тогава кметът и останалите не приемат вашия проект?

– Трябва да попитате тях. Аз нямам обяснение.

След импровизираното интервю по-сериозните журналисти се допитаха до различни експерти – както технически, които казаха, че начинанието бе напълно осъществимо, така и икономически, които потвърдиха, че направената инвестиция в такъв проект би се изплатила много бързо от спестените излишни разходи за отопляване и климатизация. Така остана отворен въпросът защо общинарите не го проучили сами.

Рационализаторът обаче успя междувременно да отмени решението на градския съвет, защото според него предложението му не било разгледано надлежно. Както той изтъкна в обжалването и пред тези медии, които бяха готови да го слушат, проектът не бил анализиран и не били представени доводи и още по-малко доказателства защо не бил рентабилен. Защото ако такива липсваха, тогава нямаше обективна причина да бъде спрян. Освен това предприемачът не искаше от града пари, а само разрешение да реализира плана си. Без обаче да обясни как щеше да финансира проекта или как би могъл да погаси евентуален кредит.

За второ четене общинският съвет се бе подготвил със свои експерти и експертизи. След неизвестно от кого иницииран митинг по улиците и настояване на събралите се граждани градският съвет се бе видял принуден да направи публично разглеждането на спорния проект.

В навечерието на заседанието във водещите всекидневници бе публикувана обширна статия от никому неизвестен професор като представител на Академия на неуките. Не че имаше точно такава – очевидно ставаше въпрос за грешно набрана буква, ала попадението ѝ май бе много точно. Хората си спомниха за тъй наречените дупетати – друга печатна грешка, която навремето неволно разкри истинската им същност.

„Ако успея да осъществя този проект, мисля да създам Академия на поуките“, каза си Страшимир.

На разглеждането на проекта от градския съвет този път присъстваше и неговият вносител, недопуснат на първото чете. Водещият започна направо с извиканите да дадат мнение експерти.

– Не е ли редно първо да представя за какво точно става дума? – попита Веленски.

– Всички добре знаят за какво става дума – отсече водещият.

На инженера му бе пределно ясно, че повечето съветници или не бяха чели представената обширна документация, или ако някой от тях бе отделил нужното време да го направи, едва ли бе разбрал техническата ѝ част. Можеше само да се надява, че са обърнали внимание на икономическата обосновка.

Един след друг привиканите експерти изразиха становищата си, често с илюстрации, взети от неговите таблици и чертежи, но тълкувани съвсем погрешно.

– По мое мнение, от инженерна гледна точка предлаганото е абсурдно за осъществяване – заключи първият от тях.

– Моят анализ еднозначно показва – заяви друг, – че проектът е икономически обременяващ в краткосрочен план и в крайна сметка неизгоден в дългосрочен.

– Това не представлява разумна идея, а грандоманщина! – провикна се трети.

– Защо тогава си губим времето с такива безумия и харчим парите на данъкоплатеца? – обобщи накрая водещият.

Страшимир бе довел за всеки случай и юриста на фирмата си.

– Уважаеми градски съветници – поиска той думата, – искам да ви попитам защо никой освен вас, разбира се, не познава призованите за експерти и не намира никъде нужните им акредитации?

– Заседанието на съвета има за цел да разглежда проекта на господин Веленски – намеси се самият кмет, – а не да поставя под съмнение знанията и опита на водещи специалисти. Затова предлагам да не се бавим повече и да гласуваме.

Членовете на градската управа отново гласуваха единодушно – а иначе никога не бяха на едно мнение – против проекта.

Накрая, за да се представи в положителна светлина в очите на гражданите, общинският съвет обеща публично, че нямало да вдигне цените на енергоносителите за предстоящия отоплителен сезон. На практика това представляваше поредното празно обещание, за което нямаше никаква гаранция, че ще бъде спазено – после винаги щяха да се намерят оправдания за непопулярните решения на съвета.

Докато се разиграваше поредната битка на институциите със здравия разум, обществото в по-голямата си част наблюдаваше безучастно, размазано от жегата и смазано от сметките за ток дори след като използваше само обикновени вентилатори за разхлаждане.

След заседанието в кметството Страшимир влезе в кръчмата отсреща, за да изпие една студена бира, защото прегряването, което изпитваше, бе и отвън, и отвътре.

– Ти си инженерът, нали? – приближи се до масата му беловлас старец. – Поздравявам те за смелото решение и ти пожелавам час по-скоро да го осъществиш!

Ето някой, който все пак бе обърнал внимание на проекта, бегло отразен тук-там по масовите вестници. А за да не се разчува за него и случайно да се събудят повече страсти у хората, телевизиите умишлено не допускаха да се коментират нито предложението за решение на значим градски проблем, нито развитието на неговото обсъждане и гласуване.

– За съжаление няма да стане – въздъхна Веленски.

– Нима ще се откажеш толкова лесно?

– С други безумни проекти съм успявал, но този път… – и отпи от бирата.

Старецът се настани на стола срещу него.

– Може ли? – попита впоследствие и се представи.

– Приятно ми е! – отвърна изобретателят.

– Знаеш защо този проект не мина?

И като не получи отговор от Страшимир, продължи:

– Защото управниците няма да могат да крадат милиони от надути цени на комунални услуги, без да се брои надписването на сметките – обясни беловласият. – Повярвай ми, знам какво говоря. Аз лично съм бил едно време сред тях и добре ми е известно как се решават нещата.

– Ако е така, градът е обречен.

– Вероятно. Но погледни, че все пак от време на време все нещо успява да стане въпреки съпротивата им. Ти самият си го видял и направил.

– Имал съм късмет.

– Може би. Но нямаш шанс да се бориш с ламя с раззинати пасти на многото ѝ глави, когато се застрашава прехраната им – тогава замлъкват пререканията помежду им и всички се обединяват срещу заплахата.

– Това обяснява единодушното гласуване.

– Не можеш да отсечеш главите – когато една падне, на нейно място веднага се пръква нова, още по-настървена.

– Какво мога да сторя тогава?

– Не се бори с главите – даде му съвет старецът, – а изкорми търбуха на ламята. Той е общ за всички глави и без него те ще увиснат безпомощно.

– Как обаче?

– Нали си изобретателен? Измисли тогава нещо, което те не очакват.

– Нещо, което лесно ще преглътнат – започна да размишлява Страшимир, –  ала после то ще гръмне в стомаха им като бомба със закъснител.

– Сече ти пипето, факт е – рече беловласият, като надигна чашата. – Наздраве и хаирлия да ти е!

© 20240731-1