бюлетин 2

Едно време важала максимата „Всяка жаба да си знае гьола“ и животът, по-добър или по-лош, си течал нормално. Вода – кога по-студена, кога по-солена – имало за всички.

Някои жаби, недоволни от собствения си гьол, решавали да рискуват и да опитат да прескочат до ужким по-добър гьол с по-чиста и по-топла вода. Някои успявали с късмет, други – не.

По едно време няколко кресливи жаби започнали да викат за промяна. Други взели да им пригласят, без да се поинтересуват каква ще е тя. Ако бяха попитали, щяха да разберат, че самите кресльовци не знаят това и дори не се замислят за последствията от промяната.

Така вдигнатата тупурдия накарала жаби от по-малки гьолчета да се преселят в големия гьол, за да се включат в крякането. Останали без обгрижване, гьолчетата постепенно били превзети от тиня и пясък, докато не изчезнали съвсем.

В големия гьол ордите лапнимухи продължавали да се надкрякват и да разплискват водата, защото не я ценели и смятали, че ще я има вечно. Когато летящите насекоми и блатни растения в пренаселения басейн взели да свършват, кресльовците обявили, че който е гладен, може да яде пясък. Докато самите те тайно похапвали заблудени и отвлечени в суматохата попови лъжички.

Най-важното според така оялите се жаби било да продължава да се кряка, че гьолът вече е на световно ниво и че животът никога не е бил толкова хубав колкото сега. С официалното обяснение, че това можело да привлече мухите да се върнат отново при тях.

Масите лапнимухи сляпо се подчинявали и не спирали крякането и плискането. Докато в един момент не им пресъхнали гърлата от пясъка, който в последно време ядели. Искали да пийнат вода, но с изненада установили, че в гьола повече не останала такава. И тъй като били станали междувременно на кожа и кости, бързо изсъхнали напълно на слънцето и вятъра.

Охранените кресльовци имали натрупани в големите си търбуси повече запаси на влага, както и на мазнини благодарение на диетата си. Затова мислели, че ще успеят някак си да дочакат живителен дъжд.

Само че преди той да завали, прелитащо ято щъркели забелязали тлъстите жаби на дъното на пресъхналия гьол и си устроили невиждано угощение.

© 20240805