бюлетин 20

По традиция всички в гората присъствали на ежегодната церемония по откъсването на узрялата златна ябълка и прибирането ѝ в трезора. С фанфари и почести към управника на гората, с приветствия и похвални слова, които се сипели ту в една, ту в друга посока.

Но този път в деня след събитието гръмнала новината, че били откраднали златната ябълка. Неизвестни извършители прокопали таен тунел и пробили стената на трезора. Отгоре на всичко плъзнал слухът, че на практика в него нямало никакви златни ябълки.

Таралежът в ролята на детектив тръгнал да разследва кражбата. Поради липса на доказателства за наличието или липсата на златни ябълки в трезора за момента той се ограничил с издирване на последната, прибрана там вчера.

Разнищването на случая предизвикало естествено голям обществен интерес. Непрестанно преследвали таралежа, за да следят отблизо развитието на събитията.

– Имате ли заподозрени? – попитали го, когато се появил пред Горската управа.

– Не още – отвърнал той. – Разследването е едва в начален етап.

– Тогава защо сте тук?

– Да разпитам лисицата. Като управник тя отговаря за трезора.

– Ще ѝ повдигнете ли обвинение?

– В какво? Още не съм чул нейното обяснение.

Вечерта хванали вълка и го хвърлили в ареста. Той се превърнал в главния заподозрян, защото открили негови косми на местопрестъплението. Били се закачили в остри камъни по неравния отвор, пробит в стената на трезора. Вълкът опитал да обясни, че когато влязъл през дупката, трезорът бил вече празен. Ала никой не искал да му повярва.

Но още на следващата сутрин го освободили. Оневинил го факт, открит междувременно от таралежа.

– Дървото не е раждало златни ябълки от години – обяснил детективът.

– А какви е раждало тогава? – поискали да знаят любопитните. – Обикновени ли?

– Не, железни ябълки, които били боядисвани за церемонията.

– Как е възможно управникът да не забележи това? – възмутили се някои.

– Когато вчера разпитах лисицата – рекъл таралежът, – тя обясни, че знаела за този факт. Но нищо не можела да направи, защото златните ябълки тъй или иначе липсвали в трезора. Изнасянето на тази информация само щяло да погуби завинаги политическата ѝ кариера.

Като се изключел скандалът в Градската управа и породената от него шумотевица, на дневен ред изникнал законният въпрос кога било подменено дървото. Знаело се, че раждащото златни ябълки било радиоактивно, така че който го бил изкопал и изнесъл, сигурно бил хванал лъчева болест.

След като извършил щателно проучване, таралежът обявил публично разкритията си:

– Помните ли как скоро след качването му на власт преди двайсетина години глиганът залиня и умря? А не след дълго такава съдба застигна и управниците на съседната гора.

– Вярно! Наистина имаше такова нещо.

– След като изровихме тялото на глигана, установихме, че той е бил облъчен със силна доза радиация. Поискахме от съседите ексхумация и на техните лидери, умрели по сходен начин и по приблизително същото време, но те категорично отказаха.

– Защо? Нима не желаят да разберат истината?

– Излязоха с обяснението, че не искали да петнят излишно името на тяхната гора.

– Тогава как ще докажете, че са били замесени в случая? Откраднатото дърво може да е скрито някъде от тях.

– Няма как – със съжаление признал детективът. – Но мога да твърдя, че дървото определено не е в другата гора.

– Как можете да сте сигурен? – усъмнили се отделни животни.

– В рамките на разследването учени точно определиха необходимите условия за виреене на златната ябълка. Те са много специфични и се срещат само в нашата гора. Затова според тях дървото не би могло да прихване другаде.

След като приели суровата истина, че в последно време не се раждали нови, всички се запитали къде се били дянали златните ябълки, налични в трезора преди това. Бързо се изяснило, че властващите отпреди четиридесетина години ги прахосали за щяло и нещяло по време, когато в гората царял недоимък, а градските управници се обграждали със скъпи вносни стоки.

Костенурката помнела добре, че след свалянето на някогашната диктатура трезорът бил празен – нямало никакви златни ябълки в него. Но останал открит въпросът за близо двайсет златни ябълки от времето след като си отишла старата управа и преди предателството на глигана да изнесе тайно дървото.

Кой можело да ги е откраднал? Ако били у някого тук, навярно щяло да се забележи.

Таралежът имал подозрения, но този път не ги споделил. Запазил ги в тайна, за да ги използва в евентуален негов план.

Докато разнищвал историята на Горската управа, попаднал на няколко управници, които побързали да се изнесат към други гори след мандата им – невестулката, гаргата и козела. Именно тези тримата управлявали заедно преди глигана и явно му оставили празен трезор, а той се опитал да продаде дървото, за да закърпи бюджета.

Как обаче можел детективът да ги издири и дали щели да се намерят златните ябълки? Този въпрос го тормозил, докато не измислил капан.

– След присаждане на материал от оригиналното дърво – разкрил той на всеослушание – подмененото вече ще ражда златни ябълки.

– Хубаво, ама как ще ги опазим този път? – възкликнали горските обитатели едновременно зарадвани от новината и загрижени за реколтата.

– Специална комисия ще се грижи постоянно за дървото и плодовете му.

– От Горската управа ли? Нямаме ѝ вяра.

– Именно затова лисицата току-що подаде оставка и ще се проведат нови избори.

Преди изборите изведнъж в гората се завърнали гаргата и козелът, за да се включат отново в тях. А невестулката, както успял да разбере таралежът, междувременно се била споминала.

Тъй като обитателите на гората били обзети от недоверие и съмнения след историята със златните ябълки, те не подкрепили много от кандидатите. Така след първия тур на изборите останали да се състезават само козелът и гаргата.

Понеже от години били отсъствали, новодошлите не знаели подробности от разследването по случая с празния трезор. Таралежът се срещнал с гаргата и мимоходом ѝ споменал, че ако преди втория тур разкажела за откраднатите от козела златни ябълки, сигурно щяла да спечели изборите.

Заслепена от тази златна възможност, гаргата така и сторила. На което козелът отвърнал с разкритието, че именно гаргата и покойната невестулка били истинските крадци.

– Всички много добре знаем – коментирал новия скандал таралежът, – че козелът, гаргата и невестулката управляваха дружно. Затова ако те са бъркали в горската хазна, очевидно са го правили заедно. Неслучайно и тримата забягнаха надалеч след края на своя мандат и вече можем да си отговорим с какви средства са го направили.

– А ще възстановят ли златните ябълки? – задали му логичния въпрос.

– Не мога да кажа – отвърнал детективът. – По-скоро се съмнявам. Предполагам, че са ги изяли, тоест пропилели. Иначе нямаше да се върнат с надеждата да се докопат до нови златни ябълки. Ала сега поне знаем кои са крадците.

© 20240804-2