бюлетин 22

За празника всички се събраха по традиция около трапезата. Даже този път се видяха в по-пълен състав от години насам. Дядо Радой вдигна питката пред себе си и я разчупи. От вътрешността ѝ се вдигна пара. Всеки сложи по едно парче в чинията си.

– Наздраве! – рече бащата Кирил с чаша червено вино в ръка.

Всички отпиха дружно от чашите си.

– Пробвайте от сърмите! – подкани ги баба Христина. – Плънката, която съм им направила, е специална.

Също и традиционна, както всички добре знаеха, и с умиление побързаха да си припомнят вкуса ѝ.

– Филипе – обърна се тя към внука си, – ти не искаш ли да ги опиташ?

– Не стигнаха до мен – отвърна той, като вдигна рамене.

– Съжалявам! – поклати глава бабата. – Слушай, ще ти направя пак – само за теб.

Изяла едва половин сърма, сестра му бе свела поглед към скута си.

– Светла – сгълчи я майка ѝ, – разбрахме без телефони на масата!

– Защо не го кажеш на татко? – отвърна наперено тя. – Сайтът, който гледа, се отразява в очилата му.

Кирил вдигна глава и се усмихна лукаво:

– Извинявам се на всички!

Съпругата му Калина се обърна към останалите:

– Вземете си от чушките с боб! Голяма играчка са, но станаха много сполучливи тази година. Така че няма да съжалявате.

– Кога ще въртим баницата? – попита нетърпеливо Филип, защото тази традиция бе както кулминация, така и край на Коледната трапеза. След нея щеше да му е позволено вече да се оттегли, защото го чакаше още работа.

– Тази година ритуалът е малко променен – рече дядото, на когото, като глава на семейството, се падаше честта да я завърти. – Да благодарим на Калина, че изпече втора питка, за да може всички да я видите. Ала баба ви реши, че не бива да се прави втора баница с късмети.

– Затова всеки да си разчупи парчето – даде наставление Христина, – за да види какво му се е паднало.

Тъй като пратката със сърмите, в която трябваше да е и баницата, не бе стигнала до Филип в Ню Йорк, той използва повода да се извини на семейството, че трябва да ги изостави, но се налагаше да свърши спешно още нещо във фирмата.

– Парата е при мен! – обяви Кирил, който бе на гурбет в Испания.

– На мен ми се падна „Успех“ – похвали се Светла, която учеше в Лондон. – А на тебе, дядо?

– „Здраве“! Наистина имам нужда от него – сподели Радой, който лежеше в болница.

Останала сама в апартамента в София, Калина порови още в парчето си, докато накрая извади дрянова клонка с увито около нея омазнено листче. Разгъна го и очите ѝ блеснаха.

– Откога си мечтая за „Пътешествие“! – възкликна тя.

– А за мене е „Щастието“ – усмихна се баба на село.

Хапнаха баницата, пожелаха си светли празници и до нови срещи, после всеки от тях изключи екрана върху масата пред себе си, на който досега бе гледал образите на своите роднини.

© 20211227-2