бюлетин 23

След като стана, по навик първата работа на Бил бе да включи компютъра. Хвърли бърз поглед на влязлата през нощта поща и се спря на имейл, който се казваше „Нова тестова версия на вашия асистент с изкуствен интелект“. Отвори го и прочете, че като индивидуален бонус му даваха достъп до тестова версия на усъвършенстван ИИ, от който се очакваше да притежава почти неограничени възможности.

Предложението го зарадва и Бил побърза да щракне на линка, за да се възползва от него.

В резултат излезе екран, на който подробно бяха описани условията на използване на системата, ограниченията, отговорността на потребителя, както и освобождаването от отговорност на доставчика на услугата, и прочее. Трябваше разбира се да ги приеме, преди да може да работи с нея. Нямаше как да не види написаното с по-едър червен шрифт, че не му се разрешаваше да използва изкуствения интелект за лични материални и нематериални облаги. Без да чете подробности, Бил натисна бутона, че не се съгласява. Явно поради някаква грешка в програмата, вместо да му бъде отказан достъп, след като не прие условията, системата с ИИ все пак се активира.

Изненадан, той реши да пробва какво можеше да направи за него изкуственият интелект.

Докато размишляваше, гледаше навън през прозореца. По-надолу по улицата на огромен светещ билборд се смени рекламата и се появи лицето на Лъки Рейн. Ликът на нашумелия през последните години актьор, превърнал се в кумир на млади и стари, се използваше в какви ли не клипове по телевизиите, на интернет страници, в социалните мрежи.

– Искам на рекламите с Лъки Рейн да излиза моето лице вместо неговото! – заяви Бил.

– АртИ ще изпълни желанието ви – отговори ИИ от компютъра, а след малко добави: – Готово!

Така и стана. Видя как в рекламата на билборда през прозореца се появи собственият му образ.

– Хубаво! – рече той. – А сега да видим нещо по-интересно.

Откри банкова сметка, която захрани с хиляда долара, и после направи на изкуствения интелект достъп до нея.

– Искам тези пари да станат един милион!

– Работя по въпроса – отговори АртИ.

Бил започна да превърта постовете в социалната мрежа и да се радва на изскачащите реклами с неговия образ, когато след секунди се чу:

– Задачата е изпълнена. В сметката ви има един милион.

Погледна и да, в сметката му имаше сума от милион и нещо. Само че не в долари, а в аржентинско песо.

– Това не са един милион долара! – реагира той.

– Не сте указали в каква валута да е този един милион – отвърна невъзмутимо АртИ.

– Искам наличните хиляда долара в сметката да станат един милион долара! – коригира Бил заданието.

– Потвърждавам превръщането на хиляда долара в един милион долара.

Този път резултатът не дойде толкова бързо. Вместо него на екрана стоеше съобщение:

„Моля имайте търпение, работя по въпроса.“

Бил си направи кафе и седна пред телевизора да го изпие. Докато гледаше без звук повторение на снощния баскетболен мач, в информационната лента долу на екрана се изписа прогнозата за времето – студено с умерен снеговалеж.

От лаптопа се чу тих звън на камбанка. Отиде и натисна бутон, за да го събуди.

– Готово! – обяви АртИ. – В сметката ви вече има един милион долара.

И наистина те бяха там!

Зад гърба на Бил по телевизията прекъснаха излъчването на мача, за да пуснат извънредни новини. Крах на борсата! Акциите на много компании изведнъж бяха загубили голям процент от стойността си, а доларът се бе обезценил драстично на световните пазари.

Той се усмихна и даде ново задание на изкуствения интелект.

– Искам да е топло и слънчево!

– Готово! – А после: – Изпълнено!

Усети, че в стаята ставаше все по-топло, а от прозореца грееше ярко слънце на синьо безоблачно небе. Обаче Бил бързо се окопити – включен бе климатикът, а на прозореца бе активиран режимът, в който вместо гледка навън се представяше картина по избор.

– Нямах това предвид!

– Не сте задали по-конкретни параметри – безапелационно рече АртИ.

Този път уточни, че искаше в града да бъде топло и слънчево като през лятото.

– Прието! Започвам изпълнение на задачата. Ще отнеме повече време.

Бил реши да потренира час бягане на пътеката, после се изкъпа и си направи закуска. Погледна екрана на лаптопа, където отново бе изписано:

„Моля имайте търпение, работя по въпроса.“

Намали прозореца, в който разговаряше с ИИ, и го премести в горния десен ъгъл на дисплея. Отвори пак пощата и се зачете в други съобщения. Неочаквано бяха отменили две от срещите му за деня поради неотложни ангажименти на партньорите.

Погледна навън през прозореца, където из въздуха все така продължаваше да се носи сняг. Тъкмо щеше да изчака да се оправи времето, преди да излезе в късния следобед. Ако АртИ успееше междувременно да изпълни желанието му.

По обяд снегът спря да вали, а облаците започнаха да се свиват и небето се проясни. След което изгря слънце. Учуден, Бил излезе на балкона. Още не бе топло като лято, но усети само лек хлад, а не студ като сутринта. Снегът по улиците видимо се топеше.

Върна се пред компютъра и щракна в прозореца на ИИ.

– Задачата е изпълнена – чу съобщение. – Очаквайте бързо затопляне.

Направо не можеше да повярва. Бил се облегна назад в креслото и се замисли какво да бъде следващото, което да поиска от изкуствения интелект.

Докато на телевизора, работещ без звук зад гърба му, даваха картини от бедствия в различни точки на света, причинени от внезапни и неочаквани природни стихии – урагани, снежни виелици, наводнения.

– Искам да стана безсмъртен! – каза накрая той.

– Работя по въпроса – отвърна АртИ.

И половин час по-късно съобщи:

– Ще получите четири пратки с медикаменти и разтвори. Смесете ги в чаша с вода и ги изпийте.

– Ти ли ги поръча? – удиви се Бил.

– Да, на твое име.

– А как плати за тях?

– Имам достъп до сметката с един милион долара.

След около още час пристигна куриер и му донесе обещаните пратки. Той ги отвори, наля чаша вода и изсипа в нея съдържането на флаконите и шишенцата. После го изпи в очакване на чудото, което щеше да направи ИИ за него.

По-късно вечерта дойде екип да вземе и откара трупа на Бил. За целта АртИ им отвори дистанционно вратата. След кремацията на тялото друг куриер занесе урната с праха му до Паметника на безсмъртните и я предаде на чакащия го там уредник.

Униформеният служител отключи портата на подземната гробница, влезе в нея и постави безименната урна в една от празните ниши. После извади телефона си и ѝ направи снимка. Изпрати я на АртИ заедно с кратко съобщение „Изпълнено“.

Когато излезе отново навън, уредникът отвори банковото приложение и видя, че в него се бе появила сума с няколко нули.

© 20241118-1