бюлетин 24

Един ден на поляната кацнал поредният космически кораб. Първоначално животните се разбягали, защото не били забравили, че често пришълците хващали някои от тях и ги отмъквали на кораба. Или идвали просто да ловуват.

Като видели, че явно не представляват интерес за новодошлите, се събрали да ги наблюдават какво правят. Забелязали, че този път гостите донесли със себе си странно същество. Разходили го наоколо, като му показвали дървета, камъни и прочее.

После се качили на космическия кораб и отлетели, без да вземат съществото със себе си.

– Какво ли се е провинило, че го оставят на Земята? – попитала хиената.

– Или по-скоро с какво е заслужило да го доведат в този земен рай? – поправил я лъвът.

Любопитството накарало коня да се приближи до съществото и да го подуши. После го побутнал леко и то паднало на земята. Но се изправило и потупало коня по врата.

– Изглежда тъпо! – възкликнал вълкът. – Не се дърпа, не бяга.

– Приближи се ти до него да видим дали е така – отвърнала лисицата.

– Трудно ще балансира изправено на тези два кльощави крака – рекла мечката.

– Особено без опашка – допълнил тигърът, – защото не забелязвам да има такава.

– И как ще оцелее такова голо, без козина? – съжалила го овцата.

– А дали е вкусно? – поинтересувал се вълкът.

– Ти какво – сопнала се хиената, – мислиш, че са ни доставили храна?

– А то с какво ще се храни? – учудила се мечката. – С такава прибрана уста на плоско лице и зъби, които май не са подходящи ни за мръвки, ни за трева или листа?

– С плодове – предположила маймуната.

– Как би могло? – попитал орелът. – Повечето растат нависоко, а то не прилича на ловък катерач.

– Няма необходимите за целта нокти – коментирал тигърът.

– Нито обърнат палец на краката – допълнила маймуната.

– И опашка няма – обадил се ленивецът.

– Това вече го отбелязахме, сънливецо заспал! – отвърнали дружно животните.

Докато го обсъждали, съществото се приближило до дърветата край поляната и се загледало нагоре. После взело паднал полуизсъхнал клон, вдигнало го и ударило с него ниските клони на ябълковото дърво пред него. На земята тупнали няколко узрели плода.

– Очевидно е по-интелигентно, отколкото изглежда – заключил лъвът.

– Как се казва? – полюбопитствала овцата.

– Не знам – отговорила свинята. – Да го наречем човек?

* 

Минали години. Малцината оцелели животни се събрали отново.

– Този човек унищожава природата! – възмутил се лъвът.

– А нас, дивите животни, ни изтребва! – оплакал се заекът.

– Ловува дори такива, каквито няма и не може да изяде – допълнил носорогът.

– Той и питомните убива – отбелязала свинята.

– Преди го правеше, за да се нахрани с нас – коментирала кравата. – А сега за какво? Оправдава се, че ние сме замърсявали въздуха.

– Защо не погледне първо себе си? – рекъл щъркелът.

– И какво ще яде, като ни няма? – попитала кокошката.

– Някакви изкуствени буламачи, дето нямат вкус – отвърнало прасето. – И от които ти се подува стомахът.

– Ах, ти, лакомнико, значи си ял от тях! – засмели се животните.

– Исках само да ги опитам.

– Затова ли прекарваш толкова време в храстите? – отбелязал конят.

– Имаме по-големи проблеми от това с какво ще се храни човекът – намесил се слонът. – Въпросът е ние какво ще правим сега?

Животните замълчали и се замислили.

– Ще чакаме да дойде космически кораб да ни вземе – предложила маймуната. – Че тук вече не се живее…

© 20231230-1