бюлетин 31

Царят често си мислел колко по-прост бил някога животът на предците му, когато основната им работа била да воюват. Кога били нападани, кога те самите се втурвали в атака срещу други, най-вече техни съседи – цялата страна се подчинявала на особеностите и изискванията на войната, гледала да оцелее, а всичко останало минавало на заден план. В случай на поражение царството можело да изчезне, временно или завинаги. При евентуална победа завоюваното осигурявало живота на населението му за години напред.

Докато в сегашното относително мирно време балансът в хазната на царството бил като човек да държи носа си над повърхността на водата. При затишие той можел да диша спокойно, но дори една лека буря била в състояние да го удави. А царят имал чувството, че плуването във финансовите води не му се удавало лесно.

Един ден съветникът на царя дошъл при него да му разправи какво му се случило.

– Ваше Величество, ако ми разрешите да споделя – рекъл той, – мисля, че намерих решение за облекчаване на проблемите, с които често се сблъсква хазната.

Заинтригуван, царят го подканил да разкаже.

– Случайно срещнах странник по улиците на столицата – продължил съветникът – и тръгнах да го разпитвам откъде идва, с какво се занимава. Оказа се, че дълги години разработвал модерни методи за управление на финансите в по-заможни кралства на запад.

– И защо е дошъл тук? – поинтересувал се владетелят.

– Искал да види свят и да натрупа опит, защото и ние знаем, че днес търговията между страните все повече се разширява. А според него на места се говорело, че в бъдеще тя ще стане по-важна дори от производството.

– Нека да гледа тогава – вдигнал рамене царят. – Пък после ще ми е чудно какво е видял.

– Попитах го как в други страни управляват хазната и той прие да сподели с Вас, ако се съгласите да му дадете аудиенция.

Когато странникът пристигнал в двореца, бил поразен от неговата красота и богатство, които отразявали блясъка на историята. Домакинът му дал да поеме глътка въздух, след което започнал да го разпитва:

– Как кралствата, в които сте били, управляват успешно хазната?

– Като използват компютри и съответни програми – отвърнал лаконично гостът.

– Разкажете повече за тях!

– Нямам право да споделям подробности, които са специфични за всяка страна. Но ако Ваше Величество пожелае, мога да организирам разработването на такава система специално за Вас.

– И какво ще представлява тя? – поискал да знае царят.

– Това ще е програма за управление на хазната и контрол на приходите и разходите. За работа с нея ще са необходими компютри. Подобен проект струва скъпо, но резултатът ще оправдае този разход за по-добро бъдеще.

– Колко скъпо?

– Зависи от много неща, Ваше Величество. От компютрите, които ще се използват. От програмистите, които ще я разработват. От обема на работата, която пожелаете да се включи.

– Кажете все пак някаква цена! – настоял той.

– Например от хиляда жълтици до няколко десетки хиляди – обявил накрая странникът.

– Това е много! – възкликнал владетелят.

– Засега ще трябва да увеличите малко данъците – обадил се съветникът, – както и бирниците да се постараят да ги съберат.

Царят решил да приключи дотук аудиенцията и отпратил странника. В покоите си обаче не могъл да спи, защото се замислил върху това дали такава система можела наистина да му облекчи работата и да му помогне с пълненето на хазната в бъдеще.

На следващия ден бил готов да се откаже от подобен проект, когато налетял на съветника, който го чакал пред вратата.

– Това е уникална възможност, Ваше Величество – подел той направо. – От други кралства никой не би ни дал човек, който има такива способности. Имаме късмет, че попаднахме на него.

– Цената, която иска, е твърде висока – припомнил му царят.

– Тя е ниска в сравнение с потенциалните възможности да спечелим повече в бъдеще.

– Евентуално в бъдеще, което не е сега.

– Подобни неща не се правят за една нощ – отбелязал съветникът.

Владетелят се запитал откъде ли той знаел това. Но в крайна сметка се съгласил за нова аудиенция, на която странникът да представи обстоен план за създаване на системата.

– Един от основните разходи по проекта е за наемане на програмисти, които да извършат нужната разработка. А те, Ваше Величество, трябва да бъдат внимателно подбрани.

– Какво предлагате? – попитал царят.

– Имаме избор между един суперпрограмист спрямо двама-трима средно добри, които могат да струват даже по-евтино.

– Когато се възлага такава сериозна задача, не е ли по-добре да се потърси и използва най-добрият за изпълнението ѝ?

– Програмист от най-висока класа може да напише една безгрешна програма, даваща още от първия път желания резултат – обяснил странникът. – Ала на практика тя е много опасна, понеже не се знае защо и как точно работи. И само нейният създател е в състояние да се оправи с нея при нужда.

– Нима това е лошо?

– Докато относително добри – продължил той, – но не перфектни програмисти ще разработят система, която е възможно да дава отначало грешки. Те обаче ще изчистят постепенно грешките и в резултат ще е съвсем ясно как функционира програмата. Как може да се поправя, променя, настройва от всеки програмист.

– Защо това е по-добро? – обадил се съветникът.

– Вижте, един суперпрограмист – а аз съм си имал работа с такива – ще се интересува повече от самата програма, отколкото от резултатите от нея. Ще сложи акцент върху неща, които той смята за важни, за да е свръхбърза и/или елегантна програмата. А не върху удобството за хората, които трябва да обработват чрез нея данните. Редовите програмисти ще обърнат повече внимание на желанията на възложителя, който ще сте Вие, Ваше Величество.

След още уточнения по проекта владетелят се съгласил с надеждата, че след разработването на системата тя щяла да му улесни значително управлението на финансите на царството.

Странникът купил от далечно западно кралство скъпи компютри и довел трима програмисти, които да свършат работата за две години. След това започнал да разпитва царя за всичко около събирането на данъци и харченето от хазната, с обяснението, че трябвало да преведе тази информация за финансовите процеси на разбираем математически език за програмистите.

Минали уговорените две години, но системата още не била готова.

– За да стане наистина функционална и добра – обяснил ръководителят на проекта, – им трябва още време.

– След платеното досега – обадил се съветникът, – е по-добре да се продължи разработката.

– Още колко време? – попитал навъсено царят в опит да пресметне допълнителния харчлък.

– Ами да речем още две години.

– Няма такова нещо да речем! Ако не е завършена след две години, ще платите с главите си.

– Освен това чухме, че са излезли нови, по-бързи и по-мощни компютри – продължил невъзмутимо странникът. – Ще е хубаво да се вземат такива за сериозната задача, по която работим.

– Това са извънредни разходи! – възмутил се владетелят.

– Опасявам се, че без тях няма да сме в състояние да изпълним в срок проекта.

– Наистина е необходимо да се купят нови компютри – пошушнал на царя съветникът му. – За целта ще трябва да се позатегнат коланите и да се ограничат разходите на двореца.

– Добре. Но залагаш и твоята глава.

След още две години програмата продължавала да не работи. Царят затворил странника и програмистите в подземията на двореца, докато не свършат проекта. И започнал тайно да следи всички.

След година заветната система за управление на хазната станала най-накрая готова. Цената ѝ възлязла на пет години сериозни лишения в царството.

– Надявам се, Ваше Величество – обърнал се към него странникът, – че сте доволни от разработката.

– Трябва ми време да се убедя в действителната полза от нея.

– Вярвам, че това ще стане съвсем скоро. Защото искам да предложа на Вашето внимание една нова полезна програма.

– И каква е тя? – попитал с подозрение царят.

– Предлагам да се направи модерна система за управление на пазара – обяснил той. – Благодарение на нея, Ваше Величество, във всеки един момент ще знаете кой търговец каква стока на каква цена е продал и така ще можете да изискате от него съответния полагащ се данък върху сделката.

– Чудесна идея! – побързал да я подкрепи съветникът. – Ето още един начин да се напълни по-бързо хазната.

В резултат на следенето владетелят вече знаел, че този радетел за всякакви нови разработки редовно посещавал странника, за да получи дял от парите уж за програмистите, както и добра печалба от завишените цени на компютрите. Затова наредил да обезглавят и двамата. После привикал програмистите, които се опасявали да не последват тартора си.

– Нека чуя и вашата история, преди да реша какво да правя с вас. От самото начало.

– Простете, Ваше Величество – рекъл с треперещ глас първият, – преди ние бяхме без работа, тъй като не владеехме добре програмирането.

– Ръководителят на проекта ни избра – обадил се вторият, – защото бяхме съгласни да работим за едното препитание.

– Но за тези пет години – допълнил третият – вече се научихме и станахме опитни програмисти.

– Моля не забравяйте, Ваше Величество, че ще имате нужда от нас и занапред, за да поддържаме програмата.

– Щом вече сте добри, сигурно ще си намерите работа другаде – отпратил ги той.

Покрай задълбочените и детайлни разговори, проведени със странника за изясняване на финансовите параметри и потоци, царят разбрал и научил из основи принципите на управление на приходите и разходите. Затова вече можел да се грижи много по-добре за хазната сам без помощта на разни програми.

© 20240923-2