бюлетин 33

Един ден в гората пламнало от светкавица дървото, в чиято хралупа живеел бухалът с домочадието си. Той обаче не можел да изнесе всички бухалчета, за да ги спаси от огъня. Успял да хване само едно от тях в клюна си и отлетял под съседно дърво.

Пожарникарите се притекли бързо на помощ. Слонът теглел цистерна и с хобота си точел вода от нея, след която я изпръсквал срещу пламъците. Горилата се метнала ловко на дървото и по угасени вече клони стигнала до хралупата. Извадила бухалчетата и като ги притиснала към гърдите си с една ръка, с другата увиснала на съседен клон. Слонът издухал последен залп вода и застанал отдолу. Горилата се спуснала по протегнатия му хобот веднъж до неговата глава и после, когато той го насочил надолу, още един път до земята.

Всички в гората взели да хвалят слона и горилата, че спасили малките на бухала.

Някои животни обаче завидели на двамата и взели да се оплакват, че все те били пожарникари и не давали възможност на други да се изявят. Затова на следващия горски съвет решили, че ще ги сменят, и на тяхно място назначили носорога и макака.

Не след дълго избухнал нов пожар, този път в къщата на мечката. Носорогът и макакът се затичали натам да го потушат. Както се бил засилил обаче, носорогът не успял да спре и бутнал едната стена на дървената постройка, така че покривът ѝ паднал вътре.

Неопитните пожарникари се чудели как да угасят пламъците. Носорогът бил довлякъл цистерната, макакът се качил отгоре ѝ, но с канче колко вода можел да извади? Тогава старшият от двамата решил да пробие с острия рог на носа си цистерната отстрани. От дупката блъвнала силна струя вода, но те не могли да я насочат към къщата и тя просто изтекла на поляната.

В това време чули гласец отвътре. Тъй като вратата била залостена от падналия покрив, носорогът счупил прозореца и макакът влязъл оттам. Видял мече, което се приближавало към огъня, какъвто явно виждало за пръв път, с протегната лапа към него. Макакът смело се хвърлил и увиснал на ръката му, за да успее да я свали, и така го предпазил от сериозно изгаряне. Но оставал въпросът как да го изнесе, след като мечето, високо колкото него, тежало поне два пъти повече.

В това време дошла мечката, видяла пламналата къща и с отчаян глас извикала отрочето си. Мечето изскочило само през счупения прозорец, последвано от макака, под чиито крака подът вече парел. Майката го прегърнала и изгледала свирепо двамата пишман огнеборци.

Събралите се на прогизналата поляна горски жители си дали тогава сметка каква помощ биха могли да очакват от новата пожарникарска бригада и си пожелали никога да не изпадат в подобна нужда. Защото слонът и горилата били заминали междувременно да гасят пожари в чужди гори.

 © 20250209-2