бюлетин 35

Ще – не ще, Професора се видял принуден да адаптира преподаването си към съвременните тенденции в образованието. За да бъде в крак с времето, публикувал учебната си програма в социалната мрежа и направил група „Висша математика“, в която включил всички свои студенти. В началото на годината те наброявали трийсет и двама.

В подготовка на първото занятие за годината, което предстояло след седмица, Професора качил в групата пост с картинка. На нея се виждала на черна дъска, върху която било изписано с дебел бял тебешир „1+1=2“. Тъй като бил преподавател от старата шокала и не владеел добре модерните средства за презентация, картинката не била генерирана на компютър, както правели повечето от колегите му. За да я създаде, той отишъл в празната зала, в която вече рядко се вясвали студенти на живо, написал на дъската равенството и го снимал с мобилния си телефон.

Към картинката написал невинно:

„За следващия път научете, че едно плюс едно е равно на две. Тук го изписвам с думи за онези от вас, които още не знаят цифрите.“

Едва публикувал съобщението, под него се появило друго:

Студент1: „Едно и едно прави три.“

Не закъсняло и второ:

Студен-Т5: „Едно плюс едно е четири.“

Докато Професора се колебаел дали да коментира тези постове, в групата се появили нови.

Лумпена: „Едно плюс едно е едно!“

Зевзека: „Едно и едно прави нула!“

Умника: „Едно плюс едно е равно на безкрайност.“

Блондинката: „Кой отговор ви харесва най-много?“

Ошашавен, Професора изключил компютъра. На следващия ден го пуснал пак и проверил какво става в групата „Висша математика“. Най-харесвано било предложението на Лумпена. А под резултата от допитването се мъдрел коментар:

Блондинката: „Значи верният отговор гласи eдно плюс едно е равно на едно.“

Професора не се сдържал повече и написал:

„Ако даден отговор ви се нрави най-много, това не означава, че е правилният. За да стигнете до верния резултат, трябва да си научите първо урока.“

Блондинката реагирала начаса: „Като не можете да смятате, не се обаждайте!“

Явно тя не съзнавала, че той бил преподавателят, който щял да им води занятията по математика тази година. Под нейната реплика веднага се появили вдигнати палци, сърца и други междуметия от епохата на невербалната комуникация.

Тогава Професора забелязал и друго – че от предишния ден половината студенти вече били напуснали групата.

Когато погледнал на третото утро, имало само осем студенти от първоначалните трийсет и двама. В групата току-що бил публикуван нов пост:

СтодентХ: „Ако искате знай що прави едно плюс едно, в уикпедя писано, че верня отговор едно и половина.“

Професора се отказал да коментира.

На следващия ден в групата „Висша математика“ били останали четирима студенти.

Професора решил да пробва отново и написал „1+1=2“.

Отговор не закъснял.

Лумпена: „Кой си ти, че ще кажеш?“

Този път на Професора му причерняло пред очите и отвърнал:

„Аз съм този, който ще напише 2 на всеки от вас, предложил за отговор друго число!“

Лумпена и още един побързали да се отпишат от групата. На петия ден в нея фигурирали имената едва на двама. Професора ги приветствал с:

„Добро утро, колеги! Имате ли въпроси по задачата?“

Умника: „Да. Продължавате ли да твърдите, че едно и едно прави две?“

След което, без да чака отговор, на свой ред напуснал групата.

Когато Професора включил компютъра си на следващата сутрин, в групата „Висша математика“ имало ново съобщение от останалия последен неин член:

Зевзека: „Както върви, курсът ще се разпадне още преди да започне учебната година.“

Професора побързал да му отговори:

„Нали вие сте още тук? Това е достатъчно.“

Зевзека: „През изминалата седмица установих, че математиката не е за мен.“

И се отписал.

На седмия ден, който бил и първия учебен, Професора без изненада установил, че останал без студенти, на които да преподава. И въздъхнал с облекчение.

© 20240923-1