бюлетин 36

Къде го чукаш, къде се пука (#36 / 2.4.2025)

Скъпи приятели и драги читатели,

След поредица забавни и шеговити четива съм избрал да ви представя текст от другия край на спектъра. Реших да побързам с публикуването на тази притча, преди тя да се е превърнала в нещо друго, защото напоследък светът се опитва бързо да догони писателското въображение, че и да го надскочи дори. Предлагам я, разбира се, с надеждата тя да си остане просто фантастика от днес позабравения жанр на предупреждението.

Приятно четене!
Емануел

КРЪСТОСВАНЕ НА ШПАГИ

Когато САЩ пресметнаха, че заради нарастващата подкрепа за Китай на международната сцена щяха не само да загубят стратегически позиции, но и да стигнат до неминуем икономически крах, решиха да играят вабанк. Изстреляха три балистични ракети към Китай, като разчитаха, че после ще могат да извъртят нещата пред световната общественост чрез разпространие в медиите на лъжата, че китайците първи са ги нападнали.

Червеният дракон естествено засече тяхното изстрелване и отвърна подобаващо на агресията, като на свой ред изстреля три собствени ракети към територията на САЩ. Но системите за противовъздушна отбрана, разположени в Аляска и на Хавайските острови, ловко ги прихванаха, както очакваше Пентагонът.

В Белия дом с нетърпение чакаха информация за резултата от атаката. Но времето минаваше, а така и не се получиха данни за евентуални попадения на ракетите и нанесени поражения. Нито от Китай, нито от собствените им шпионски спътници. Не беше за вярване, ала изглеждаше, че китайците бяха успели все пак да неутрализират нападението. Нещо, което САЩ бяха смятали за почти невъзможно срещу новите им хиперзвукови ракети.

В Китай също очакваха появата на ракетите в определени зони, където да могат да стрелят срещу тях с по-голям шанс за успех. Техните спътници, всички на директно подчинение на министерството на отбраната, бяха подали точна информация за траекторията на ракетите, които по пътя потънаха в плътна облачна пелена, а после сякаш не излязоха от нея. След което изведнъж облаците се стопиха в миг. От летящите обекти обаче нямаши ни следа. Китайците останаха много озадачени, но по традиция не казаха нищо.

Когато американските ракети се врязаха в облачната завеса, се смяташе, че те щяха да я прекосят безпрепятствено. Никой на Земята не знаеше, нито можеше да предполага, че в тези облаци се криеше разузнавателен кораб на извънземна цивилизация. Космическите пришълци имаха за цел само да наблюдават, без да се намесват. И хиперзвуковите ракети, неочаквано взели на прицел техния кораб в облаците, ги изненадоха. Така че преди да успеят да реагират, бяха поразени. Ненормално плътната облачна маса прикри от земни очи на повърхността или на орбита взрива на космическия апарат, който се анихилира по програма, за да не остави следи.

Миг преди самоунищожението си той успя да предаде сигнал за случилото се.

След неуспешната първа схватка САЩ и Китай преминаха в постоянен режим на бойна готовност в очакване на евентуална война. Конфликтът можеше да пламне всеки момент, но в продължение на две години и половина това се не случи.

После един ден и двете страни, а и не само те, загубиха всякакъв сигнал от спътници около Земята. Докато търсеха причината и анализираха ситуацията, базата в САЩ, от която бяха изстреляни ракетите срещу Китай, се изпари във въздуха. Пентагонът веднага вдигна тревога и в Белия дом започнаха да натискат червените бутони. Но без желания резултат. Нито една ракета не се издигна на височина повече от двайсет метра, преди да се взриви.

Останалите държави вече нямаха очи в небето, за да видят веднага какво става. Което ги предпази от допускане на фаталната грешка да се намесят. А когато научиха за случилото се в САЩ, вече бе късно и напълно излишно да го правят.

Флотилията космически бойни кораби постоя още известно време на орбита около Земята, преди да се насочи обратно към неизвестното място, от което бе дошла.

© 20241228-2

Към други издания на бюлетина „Емануел Икономов разказва“, публикувани на сайта:

–– За бюлетина

–– 2025 / 2 (#49–75)

–– 2025 / 1 (#23–48)

–– 2024 (#1–22)