бюлетин 4

Генади, Григор и Ганьо още не бяха стигнали бирарията, а вече започнаха спор. Той се породи от няколко свързани събития, а именно, че Григор не бе получил имейл от Ганьо, Ганьо не бе върнал обаждане на Генади, а Генади твърдеше, че непрестанно ги следят. Имаше предвид не специално тях тримата, а всички хора, но в спора това нямаше значение.

– Всичко могат да подслушват – твърдеше той. – И го правят незабележимо.

– Значи трябва да викна някой да провери апартамента ми за бъгове? – рече Григор.

– Не е нужно да ти слагат специални подслушвателни устройства. Достатъчно е да се включат към телефона ти, към компютъра, към телевизор, ако е съвременен.

– Едно време пак се подслушваше, предимно телефона – включи се Ганьо, – но нямаше как да се прави масово. Плюс че можеше евентуално да се засече – от специалисти, разбира се, дали има закачено нещо по линията.

– Четяха и кореспонденцията – припомни Григор. – Не на всички, разбира се – само на избрани обичайни заподозрени. Или ако идваше от чужбина.

– Е, вече не е така – настоя Генади. – Сега всичко може да се чете – мейл, чат, социални мрежи. Информацията за всеки е налична и може да се използва в нужния момент.

– Кой и защо ще го прави? – удиви се Ганьо. – Нима аз представлявам интерес за някого?

– Не коментирам кой и защо, а факта, че е технически осъществимо и не е далеч от мисълта, че щом възможно, почти сигурно се прави.

– Когато говорим за технически възможности – вметна Григор, – да се замислим над следното: Едно време човек изпращаше факс и сетне се обаждаше да пита дали е пристигнал. Днес изпращаш имейл, ала после пак трябва да се обадиш да провериш дали е пристигнал. Ако това е сегашното състояние на комуникациите, то много ме съмнява, че въпросното повсеместно следене е приложимо на практика.

Генади се спря, което накара и другите двама да останат на място.

– Отричането и неверието няма да ви спасят. Не ви прави чест на качествата и биографиите така да подценявате сериозен проблем. Или са ви промили мозъците и сте загубили вече способността да разсъждавате?

– Не сме забравили, Генади – успокои го Ганьо. – Поставяй всичко под съмнение!

– Винаги! – допълни Григор.

– Знаят всичко за теб – продължи да нарежда Генади – и могат да използват сякаш почти всичко, за да го научат: не само компютър и телефон, ами банкова карта, интернет ползване, умен хладилник, уреди за дистанционно отчитане на вода и парно, телевизор, автомобил…

– За смартфона съм съгласен – призна Григор. – Ала много от останалите…

– Мислите, че се шегувам?

– Не, разбира се – поклати глава Ганьо. – Само че прекаляваш.

– Искате ли да си направим експеримент? – предложи Генади.

– Какъв?

– Да поръчаме три наливни бири на бай Цено и да видим дали ще ни чакат, като стигнем бирарията.

– И той ли ни подслушва? – не повярва Григор.

– Не той, службите.

– И смяташ, че някой от службите ще му се обади да му каже?

– С което да потвърди, че наистина ни подслушват? – сопна се Ганьо. – Вие не сте наред!

– Не някой, а изкуственият интелект, който обработва всички постъпващи данни – каза Генади. – Той може да извести бай Цено.

– И защо ще го направи? – рече недоверчиво Ганьо.

– Защото ако кръчмарят ни посрещне с три изстудени халби – обясни Генади, – ще му споделим една държавна тайна. – Той направи пауза сякаш за да даде време и възможност на подслушващите да осъзнаят казаното. – При наличието на такава предпоставка алгоритмите ще активират възможни действия, за да се осигури успешно придобиване на чувствителната информация. Което означава, че за да се стигне до съобщаване на въпросната държавна тайна, бай Цено трябва да донесе своевременно бирите.

– Дай си смартфона! – викна Григор. – Да видя, че нямаш приложение, с което тайно да му ги поръчаш!

– Ето го! – Генади извади от джоба си апарата. – Но да имаш предвид, че докато го отвориш и намериш, службите могат да инсталират такова. Или да го изтрият.

– Ти си истински Джеймс Бонд, бре! – възкликна Ганьо.

В това време стигнаха бирарията. Тъкмо дръпнаха пластмасовите столове да седнат край обичайната кръгла маса отвън, от заведението излезе бай Цено с поднос, на който носеше три изпотени халби наливно пиво.

– Добре дошли! – посрещна ги той.

Тримата го гледаха онемели.

– Нима мислите, че не знам какво ще поръчате? – попита кръчмарят. – Мярнах ви още докато хортувахте на ъгъла и се приготвих.

© 20240804-3