бюлетин 41

След поредното дълго странстване Георги пристигна в град, който му хареса, и реши да се установи в него. Виещите се по склона улици от морето нагоре към планината бяха покрити с калдъръм и се поддържаха чисти, сградите покрай тях сияеха с пъстроцветните си фасади на яркото слънце, а хората изглеждаха приветливи, макар и някак стеснителни. В града цареше завидно спокойствие, каквото странникът не бе срещал другаде из земите, които бе пребродил.

Скоро Георги разбра, че жителите на града не проявяваха толкова скромност, колкото изпитваха постоянно притеснение, което се дължеше на страха им от змей, обитаващ пещера сред стръмни скали край морския бряг. За да умилостивят чудовището, че да могат да живеят в мир, те му принасяха дарове –злато, скъпоценности и винаги храна. Грижа за подготвянето на всекидневната порция имаше градоначалникът, а неговата стража отнасяше вързопите на възвишението над пещерата и ги пускаше през дупка в скалната повърхност.

Въпреки това змеят от време на време взимаше сам всичко друго, каквото си поиска, най-вече домашни животни и понякога девойки. След такъв случай хората се вайкаха известно време, но нямаше какво да направят и животът продължаваше по старому.

След поредния набег на звяра, при който той отмъкна мома от знатно семейство, Георги реши да спаси жителите на града, като се изправи срещу змея и го победи. Разполагаше с тайно оръжие, за което хората не знаеха, нито подозираха, че може да съществува такова, способно да срази дракона с огромна сила, непробиваема броня от люспи и смъртоносен огнен дъх.

На следващия ден той проследи стражата до дупката в скалата и след като тя си тръгна, се приближи и изсипа в отвора съдържането на една кесия. Изчака малко, после се спусна с въже по отвесния склон над морето и влезе в пещерата. С меча си отряза главата на спящия змей, после потърси по-голяма и здрава бохча от разтворените вързопи наоколо, за да я опакова и метне на гърба си. Докато се оглеждаше, Георги с почуда установи, че в пещерата не забеляза никакви жълтици или скъпоценни камъни, нито кости от животни и хора. Реши, че съкровищата може би бяха заровени някъде, а плячката навярно беше изядена с костите.

Изкачи се обратно по въжето, върна се в града и насред площада в центъра му тръшна главата на звяра.

– Свободни сте! – обяви той на онемялата тълпа.

След няколко дни го извика местният владетел в двореца си. Георги си помисли, че сигурно искаше да му благодари, да го похвали, да го възнагради за смелостта и най-вече за успешно свършената работа. Нали бе победил и отстранил змея?

Ала когато останаха сами в приемната зала, владетелят го укори:

– Страннико, защо ти трябваше да го убиваш?

– Защото тероризираше града!

– Видял ли си го лично да го прави?

Георги се замисли.

– Не – призна той.

– А тогава откъде разбра? – попита владетелят.

– Така говореха хората.

– И смяташ, че без него ще им е по-добре?

– Разбира се! Вече са свободни и няма от какво да се страхуват.

– Нищо не разбираш, чужденецо! – сопна се градоначалникът. – Даваш ли си сметка, че сега животът им е застрашен и ще е много по-труден?

– Как така?

– Ами изпълзяха от дупките си плъхове, червеи, хлебарки и всякакви други паразити, от чийто терор спасение няма, защото те са ненаситни и не могат да бъдат умилостивени като змея. Докато той бе жив, те не смееха да безчинстват като сега.

– Какви са тези паразити? – недоумяваше Георги.

– Измамници, лихвари, крадци, изнасилвачи, пияници, убийци, наркомани и наркопласьори и прочее измет. Мисълта за чудовището, което всеки момент можеше да излезе от пещерата и да ги нападне, ги възпираше да вършат престъпления.

Гостът в двореца си представи, както го бе виждал вече на други места, какво можеха да натворят такива изверги в хубавия град и потръпна.

– Освен това хората си плащаха данъците, за да се събира откуп за змея. Сега не ги е страх и се осмеляват да не изпълняват задълженията си. А без пълна хазна няма как да се грижа за благоденствието на града.

– В пещерата не видях никакво злато и скъпоценности – рече Георги. – Къде са?

– В трезора, разбира се. На дракона те не му трябваха. Достатъчна му бе храната.

– Ами девойките, които той е отвличал?

– Отвличането бе параван – обясни владетелят. – Осигуряваше прикритие, за да изчезне девойка, която я преследват или заплашват. Не само престъпници, но и родители, които искат да я оженят насила.

Юнакът, победил злия змей, остана без думи.

– Сега какво ще стане? – запита накрая.

– Ти вече стори, каквото стори, страннико! Без да мислиш за последствията, които ще се стоварят на нашите глави, докато навярно ти ще поемеш безгрижен пак по пътя си.

– Ще намеря змей и ще го докарам в пещерата!

– Този бе последният – въздъхна градоначалникът. – Поне доколкото ми е известно.

– Ще направя всичко, което е по силите ми!

Дори ако трябва сам да се превърна в звяр, помисли си Георги на излизане от двореца.

© 20250506-1