бюлетин 42

Трайко бе мошеник на дребно – според собствената му представа за себе си. Отдавна бе осъзнал, че не го биваше за голям бизнес, който изглежда бе запазена територия за големите мошеници.

Отначало мислеше, че това бе типично за България, но с течение на времето разбра, че на практика не бе така. Страната бе малка и съответно предоставяше ограничени възможности както за законно, така и за незаконно припечелване. Докато например на европейско ниво, където бизнесът се развиваше в доста по-голям мащаб, крадците на едро реализириха огромни печалби.

След като бе опитал да се занимава с едно или друго, накрая Трайко се бе установил като търговец на дребно. Като акцентът върху дребно означаваше не толкова, че продаваше на единични крайни потребители, а че бизнесът му бе малък. Държеше магазинче със скромните размери два на три метра, което бе имал късмета да откупи изгодно преди години, когато предишният му собственик бе търсил да се отърве спешно от него, за да замине на запад.

За сметка на това търговският обект бе разположен в приземния етаж на стара сграда и предлагаше директен достъп откъм тротоара. Освен това се намираше на голям булевард между спирка на тролеи и автобуси от едната му страна и вход към станция на метрото от другата. А в близост наоколо нямаше големи магазини.

Трайко работеше сам и вършеше всичко. От сутрин до мрак. Без почивен ден. Единствено когато му се налагаше да отиде някъде, за продажбите в магазинчето го заместваше жена му. Отначало децата бяха малки да помагат, а като пораснаха, забегнаха в странство.

От тази търговия нямаше да забогатее, но припечелваше добре. Поне преди кризата. Продаваше пакетирани храни и напитки – вафли, солети, кифли, чипс, шоколади, кенчета с разни напитки и най-вече бутилирана вода. Отказал се бе от сандвичи и други бързо разваляеми стоки, защото трябваше да изхвърля непродадените с изтекъл срок на годност, пък и в обекта нямаше място за големи хладилници. А за цигари и алкохол не искаше да чуе, въпреки че колегите му по бизнес твърдяха, че там бил келепирът. Не му се занимаваше с акцизни стоки и данъчни проверки, както да привлича вниманието на рекетьори и неканени среднощни гости. Трайко предпочиташе да живее скромно и спокойно.

При икономическата криза оборотът му намаля и той започна да се замисля дали постъпваше правилно. Нямаше съмнение, разбира се, че постъпваше правилно от етична и законова гледна точка. Винаги бе точен и изряден, докато знаеше, че в търговията се правят много далавери. Запита се не бе ли време да разшири дребния си бизнес с нещо, което да компенсира настъпилата стагнация, преди да се е стигнало до загуби.

Но какво да предприеме? Възможностите, които опитваше да си представи Трайко, не бяха много, като имаше предвид ограничения кръг на предлаганите от него стоки и услуги. При тях мегдан за крадене нямаше, още повече че това би означавало да краде не от друг, а от себе си. Нали беше собственик?

Оставаше да включи в играта някакви ментета, които биха донесли по-голям марж. Виж, ако продаваше алкохол или цигари, сигурно нямаше да е проблем. Какви обаче можеха да се намерят в обхвата на асортимента в магазинчето? Оборотът идваше основно от пакетираните храни. Ала според него те си бяха менте и без това. Докато кенчета с енергийни напитки, които струваха по-скъпо, навярно биха представлявали решение, но пък те не вървяха толкова, че да се получи осезаем ефект от подмяната им.

Трайко сигурно щеше да се откаже от идеята си за навлизане в сивата икономика, ако не се бяха случили три неща, които да променят баланса на пазара.

Най-напред, по-високите от обичайното температури напоследък доведоха естествено до повишена консумация на вода от хората. Второ, здравният инспекторат обяви официално известния, но дълго укриван факт, че водата във водопреносната мрежа не била годна за пиене. И накрая, което бе най-съществената причина, изведнъж стана ясно, че управляващите бяха продали тайно водните запаси на страната.

В резултат на всичко това бутилираната вода, било то минерална или изворна, за кратки срокове поскъпна десетократно, че и повече. Цената на литър вода скочи от лев на над десет. А същевременно жителите на града се видяха принудени да я купуват повече отпреди. Като капак производителите и съответно търговците наложиха солени такси за амбалаж, така че ако хората не връщаха празните бутилки за замяна, цената на новите, в които купуваха водата, се увеличаваше с три лева.

Актуалните условия на пазара накараха Трайко да извърши промени в магазинчето. Намали рафтовете за храни, като ги остави само от едната страна. На отсрещната стена сложи здрави стелажи, за да носят тежестта на бутилките с вода, които се превърнаха в най-ценната и търсена стока. А в дъното на малкото помещение натрупа неотворени стекове, както и остави място за натрупване на върнатия празен амбалаж.

Бързо установи, че предпочитаният от повечето купувачи артикул бе изворна вода в петлитрова пластмасова бутилка, която стигаше за нуждите на едно семейство за ден-два. Не бе твърде тежка и бе по-удобна за носене от стек с по-малки бутилки, а и цената ѝ бе добра. Затова той взе да поръчва основно от нея и по-малко от други разфасовки.

На този фон Трайко предприе най-накрая решителната крачка да направи нещо за себе си.

В мазето на вилата, построена на мястото на наследствената стара селска къща, имаше таен кладенец, изкопан още от прадядо му. Трайко започна да черпи вода от него и да пълни петлитрови бутилки втора употреба. От върнатите в магазина заделяше тези, чиито капачки бяха отвъртени целите, без да се отделят от защитния им пръстен в основата. Не можеше да купи нови, без да остави нежелани следи, водещи до него и нелегалната му операция, защото производството на капачки, както и на бутилки, се следеше стриктно при затегнатите условия на пазара.

С усмивка си помисли как родната некачествена изработка работеше в негова полза. И си спомни, че едно време, преди десетилетия, разправяха как хванали уиски менте, произведено в България – по това, че стъклените бутилки, изглеждащи досущ като оригинала, били със защитен пръстен на металната капачка, който не се откъсвал при завъртане.

Продажбите на вода в магазинчето вървяха добре. На няколко пъти Трайко плати от джоба си бутилките, които не връщаше на дистрибутора, докато не събра достатъчно количество оборотни за собствения си бизнес. Ала печалбите от налятата вода бяха несравнимо повече от този и други извънредни разходи, като например за бензин, необходим за транспортирането да и от вилата.

Един ден в магазинчето на Трайко накуп влязоха жена и двама мъже, единият от които бе в полицейска униформа. Последният изчака да излезе възрастна жена, която току-що бе напазарувала, и сетне обърна табелката на врата, така че да показва „Затворено“. Тогава и тримата извадиха на показ над дрехите си служебни карти, които висяха в прозрачни джобчета на баджове с връзки около вратовете им.

– Инспектор Найденова от Национална агенция за приходите – представи се жената. – Това са инспектор Трифонов от Агенцията по безопасност на храните и старшина Тодоров от районното полицейско управление. Вие ли сте управителят на магазина?

– Да – отговори кратко той.

– Как се казвате?

– Трайков.

– Господин Трайков, ще извършим проверка за нередности съгласно член 34-ти и 35-и на Наредбата за търговските обекти. Магазинът ще остане затворен, докато не приключим.

– Щом се налага – вдигна рамене управителят.

Докато старшина Тодоров продължаваше да стои пред входа, инспектор Трифонов огледа помещението. После бръкна в чантата си, извади малък уред, което наподобяваше гайгеров брояч, и започна да го приближава до бутилките с вода марка „Софаква“, наредени по стелажите и на пода.

Първите и най-близки до вратата бяха от домашно налетите. Трайко изтръпна. Инспекторът ги провери една по една и продължи с доставените от снабдителя на магазина. Устройството веднага взе да писука.

– Какво мерите? – попита разтревожен собственикът.

– Не е ли очевидно?– отвърна Трифонов. – Остатъчно радиационно излъчване.

– Досега не бях виждал да се тестват бакалски стоки за радиация.

– Откъде сте взели тази вода? – поинтересува се данъчната.

– От дистрибутора, с който работя близо двайсет години. Фирмата се казва „Софияснаб“.

– Имате ли документи зя произхода на стоката?

– Да, разбира се – откликна Трайко. – Фактури, платежни, приемо-предавателни протоколи, лицензи на фирмата за продуктите, които ми доставя. И договор с нея, който обаче трябва да извадя от архива, защото е сключен доста отдавна.

– Съберете всички, направете копия, окомплектовайте ги и ще е най-добре да ми ги донесете – рече Найденова. – Заедно с оригиналите за сравнение.

През това време Трифонов не спираше да тества наред и при доближаването до всяка нова бутилка вода уредът изписукваше.

– Да не искате да кажете, че водата „Софаква“ е радиоактивна? – учуди се Трайко.

– Не и оригиналната – обясни проверяващият, без да се обръща. – Ала се оказва, че ментето, което се разпространява, е със сериозно завишени показатели.

– Интересно е, че тук са доставили и малко оригинални бутилки – обади се старшина Тодоров. – Досега не бях попадал на такъв случай. Явно са опитали да вземат някакви мерки с цел да ни заблудят, ако не тестваме всички.

– Това ли е цялата вода? – попита данъчната инспекторка.

Магазинерът кимна.

– Ще се наложи да я конфискуваме. Без онези бутилки, при които не бяха отчетени показания извън нормата.

– Без обезщетение, предполагам – промълви Трайко, като пресметна какво му струваха доставените двете трети от стоката.

– В случай че документацията ви е изрядна, можете да се надявате, че няма да ви глобим – успокои го Найденова. – Иначе ако искате, съдете нелегалния производител.

– Кой е той?

– За момента предполагаме, че е самият дистрибутор. Но още не е напълно доказано. Първо трябва да се произнесе прокуратурата по въпроса.

След като Трифонов приключи с измерванията, полицаят започна да изнася бутилките с менте вода, докато данъчната състави констативен акт за проверката и протокол за конфискуваната стока. После тримата излязоха от магазинчето, като забравиха да обърнат табелата на вратата.

Трайко се замисли. Не смяташе, че неговата идея с наливането бе оригинална и неповторима. Но докато той действаше на дребно, излезе, че доставчикът му бе играл на едро. И с малката разлика, че налятата от него самия вода излезе читава. Огледа се. В помещението бяха останали около една трета от бутилките.

Досега Трайко бе изпитвал угризения от нелегалната си операция. Ала след проверката и новината, че дистрибуторът или който там бе отговорен за зареждането с вода менте се оказа по-голям мошеник от него, се успокои. Поне съвестта му оставаше чиста, че не бе тровил клиентите си.

В крайна сметка ни той, ни други като него бяха виновни, че някой високопоставен бе откраднал водата на цялата държава.

© 20250316-2