бюлетин 48

Емил дълго време отхвърляше идеята да отиде на преглед при специалист. Разумът му отказваше да допусне, че бе възможно да съществува негов личен психологически проблем, с който той да не бе в състояние да се справи сам. Не вярваше, че лекар, какъвто и да бе там – психолог, психиатър или психоаналитик, можеше да му помогне.

Нито съзнанието му, нито подсъзнанието му подсказваха, че това би било добро решение. За разлика например от мнението на неговата съпруга, на неговата майка и на нейната майка.

Колкото и да се опитваше обаче да анализира и да разсъждава, Емил не стигаше до отговор как да се справи с проблема. Да, с проблема, защото той по принцип не отричаше, че наистина съществуваше такъв. Проблем, който с всеки изминал ден сякаш се задълбочаваше.

Наричаше го неразположение, защото не искаше да го назове болестно състояние. Знаеше, че на практика не бе болен от нищо. Чувстваше се напълно здрав, а и всевъзможните изследвания, които си направи по настояване на заобикалящите го три жени, показваха, че всички показатели бяха в норма и следователно не би трябвало да има нещо, което да не му е наред.

Ала туй не пречеше да изпитва въпросното неразположение. Да се оплаква – кога на глас, кога само на ум, – че животът му бе скапан. Че нещата не са наред – и в службата, и у дома. Че е заобиколен отвсякъде от глупаци – като започнеше от съседи и роднини, минеше през колеги, клиенти, контрагенти и стигнеше до управниците в кметството, в държавата, че и на глобално ниво. С други думи, че светът, в който живееше, не му харесваше. Ама никак!

И с всеки изминал ден нещата не се оправяха, а напротив – само се влошаваха. Докато неговата енергия да им се противопоставя, да се бори с тях, неумолимо се топеше.

Най-накрая Емил, останал без сили, се съгласи да го прегледа психолог. Той си го избра, по препоръка на приятели, не на жените, за които знаеше, че с нетърпение очакваха резултата.

Д-р Захарински го прие и внимателно изслуша всичките му оплаквания. Докато пациентът говореше, лекарят старателно си водеше бележки. Накрая се замисли, като се почеса зад лявото ухо с молива.

– Изглежда отдавна не сте актуализирали съзнанието си – заключи той. – Съветвам ви да заредите последната версия на заобикалящия ви свят и ще видите, че всичко е наред и че животът ви харесва.

 © 20211218-2