бюлетин 5

Когато в средата на 70-те слушах на първия си касетофон песента на Бийтълс „When I’m 64“, си мислех естествено, че има още половин век, докато стана на шестдесет и четири години. Е, за разочарование на любителите на фантастиката дните често отминават по-бързо, отколкото с машина на времето.

Сега, когато това вече е факт, гледната ми точка се очаква естетвено да е променена. Нима наистина трябва да бъде така? Съгласен съм за промяна отчасти, но в никакъв случай не изцяло. Защото на някои неща гледам поновому, докато други възприемам все по същия начин, както отпреди много години. Нека споделя някои мисли.

Неотдавна получих подканване да се готвя за пенсиониране. На този крайъгълен камък в живота по традиция се е гледало като навлизане в последния етап от битието на човека тук, на Земята. Много хора сякаш заковават на място като да са видели знак „Стоп“ и сами се отказват от собственото си развитие.

А защо този момент да не представлява ново начало, бих попитал? Да не споменавам, че България е тъй наречената страна на работещите пенсионери. Което пък би означавало, че не се очаква някаква съществена промяна. Не трябва да се забравя, че пенсионирането е продукт на определена социална система. Ако човек обработва собствената си земя и чрез нея си осигурява прехраната, той би ли могъл да спре? Ако се занимава с изкуство, би ли искал да се откаже изведнъж да твори?

Затова не бива според мен да се разглеждат 64 години като начало, край или среда на жизнен и творчески път. Примери много.

За да бъда уж в крак с времето, се обърнах към няколко системи с изкуствен интелект да помогнат в издирването на факти, които възнамерявах да използвам в това есе. Резултатите бяха плачевни или смешни, възприемайте ги както искате. Общо казано, отговорите на изкуствения интелект бяха доста неточни, да не кажа тотално грешни. Въпреки че се постарах, разбира се, въпросите ми да са старателно формулирани и много прецизирани.

Благодарение на образователната ни система в училище отпреди половин век съм получил широк поглед и знания в много области на живота и културата. Нали трябваше да станем (или да ни направят?) всестранно развити личности? Отворих да проверя хрумвания в разни енциклопедии – на хартия, разбира се! Защото вездесъщата Уикипедия показа по време на пандемията, че човек не бива да има доверие на представяната в нея фактология…

И познах повече от изкуствения интелект. Например на 64 (или съвсем близо) са си отишли Йоханес Брамс и Антонио Вивалди. Ала не това е важното.

Една трета от богатото творчество на Агата Кристи е написано след тази възраст.

Половината от романите, пиесите и сборниците с разкази на Рей Бредбъри излизат, след като е навършил 64.

Боб Мендес, белгийски писател и мой приятел, започва да пише активно малко преди пенсиониране и получава голямо признание и награди тъкмо след 64.

Гьоте работи върху втората част на „Фауст“ именно в последните две десетилетия на живота си.

На 64 години Чарли Чаплин се завръща в Европа и започва да работи върху известния си филм „Един крал в Ню Йорк“.

Пабло Пикасо, Акира Куросава и Андрес Сеговия също творят активно в последната трета на дългите си житейски пътища.

Човекът, когото смятам за свой ментор – д-р Светослав Славчев, бащата на безсмъртния Инспектор Стрезов, работи и пише до самия си край на близо 90 години. Същото прави сега приятелят и колега издател Йордан Божков…

*

Защо хората честват навършване на 65 години, а не на 64? Въпрос на традиция? На схващане, че числата, завършващи на нула и на пет, се смятат за кръгли? Къде другаде в живота се среща 65? Допреди години бе възрастта за пенсиониране в Германия например, но вече не е – там я вдигнаха на 67.

Докато 64 е много по-забележително число.

64 е броят на кодоните в ДНК и РНК, тоест в генетичния код на живота.

64 са хексаграми в И Чинг или „Книгата на промените“, както и в Хюман дизайн.

64 са полетата на шахматната дъска.

64-битова е архитектурата на разпространените днес персонални компютри.

Надявам се да не ви досаждам много с математика. Ако не ви е любима, можете да прескочите следващите шест абзаца. Обаче част от магията на 64 е именно в свойствата на това число.

Бих казал, че 64 е сериозно число. Освен на едно и на себе си, то се дели още на 2, 4, 8, 16, 32. Докато 65 се дели само на 5 и 13.

То представлява две на осма степен, четири на трета степен, осем на квадрат. И докато хората използват по наследство, заради броя на пръстите си, 10 като основа на математическите си възприятия, то компютрите, от познатите нам системи, работят на база 2.

Така в паметта на машините, където вътрешно числата се представят често в осем бита, 64 изглежда като 100. Това е 100(8) – което означава, че числото е записано в осмична бройна система или такава, която използва за основа 8. По същия начин, ако се използва двоична система, 64 ще изглежда като внушителното 1 000 000(2).

Значи бих могъл сега да съм на сто или на милион години? Също така възможно е обаче да се подмладя, вместо да се състарявам толкова! Ако се използва за основа не 10, а например 16, тогава възрастта ми ще се запише като 40. Или 20 при основа 32. И така нататък.

На мен лично по-любима ми е бройна система на основа тринайсет. Помните ли какъв бе върховният въпрос на съществуванието в „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс? И най-вече отговорът, който изглеждаше абсурден – 42 при въпрос колко прави 6 по 9. Докато преди повече от трийсет и пет години не показах, че всъщност е верен! 54 се записва именно като 42 в тринайсетична бройна система. Не знам авторът имал ли го е предвид.

Та в такава система ще съм сега на 50 без една година…

Ала нека сложа край на това лирично – пардон, математическо отклонение.

Когато днес изпитвам магията на 64 на гърба си, си мисля, че независимо от клишета, възприятия и условности, най-важното е как човек се чувства на тази възраст. Какво е по-склонен да направи – да се отдаде на спомени или на планове за бъдещето?

Определено бих избрал второто. Има още толкова много неща, които мога да направя. И най-вече искам. За себе си и за другите.

И както се пее в песента на Бийтълс, когато съм на 64, ще имате ли още нужда от мен?

© 20240826