бюлетин 7

Работата няма край (#7 / 9.9.2024)
Скъпи приятели и драги читатели,
В началото на работната седмица след празници и може би отпуски в края на лятото, когато сигурно се настройвате да подхванете отново бизнеса, приемете едно намигване със следната шега.
Приятно четене!
Емануел
РАБОТЕН ДЕН
Миролюб отиде на работа както всеки ден, седна пред бюрото си, включи компютъра и търпеливо изчака антивирусната програма да го провери за опасности.
После отвори служебната поща и изтри в нея боклука от през нощта, който бе доста повече от важните послания. Изчете първо съобщенията от клиенти и надлежно им отговори дори в случаите, когато не се изискваше специално да го прави. После погледна други постъпили имейли, в които не откри този ден нещо интересно за фирмения бизнес. Повечето известяваха или предлагаха разни продукти и услуги, каквито и той самият предлагаше. Знаеше, че това бе съвсем в реда на нещата – нямаше да му оферират например различни и неочаквани артикули, от които интернет не смяташе, че Миролюб би се заинтересувал.
Когато свърши с тази процедура, отвори личния си имейл и направи същото. А накрая провери аналогично и тайния акаунт, който използваше за специални случаи. През цялото време той отговаряше, разбира се, на многобройните обаждания по служебния телефон, както и по мобилния.
След това премина към социалните мрежи, които в днешно време се използваха доста в бизнеса, а не само за лични нужди и развлечение. Прегледа последните постове, появили се във фирмените и личните профили на всяка една от водещите платформи, но отказа да се задълбочава в тях. Все пак имаше работа да върши.
В това време Миролюб видя, че в чат-прозорците на трите основни системи за бърза комуникация се бяха появили ред нови съобщения, и насочи вниманието си към тях. Прочете най-напред тези от служебните контакти, за да им отговори. Прегледа бегло останалите, които бяха от приятели и зевзеци.
Работата дотук му отне близо два часа. Спомни си колко спокоен бе животът и колко лека бе работата едно време, когато се използваха само телефон, телеграма или по-късно факс, и най-вече класическото писмо на хартия.
Това го подсети да се обади на адресатите на по-важните имейли, които бе изпратил по-рано, за да провери дали те ги бяха получили. Защото колкото и широко разпространена да бе електронната поща, тя, като много от съвременните технологии, представляваше невинаги надеждна система. Възможно бе неговите съобщения да са влезли в боклука на съответните им получатели. Или просто клиентите не им бяха обърнали внимание сред непрестанната лавина от имейли, за да си направят труда да ги прочетат.
Миролюб си приготви кафе и докато го пиеше, зачете различни новинарски сайтове. Тази сутрин не откри в тях нищо, което представляваше интерес или би повлияло по някакъв начин на бизнеса му. Ако се изключеха, разбира се, поредните безобразия на политиците, които винаги пречеха на работата – и не само на нея. От опит обаче знаеше, че бе безсмислено да си губи времето с тях. Иначе потокът от новини бе неизчерпаем. Докато едно време техният брой във всекидневното издание на някой хартиен вестник бе ограничен в рамките на неговите страници и напълно обозрим.
Вдигна чашката за последната глътка и включи основната програма за видеокомуникация. Предстоеше онлайн оперативка с шефа и колеги от други офиси. В края на срещата началникът му каза да не се изключва, за да говорел с него.
След оперативката Миролюб активира друга подобна система, защото фирмата на клиента, с когото щеше да влезе в конферентната връзка, използвала въз основа на вътрешни правила единствено нея.
А за следващата му онлайн среща с потенциален доставчик се наложи да прибегне до трета алтернатива, тъй като по някаква причина компютърът на контрагента не можел да работи с другите две програми и губел тук звук, ту картина.
После Миролюб написа съответните отчети за проведените сутринта срещи.
Настана време за обяд и той излезе от офиса, за да се поразтъпче и да си вземе нещо от близкото капанче. На опашката пред него можеше да поговори с колеги и приятели, стига те да не гледаха втренчено в телефоните си. Което правеше редовно и самият той.
Когато се върна след обяда, Миролюб се запита с какво да се захване по-напред – с текущия проект, с някоя изостанала задача, или с персоналното искане на шефа след оперативката.
Докато се чудеше кое да избере, си каза, че винаги можеше да повтори процедурата от сутринта.
© 20240810-1
Към други издания на бюлетина „Емануел Икономов разказва“, публикувани на сайта:
–– За бюлетина
–– 2024 (#1–22)