бюлетин 8

На ежегодните световни конкурси учениците от гората се представили отлично – спечелили индивидуалните и отборните титли по математика, рисуване, пеене и литература. Всички се учудили как било възможно това на фона на мизерията, в която живеели. Все пак се зарадвали много на победата, ала не смеели да ликуват открито.

Лъвът, който бил управник на гората, се ядосал, че децата спечелили, което му обърквало плановете. Затова решил да вземе мерки. Разменил учителите – тези по математика и рисуване, както и онези по пеене и литература. Родителите се възмутили, но бързо замлъкнали, когато били посрещнати с ръмженето на управника.

На следващата година горските ученици отново спечелили конкурсите.

– Как успяхте – попитали ги журналистите при завръщането им, – след като нямахте добри учители тази година?

– Ами по рисуване чертахме диаграми и изографисвахме формули – отвърнал Заю шампион по математика.

– По литература учихме хармония на изречението и ритмика на произведението – обяснила Сърничката с медал за музикално изпълнение.

– Цяла година пяхме стихотворения и анализирахме кулминацията на пиесите – отговорила Катеричката, която завоювала титлата по литература.

– А по математика пресмятахме златното сечение и перспективата – обадил се Ежко първенец по рисуване.

Лъвът с мъка преглътнал горчивата политическа загуба на управлението му и наредил отсега нататък в часовете по математика и по рисуване учениците да са с превръзки на очите, а по пеене и по литература – с тапи в ушите.

Въпреки трудностите в обучението питомниците на гората пак станали шампиони.

Лъвът побеснял. Затворил горското училище и пратил неговите възпитаници обратно по домовете им.

Обаче на поредните конкурси те отново победили, тъй като цяла година били добре обучавани от своите родители.

– Как да накарам тези неукротими деца да вървят по-бавно и ограничено в развитието си? – запитал управникът своите съветници.

– Че какво лошо има в това да спечелят? – възкликнал бухалът, кацнал на висок клон извън обсега на лъвските лапи.

– Защото нареждането е, че трябва да станат тъпи и послушни в живота.

Никой от съветниците не се осмелил да попита по чие нареждане.

– Някой може ли да каже как да се отучат от придобитите знания и умения? Как да ги върнем назад?

– Ако веднъж вече са ги научили – обадила се костенурката, готова да скрие главата си при нужда, – няма как да ги забравят, докато…

Не довършила и замълчала неловко.

– Докато главите им са на раменете? – рекъл лъвът. – Това ли искаше да кажеш?

– Мисля, че този проблем има лесно решение – предложила змията.

Този път управникът на гората забранил изрично всякакво участие в състезания под заплаха от сериозни наказания за нарушителите на заповедта му.

За негов ужас и срам обаче горските деца за пореден път били обявени за шампиони – защото на световните конкурси не се явил никой друг, който да им оспори титлите.

© 20240914-1